Решение № 10909 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7884/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ади Корпорейшън 2000 ЕООД, ЕИК 203146158, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Б. Н. К., подадена чрез пълномощника адв. Славова, срещу Решение 18706/02.06.2025 г., постановено по адм. дело 720/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-1118373/16.12.2024 г. на Директора на ТД Митница Варна в частта по т. 3, с която е оставено без уважение искане с вх. 32-1081095/15.11.2024 г. за възстановяване на законна лихва за забава върху мито с главница в размер на 181 659,93 лв. от датата на ефективното ѝ превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че забраната за изплащане на лихви, предвидена в чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, се отнася само за изчерпателно изброените в чл. 116, § 1 от Регламента случаи. Доколкото се касае за възстановяване на законна лихва за забава върху недължимо внесена сума, което искане се основава на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт, касаторът счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 129 ДОПК. Този извод е мотивиран с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, като независимо че явяващият се специален Закон за митниците не съдържа правна уредба спрямо процесния казус, липсва пречка за прилагане правилата на ДОПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което делото да бъде изпратено като преписка на компетентния орган за ново произнасяне по искането на дружеството. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директор на ТД Митница Варна, чрез пълномощника юрк. Димитрова и юриск.Сърбинска, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е било Решение 32-1118373/16.12.2024 г. на Директора на ТД Митница Варна, в частта по т. 3, с която е оставено без уважение искане с вх. 32-1081095/15.11.2024 г., подадено от Ади Корпорейшън 2000 ЕООД, за възстановяване на законна лихва върху мито в размер на 181 659,93 лв. от датата на ефективното му превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението. От фактическа страна, административният съд е установил следното: В периода 15.02.2018 г. 04.10.2018 г. в Митница Варна от Ади Корпорейшън 2000 ЕООД са представени документи за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока палмова мазнина, по 20 броя митнически декларации, подробно описани в оспорения административен акт и в първоинстанционното решение. Във връзка с осъществения внос е извършен последващ митнически контрол, включително са проведени митнически експертизи. В резултат митническите органи са приели, че декларираната от дружеството стока с търговско наименование GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT представлява продукт палмов шортънинг, съставен изцяло от палмово масло или негови фракции, химически непроменени, но получени чрез допълнителна крайна обработка за модифициране на кристалната структура, т.нар. текстуриране, за влагане в различни хранителни продукти, напр. теста. Съобразно това и при съобразяване с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, митническите органи са приели, че стоката следва да се класира в код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания, като размерът на митото е 16%. С оглед това е издадено Решение с peг. 32-157640/19.05.2021 г. на директора на Териториална дирекция Северна морска (сега ТД Митница Варна) за досъбиране на държавни вземания, както следва: мито в размер на 181 659,93 лв. и ДДС в размер на 36 331,97 лв., ведно със съответните лихви. Административният акт е обжалван по съдебен ред, като с Решение 1576/11.03.2024 г. по описа на Административен съд София-град жалбата е отхвърлена. Решението на административния съд е отменено с Решение 12004/07.11.2024 г., постановено по адм. дело 5998/2024 г. по описа на ВАС. Именно във връзка с Решение 12004/07.11.2024 г., постановено по адм. дело 5998/2024 г. по описа на ВАС, от Ади Корпорейшън 2000 ЕООД е подадено искане с вх. 32-1081095/15.11.2024 г. за възстановяване на платеното мито и ДДС, ведно със законната лихва от датата на ефективното превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението за недължимо платените суми за мито и ДДС. По отношение недължимо платени суми за ДДС в общ размер на 42 475,89 лв., в това число главница в размер на 36 331,97 лв. и лихва в размер на 6 143,92 лв., е уведомена ТД на НАП София, тъй като това решение е от компетентност на съответната ТД на НАП. С Решение 32-1118373/16.12.2024 г. на Директора на ТД Митница Варна, по т. 1 е постановено възстановяване на мито в полза на дружеството в размер на 181 659,93 лв.; по т. 2 възстановяване на лихви върху мито в общ размер на 16 340,29 лв., а в частта по т. 3 относно възстановяването на лихва от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението искането е оставено без уважение. В мотивите на административния акт е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 възстановяването на мито не е основание за изплащане на лихви. Административният акт е бил предмет на съдебен контрол именно по отношение формирания в т. 3 отказ. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална законосъобразност на административния акт. Изложени са съображения, според които към момента на подаване на заявлението за възстановяване, както и към момента на постановяване на оспорения административен акт, действащата нормативна уредба не предвижда изплащане на лихва в хипотезата на заплатени митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 размерът на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта. В цитираната правна норма изрично са регламентирани случаите, при които се възстановява или опрощава размерът на вносните или износните мита, като хипотезите са изчерпателно изброени и други възможности не са предвидени. Съгласно чл. 116, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Тълкуването на разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, както основателно се сочи в касационната жалба, налага извода, че Ади Корпорейшън 2000 ЕООД не отговаря на условията за възстановяване по този текст. Посоченото основание не попада в изчерпателно изброените в нормата хипотези, тъй като в конкретния случай се касае за възстановяване на мито като последица от отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация. Спорният по делото въпрос е дали в предметния обхват на § 6 от чл. 116 са включени само предвидените в § 1 хипотези, или същият действа и по отношение на непредвидените случаи. Приложението на § 6 от чл. 116 е обусловено от наличието на някое от основанията, визирани в § 1 от същата разпоредба. Неслучайно § 6 не е предвиден в самостоятелен член от Регламента. Бидейки част от чл. 116, § 6, в който се предвижда забрана за изплащане на лихви, се разпростира само и единствено върху уредените в чл. 116, § 1 хипотези за възстановяване на мито. Доколкото в ЗМ липсва уредба на хипотезите, когато недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, е налице непълнота на закона, преодолима чрез способа, предвиден в чл. 46, ал. 2 ЗНА, според който, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. При непълнота на специалния закон, на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, е приложим редът по чл. 128 - чл. 130 ДОПК, и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита (чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК). Следователно преценката за дължимостта на лихвата и началният момент, от който се дължи, следва да бъде извършена според правилото на чл. 129, ал. 6 ДОПК, според което невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК, която предвижда, че посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6. Обстоятелството, че специалният закон ЗМ, не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за мито, не препятства приложението на ДОПК. Подобно ограничение би било налице единствено, ако материалният данъчен закон, в случая Закона за митниците, изрично изключва дължимост на лихви, каквото той не съдържа. При съобразяване разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА и поради липса на изрична правна регламентация за възстановяване на недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, заедно със законната лихва, приложение следва да намери чл. 129, ал. 6 ДОПК. Административният съд е следвало да вземе предвид и решение по дело С-365/15 на СЕС, в което се посочва, че когато вносни сборове, в това число антидъмпингови мита, се възстановяват, тъй като са били събрани в нарушение на правото на Съюза, което запитващата юрисдикция следва да провери, за държавите членки е налице задължение, произтичащо от правото на Съюза, да заплатят на правните субекти, които имат право на възстановяване, съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти. По искането за отправяне на преюдициално запитване: Настоящият съдебен състав намира искането за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно, тъй като същото следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС, каквато в случая не е налице с оглед изложените вече правни съображения. Съобразно изложените мотиви и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, приложима с оглед разпоредбите на чл. 128 - чл. 130 ДОПК, решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен административният акт в оспорената му част, а делото да бъде върнато като преписка на Директора на ТД Митница Варна за постановяване на ново решение по искането на Ади Корпорейшън 2000 ЕООД, с което да бъде уважено искането на дружеството за възстановяване на законна лихва за забава върху мито с главница в размер на 181 659,93 лв. от датата на ефективното ѝ превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски за две съдебни инстанции, както следва: 50,00 лв. държавна такса и 9 900,00 лв. за адвокатски хонорар за първоинстанционното производство и 340,00 лв. държавна такса и 6 000,00 лв. за адвокатски хонорар за касационната инстанция, или общо 16 290,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение