Решение № 15550 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2014 г.

Решение № 15550 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Нанков Начев, чрез пълномощника му адв. Янко Вакрилов, срещу решение № 3257 от 15 май 2014 г., постановено по адм. д. № 5069/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-09-50-208/25 март 2004 г. на главния архитект на София в частта, с която е одобрено изменение на плана за регулация на м. в. з. Градоман, кв. 8, откриване на улица от о. т. 35 до о. т. 35-г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците Виктория Димитрова Момчилова и Теодора Емилова Костова, чрез пълномощника им Цветанка Димитрова Димова, е постъпил писмен отговор, в който са мотивирани доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание. От ответника кмета на Столична община, район Банкя, чрез адв. Лилия Панайотова, е постъпила писмена защита, в която се поддържа становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници - главният архитект на София и Иван Петров Иванов, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Виктория Димитрова Момчилова и Теодора Емилова Костова срещу заповед № РД-09-50-208/25 март 2004 г. на главния архитект на София в частта, с която е одобрено изменение на плана за регулация на м. в. з. Градоман, кв. 8, откриване на улица от о. т. 35 до о. т. 35-г. В останалата й част - по отношение изменението на плана за застрояване за м. в. з. Градоман, кв. 8, УПИ ХIV-187 и изменението на плана за регулация - промяна границите на УПИ ХIII-СНС и отреждане на нов УПИ ХIV-187, заповедта на главния архитект като необжалвана е влязла в сила. За да отмени заповедта в оспорената й част съдът е приел, че не са посочени фактически основания за издаването й, като липсват и посочени правни такива по чл. 134 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). В тази връзка е прието, че посочената в заповедта норма на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ определя компетентността на органа, който може да одобри подробния устройствен план (ПУП), а с текста на чл. 136, ал. 1 от ЗУТ е определен реда за приемане и одобряване на ПУП. Съдът е намерил за неприложима в случая нормата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, посочена като основание за издаването на заповедта, като е приел, че разпоредбата е относима само за изменение на общи устройствени планове, докато в случая е налице изменение на ПУП. Отделно е прието, че както в заповедта, така и в административната преписка, не се сочат основания за наличието на предпоставките за изменение на ПУП, визирани в чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Административният съд е посочил също така, че е невъзможно да извърши детайлна проверка на материалноправните предпоставки за изменение на ПУП поради липсата на съдебно-техническа експертиза по делото. От друга страна е посочено в оспореното решение, че одобрения с процесната заповед ПУП е първи, тъй като с него за първи път се предвижда урегулиране на поземлен имот 187 и улица - процесната, за достъп до него и е по отношение на неурегулирани до този момент имоти. Поради това, както изрично се сочи в решението, съдът не е могъл да установи правнорелевантните факти, вида на одобрения ПУП, кои са приложимите разпоредби - чл. 16, чл. 17, чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 или 3 от ЗУТ предвид обстоятелството, че ПУП-ПРЗ спрямо поземлен имот 187 е влязъл в сила, поради което този имот е вече урегулиран и следва да има лице към улица. Така постановеното решение е неправилно. При постановяване на решението си съдът е изследвал единствено визираните в закона предпоставки за изменение на ПУП, посочени в чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, на който текст изрично се е позовал административния орган при издаване на оспорената пред него заповед. В тази връзка е направил незаконосъобразен извод относно това, че на посоченото основание може да бъде одобрено изменение само на общ устройствен план (ОУП), но не и на подробен устройствен такъв. От текста на ал. 2 на чл. 134 от ЗУТ обаче е ясно, че посочените в ал. 1 хипотези се отнасят както до изменение на ОУП, така и до изменение на ПУП, докато хипотезите, посочени във втората алинея могат да бъдат основание само за изменение на ПУП. Съдът не е изложил съображения и не е направил изводи относно вида и характера на одобрения подробен устройствен план, което обстоятелство е съществено предвид различните за отделните планове материалноправни предпоставки. Нещо повече, в решението изрично е посочено, че съдът не може да установи правнорелевантните факти, защото въпреки дадените в тази насока указания оспорващите не са поискали изслушването на съдебно-техническа експертиза. Задължение на съда е да установи правнорелевантните за случая факти, за установяването на които може служебно да назначава експертизи - чл. 171, ал. 2 от АПК. По отношение на основания въпрос - вида на одобрения с оспорената заповед ПУП, както и това дали се касае за първоначален ПУП или изменение на такъв, по делото не са събирани доказателства, нито пък първоинстанционният съд е изложил категорични мотиви. С това е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Това е така, защото без да е установен вида на оспорения ПУП не е възможно да бъдат посочени и съответно преценени приложимите материалноправни разпоредби. С оглед горното оспореното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане съдът ще следва да събере доказателства относно правнорелевантните факти, както и да изложи мотиви по отношение вида на оспорения ПУП и съответно - по неговата законосъобразност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,