Решение № 6974 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2016 г.

Решение № 6974 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Вени и Ко" ООД срещу решение № 8250 от 30.12.2015 г., постановено по адм. дело № 12220/2014 г. по описа на Административeн съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2141401456 от 30.07.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. С., потвърден с решение № 1983 от 05.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 1 250 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е споделил мотивите на приходните органи, като не е съобразил, че по време на ревизията са представени много доказателства, които не са оспорени и доказват реалността на доставките. Заключенията по Съдебно-счетоводните експертизи не са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че доставчиците не са намерени на адресите им от вещото лице не може да се вмени в тежест на ревизираното лице. Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с приложимата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по обединени дела С-80/11 и С-142/11, както и по дело С-285/11 г. Касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено и претендира разноски за двете инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП " - гр. С., при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № 2141401456 от 30.07.2014 г., издаден от К. И. С. - началник на сектор "Ревизии", възложител на ревизията и В. С. В. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1983 от 05.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на "Вени и Ко" ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 24 532.09 лв., за данъчни периоди от м. 12.2008 г. до м. 05.2010 г. и м. 04.2011 г., по фактури, издадени от "В. К." ЕООД, "И-Марти" ЕООД, ЕТ "Е. Т. - А. М.", "В. Д." ЕООД, "Д. К." ЕООД, "Кери-2" ЕООД, "О. П. Г." ЕООД, "Б. Б." ЕООД, "С. С." ЕООД, "С. С. 2008" ЕООД, с предмет на доставка различни видове стоки и услуги. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против спорния РА и го е осъдил да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 250 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е обсъдил заключенията по ССЕ и е посочил събраните по време на ревизията доказателства, като е приел, че от тях не се установява, че доставките на стоки и услуги са реални. По отношение на представените договори, заявки, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи АССГ е посочил, че тези доказателства са еднотипни, но от същите не се доказва наличието на стоката у съответния доставчик. За да отхвърли жалбата първостепенният съд е приел, че доставчиците не са намерени от вещото лице, за да се провери счетоводството им и същите не притежават кадрова, материална и техническа обезпеченост, за да осъществят спорните доставки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. С РА е отказано право на данъчен кредит: за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2009 г., по фактури, издадени от "В. К." ЕООД, с предмет на доставка "верига..."; за данъчен период м. 04.2010 г., по фактури, издадени от "И-Марти" ЕООД, с предмет на доставка "гайка...", "принадлежности за запояване..., пиезо..., болт..., ключ...", "спрей..., кореселин..."; за данъчен период м. 09.2009 г., м. 02, м. 03.2010 г. по фактури, издадени от ЕТ "Е. Т. - А. М.", с предмет на доставка "винкел...", "плоска стомана..., шина..."; за данъчен период м. 02 и м. 03.2010 г., по фактури, издадени от "В. Д." ЕООД, с предмет на доставка "винкел..."; за данъчен период м. 09, м. 11, м. 12.2009 г., по фактури, издадени от "Д. К." ЕООД, с предмет на доставка "компютърни компоненти и инсталиране на програми", "винкел..."; за данъчен период м. 03.2010 г., по фактури, издадени от "Кери-2" ЕООД, с предмет на доставка "винкели 30х30", "лагери 6204", "винкели 25х30"; за данъчен период м. 03 и м. 05.2010 г., по фактури, издадени от "О. П. Г." ЕООД, с предмет на доставка "вал - хром"; за данъчен период м. 12.2008 г., м. 10, м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г., по фактури, издадени от "Б. Б." ЕООД, с предмет на доставка "вал - хром", "изработка на детайли..."; за данъчен период м. 04.2011 г., по фактури, издадени от "С. С." ЕООД, с предмет на доставка "гайка...., винт", "тръби.... ", "кореселин...., спрей..."; за данъчен период м. 10.2009 г., по фактура, издадена от "С. С. 2008" ЕООД, с предмет на доставка "винкел...". Във всички фактури предметът на доставките е индивидуализиран, като е посочен вида на съответните стоки / например "Верига АК - 89х19.05./4+4/-АК/ и количество. По всички фактури е извършено разплащане и същите са отразени в справките-декларации и дневници за продажби на доставчиците, като данъкът е начислен. По време на ревизията са представени договори, заявки, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи, напълно съответстващи като параметри и вид на доставките по процесните фактури. Пред първоинстанционният съд са представени пътни листа и заповеди за командировки, издадени от ревизираното лице по част от доставките. В пътните листа са посочени превозни средства с регистрационни номера: С2388НТ, С0178МС, СА8915ВА, СА8790РК, С8815ВА, С2503КХ. По време на ревизията (в приложение 4 и приложение 5) са представени договори за покупко-продажба, свидетелства за регистрация на МПС и договори за лизинг на горепосочените МПС, от който е видно, че техен собственик е ревизираното лице. По всички доставки са представени доказателства за последваща реализация от страна на ревизираното лице, за което не е спорно, че е работещо предприятие. Приходните органи и АССГ също са приели наличието на закупените стоки и тяхната последваща реализация от страна на задълженото лице, чрез влагането им в производство на различни изделия. Спорът е дали стоките са доставени от посочените във фактурите доставчици. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното доставяне на стоките по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал представените пред него и по време на ревизията доказателства, като в мотивите си е посочил единствено, че същите са еднотипни и че има съмнения относно тяхната автентичност. Горепосочените доказателства не са оспорени от страна на приходната администрация, а мотивите на приходните органи и на съда да не признаят право на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените доставчици са били, че доставчиците не са намерени, не са представени доказателства, че са разполагали със спорните стоки и че не са извършили спорните услуги, както и, че не са представили доказателства, че са разполагали с кадрова и материална обезпеченост. От представените фактури, издадени от горепосочените доставчици, с подробно описани видове и количества стоки, както и от представените приемо-предавателни протоколи и стокови разписки по доставките от "В. К." ЕООД, "И-Марти" ЕООД, ЕТ "Е. Т. - А. М.", "В. Д." ЕООД, "Д. К." ЕООД, "Кери-2" ЕООД, "О. П. Г." ЕООД, "Б. Б." ЕООД, "С. С." ЕООД, "С. С. 2008" ЕООД се установява приемо-предаването на спорните стоки и извършването на услугите. Настоящият състав намира, че процесните стоки са описани много подробно в издадените фактури и напълно съответстват на останалите събрани доказателства, поради което от същите може да се установи предаването на стоките при положение, че от неоспорените заключения на основните и допълнителни заключения по ССЕ се установява надлежното им осчетоводяване при ревизираното лице и последващата реализация на спорните стоки и извършените услуги. От страна на приходните органи не е установено, че ревизираното лице е купувало стоки от вида на процесните от други доставчици. В експертното заключение в табличен вид всяка фактура е свързана със съответната заявка за поръчка, приемо-предавателен протокол или стокова разписка и съответно с данни за последваща реализация. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено още, че непредставянето от страна на доставчиците на доказателства, че са разполагали с процесните стоки, както и на доказателства за кадровата и материалната им обезпеченост само по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставките. Това следва пряко от диспозитива на приложимото поради сходство на фактическия състав Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С -324/11 г., според т. 2 и т. 3 от който Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Органът по приходите не е представил доказателства, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени". В този аспект следва да се съобрази и изложеното в Решение на Съда на ЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, в което отново се подчертава необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че "обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане". Административният съд е достигнал до необосновани и неправилни изводи, поради което спорното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. Решението следва да се отмени и по отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК (л. 27) и доказателства за направени разноски в общ размер на 5 786.92 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение