Решение № 8102 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4406/2012 г.

Решение № 8102 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4406/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Дончов Дионисов, жив. в гр. София, срещу решение № 552/12.01.2012 г. по адм. дело № 10727/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-03-13 от 21.06.2010 г. на министъра на правосъдието. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - министърът на правосъдието, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел, че с обжалваната пред него заповед законосъобразно е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на държавен служител в МВР на инспектор Георги Дончов Дионисов - главен надзирател в ЗО "Кремиковци" към затвора в гр. София на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с Министерство на правосъдието. Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по издаването и, в изискуемата от закона форма и при правилно прилагане на материалното право. От доказателствата по делото е установено безспорно, че на 17.01.2010 г. Дионисов в качеството си на главен надзирател е допуснал да бъде предаден багаж /тоалетни принадлежности, бельо и книги/ на лишен от свобода в нарушение на установения ред в ЗО "Кремиковци" с Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития в ден без право на свиждане за лишения от свобода, в нарушение на заповед № 10/31.07.2007 г. на началника на общежитието и в нарушение на посочените в заповедта разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО, с което е уронил доброто име на институцията. Съдът е посочил, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, разрешавайки получаването на багаж на лице без право на свиждане. В правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития не се прави разлика между свиждане и предаване на багаж, поради което правилата за свижданията важат и за предаването на багаж. Съгласно чл. 54 от Правилника свижданията се провеждат в предварително определени дни по график и контролирано. Извън графика могат да се провеждат само с разрешение на Началника на затвора /чл. 55, ал. 2/ за разрешаване на важни социални или други битови въпроси, без възможност това правомощие да се делегира. Поради изложеното без значение е съдържанието на багажа и дали е било проведено и свиждане с приносителя на багажа. Основните доводи на касатора се свеждат до твърдението му, че не е допуснал нерегламентирано свиждане, а само предаване на багаж. Същите не представляват касационно основание, тъй като и първоинстанционният съд е приел, че предаването на багаж в ден, който не е определен за свиждане е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, без да излага мотиви за осъществено свиждане. Този извод на тричленния състав се подкрепя разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип, според който хранителни продукти и други разрешени вещи, които носят посетителите, подлежат на проверка и се предават на лишените от свобода преди започване на свиждането. В правилника не е уредена възможност за предаване на багаж извън дните за свиждане. Тоест предаването на багаж, независимо дали е хранителни стоки или други разрешени вещи, съгласно чл. 56, ал. 1 и чл. 54 от Правилника е разрешено само в дните за свиждане. Като е допуснал предаването на багаж на лишения от свобода Валтер Папазки в нарушение на тези правила и без това да бъде отбелязано документално, Дионисов е нарушил посочените в оспорената пред първоинстанционния съд заповед правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО към Министерство на правосъдието, утвърден със заповед на Министъра на правосъдието от 17.08.2006 г. - чл. 13, 14, 23, 25, 31, според които е длъжен да пази доброто име на институцията; да не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави; да води стриктно, пълно и точно служебната документация, свързана със задържаните лица; да изпълнява стриктно и безпристрастно своите задължения. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от тричленния състав относно уронването на доброто име на институцията, тъй като нерегламентираното предаване на багаж на лишен от свобода е станало достояние на широк кръг от лица, видно от административната преписка, поради което извършеното от Дионисиев правилно е квалифицирано като друго тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, а именно деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, поради което решението е постановено в съответствие с приложимото материално право. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на Министерство на правосъдието следва да бъда присъдени 150 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия