Решение № 11478 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Чафадаров от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. И. Апостолов, против решение 135/28.04.2021 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело 87/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение 1012-20-4#1/26.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Смолян и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се твърдения, че задълженията на жалбоподателя са погасени по давност вр. чл. 115, ал.1 КСО. Моли съда да отмени първоинстанционното решение. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Смолян, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт С. Димова изразява в законоустановения срок становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила.Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна вр. чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е решение 1012-20-4#1/26.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Смолян, с което е оставена без уважение жалбата на К. Чафадаров. С решение 1012-20-4#1/26.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Смолян, органът е оставил в сила разпореждане РНП-2-4-20-00862467 от 11.01.2021 г. на ръководителя на ПО ТП на НОИ Смолян, с което на жалбоподателят на основание чл. 98, ал.2 вр. чл. 113 и чл.114 ал.1 КСО е разпоредено да възстанови недобросъвестно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ в размер на 32 778.36 лв., от които главница за периода 19.10.2013г.-30.04.2017г. в размер на 21 098.98 лв. и законна лихва в размер на 11 679.38 лв., начислена на основание чл.113 КСО до 11.01.2021г., ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението. Първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел за установено по несъмнен и категоричен начин не само това, че липсват условията за отпускане на пенсия по пар.4, ал.1 ПЗР на КСО, но и че Чафадаров изначално е съзнавал липсата на тези условия и по делото безспорно е установено наличието на предпоставките на КСО за възстановяване на получените суми ведно с лихвата по чл. 113 КСО. Изложени са мотиви, че не е налице хипотезата на чл.115, ал.1 КСО, тъй като в случая давността е спряла да тече за периода от 05.04.2017г. до 06.01.2021г., при което към 28.01.2021 г. не е изтекла давността нито по отношение на изискуемата главницата, нито по отношение на лихвата, за който и да е от периодите като за получените суми през 2013 г. е изтекъл давностен срок от Зг., 6 м. и 15 дни, който е недостатъчен за погасяване на вземането на това основание. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане [ЕГН] от 12.12.2019 г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ-Смолян на основание чл. 99, ал.1,т.2, б."а" КСО е отменено разпореждане [ЕГН]/7 от 18.12.2013 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за ОСВ по пар.4, ал.1 ПЗР на КСО по заявление, подадено на 09.12.201 З г. С последното е отказано отпускане на пенсия за ОСВ на същото правно основание. С решение 1012-20-3#1 от 24.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ е потвърдено разпореждане [ЕГН] от 12.12.2019 г. С решение 116/08.06.2020г. по адм.д. 98/2020 г. на Административен съд-Смолян, жалбата на молителя срещу решението на административния орган е оставена без уважение. С решение 155/06.01.2021г. по адм.д. 7506/2020 г. на ВАС, шесто отд., е потвърдено решение 116/08.06.2020 г. на Административен съд-Смолян. С решение 238/12.06.2019 г. по ВНАХД 18/2019 г. на ОС-Смолян, е потвърдено решение 126/25.03.2019г. по нахд 603/2018г. по описа на Районен съд Смолян, с което К. Чафадаров е признат за виновен в това, че съзнателно се е възползвал от неистински официални документи- удостоверение обр. УП-30 175/04.09.1990г., на което е придаден вид, че е издадено от железопътен завод "Г.Димитров"-София, представено със заявление за отпускане на пенсия за ОСВ с вх. 14112/09.12.201З г. Наказателният съд е приел за установено, че през посочения период Чафадаров е живял и работил в гр. Неделино и не е работил в гр. София, нито е имал адресна регистрация там, а това обстоятелство не е било отразено и в личния му картон. Трудовият стаж в железопътен завод "Г. Димитров" гр. София е бил от водещо значение за издаване на разпореждане [ЕГН]/7 от 18.12.2013г., тъй като без този стаж жалбоподателят няма право на пенсия за ОСВ. При удостоверяване на трудовия си стаж за периода 01.11.1976 г.-31.12.1989 г., Чафадаров е проявил недобросъвестност, тъй като ясно е съзнавал, че не е бил в трудово правоотношение с процесния завод. При тези обстоятелства правилно административният орган и първоинстанционният съд, са приели, че налице е хипотезата на чл.114 ал.1 КСО вр. чл. 98, ал.2 вр. чл.113 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, посочена като правно основание във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО за издаване на оспореното разпореждане за възстановяване на суми, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Следователно, недобросъвестността на лицето, което е получило осигурителните плащания е предпоставка за възстановяване на получените суми. Недобросъвестността не се предполага, а следва да бъде доказана по общите правила на чл. 170, ал. 1 АПК от органа, издал административния акт, съдържащ позоваване на недобросъвестност. Предвид събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е доказано недобросъвестно получаване на сумите от адресата на административния акт и жалбоподател в настоящото производство. Недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурителното плащане да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. В случая е прието, че лицето е недобросъвестно, тъй като в развилото се административно производство е установено по несъмнен и категоричен начин не само това, че липсват условията за отпускане на пенсия по пар.4, ал.1 ПЗР на КСО, но и че К. Чафадаров изначално е съзнавал липсата на тези условия. Настоящата инстанция прави извод за това, с оглед обстоятелствата по делото, че след като лицето не е живяло в гр. София, а на територията на обл. Смолян за периода, в който е посочен като трудов стаж и след като е съзнавал, че не е работил в предприятието, в което е посочил, то отпускане на пенсия не следва да му се дължи, отчитайки и безспорния факт, че К. Чафадаров е представил документ с невярно съдържание пред пенсионните органи, за което има влязло в сила съдебно решение. В тежест на жалбоподателя в първоинстанционното производство е било доказване на наличието на осигурителния стаж и възраст за пенсиониране по реда на по пар.4, ал.1 ПЗР , но това не е било сторено. Получилото осигурителните плащания лице е недобросъвестно, тъй като е знаело, че няма право на тях, но съзнателно е въвело в заблуждение съответните длъжностни лица , релевантното обстоятелство, което изключва правото му.Неоснователно е и обективираното в касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност по чл. 115 от КСО. Съгласно чл. 115, ал.5 КСО давността спира да тече т.1 при обжалване докато продължава спорът относно вземането; т.2 когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс. В случая е налице хипотезата на т.2 от чл.115, ал.5 - давността е спряла да тече поради наличието на множество водени административни и наказателни производства. Образувано е производство срещу разпореждане [ЕГН]/04.04.2017 г., с което на основание чл. 95, ал.2 КСО е спряна от 01.05.2017 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на молителя и от което производство зависи издаването на разпореждане за отпускане на пенсия. С решение 835/21.01.2019 г. по адм. д. 10687/2017г. на ВАС е оставено в сила решение на Административен съд-Смолян, с което е потвърдено решение 1012-20-29#1 от 02.06.2017г.,с което е спряна пенсията на жалбоподателя. Следователно давността е спряла да тече за периода от 04.04.2017г. до 21.01.2019 г. С разпореждане [ЕГН] от 12.12.2019 г. е прекратена получаваната от К. Чафадаров пенсия за ОСВ считано от 19.10.2013 г. С решение 155 от 06.01.2021г. ВАС е потвърдил решение 116 от 08.06.2020г., с което е потвърдено горното разпореждане. Съобразявайки, че разпореждане ПНП-2-4-20-00862467 от 11.01.2021г. е издадено след влизане в сила на разпореждане [ЕГН] от 12.12.2019г., то следва, че за периода от 12.12.2019г.-06.01.2021г., давността е спряна на основание чл.115, ал.5 т.2 КСО. За периода от 14.11.2018г. -12.06.2019г., съдът приема, че давност не тече поради воденото наказателно производство по нахд. 603/2018г. на Районен съд Смолян. Поради изложеното настоящият състав счита, че не е изтекъл петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО. Административен съд-Смолян е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства и е направил верни извод и, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника е основателна и следва да бъде уважена. Определянето на същата е на основание чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за Правната Помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП) в размер на 100,00(сто)лева.Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,