Решение № 4227 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2015 г.

Решение № 4227 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Рекламна агенция - Бултоп" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге против решение № 2171 от 31.03.2015 г. по адм. дело № 855/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД -11-1621/11.11.2013 г. на началник-отдел в Дирекция "Развитие на пътната инфраструктура с бюджетни средства", Агенция "Пътна инфраструктура". Касаторът навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът - началникът на отдел в Дирекция "РПИБС" при Агенция "Пътна инфраструктура", оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Рекламна агенция - Бултоп" ЕООД срещу заповед № РД-11-162/11.11.2013 г. на началник отдел в Дирекция "РПИБС" при Агенция "Пътна инфраструктура", с която е отнето разрешение № 388 от 30.01.2008 г., издадено от изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено в обхвата на път АМ2 /Хемус/, км. 413+450-дясно с площ 12 кв. м., собственост на дружеството. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата (ЗП) за отнемане на издаденото разрешение от административния орган поради забавяне плащането на дължимите годишни такси и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя за периода от 1.07.2011 г. -19.09.2013 г. След анализ на представените доказателства съдът е установил, че преди да пристъпи към отнемане на разрешението административният орган е уведомил дружеството за неизплатените задължения, като му е указал да внесе дължимата сума в 14-дневен срок от получаване на съобщението, с предупреждение за последиците от неизпълнение, в т. ч. отнемане на разрешението. Има данни за преведени от жалбоподателя суми с основание такса за различни рекламни съоръжения (РС) във Варна за периода 2013 г. Според съда, от писмените доказателства, включително и от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, безспорно е установено, че оспорващото дружество за периода, посочен в заповедта - от 1.07.2011 г. до 19.09.2013 г., е дължало такса за специално ползване на пътя чрез рекламно съоръжение с площ от 12 кв. м. в размер на 6 901.37 лева, която не е платена. По делото е установено, че на 25.06.2013 г. от оспорващия са извършени две плащания с платежни нареждания - едното за сумата 1 300 лева, а другото за сумата 1 900 лева, но с тези суми, видно от заключението на вещото лице, са погасени задължения за IV-то тримесечие на 2010 г. и частично задължения за 2011 г. и общият размер на погасените задължения е 2 497.28 лева, като със сумата от 702.72 лева са погасени лихви за просрочени плащания. С оглед на установените по делото релевантни факти към датата на издаване на оспорената заповед, съдът е заключил, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си за плащане на дължимите такси за експлоатация на рекламно съоръжение, общо в размер на 6 901.37 лева, поради и което са били налице предпоставките за прилагане на чл. 26, ал. 9 във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП. При извършената служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт съдът е заключил, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на процесуални нарушения в съдебното производство. Обоснована е преценката на първоинстанционния съд във фазата на съдебното дирене, че отговор на въпроса за начина на разпределянето на внесените с платежно нареждане от 25.06.2013 г. суми се съдържа в неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Поради това оплакването за извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Решението е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за правния спор факти, като въз основа на тяхната преценка съобразно приложимата правна уредба правилно е приел издадения административен акт за законосъобразен. Специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е правнорегламентирана дейност под разрешителен режим, осъществявана при нормативно определени условия, за която законодателят, изхождайки от интересите на обществото и спецификата на дейността, е предвидил и заплащането на съответната държавна такса. Лицето, получило разрешение по чл. 18, ал. 1 ЗП е задължено при експлоатацията на рекламното съоръжение да изпълнява регламентирани условия с предимно технически характер за осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения, както и да заплаща дължимите такси. Неизпълнението на задълженията на титуляра, предвидени в разрешението и неплащането на дължимите такси, по аргумент на чл. 26, ал. 9 и чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП, респ. чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата (Наредбата), е въведено като основание за отнемане на разрешението. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд вярно е установил, че към момента на издаването на оспорената заповед е било налице забавено плащане на дължимата такса за посочения в акта период, което не е опровергано от касатора пред настоящата инстанция. Извършването на частични забавени плащания се установява от заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Нарушението е съответно на установеното в разпоредбата на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП правило, предвиждащо при забавено плащане на дължимите годишни такси и продължаващо ползване на пътя, издаденото разрешение да се отнема. Размерът на таксите за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и обслужващите зони е определен в чл. 22, ал. 4 на Тарифата за таксите, като съгласно изискването на чл. 23, същите се изплащат на равни тримесечни вноски до 10-то число на текущото тримесечие. В конкретния случай "Рекламна агенция - Бултоп" ЕООД, като титуляр на разрешение № 388/2008 г., не е изпълнило задълженията си за заплащане на дължимата такса за периода от 2011 г. до септември 2013 г. в срок, като същевременно към датата на издаване на заповедта е продължило извършването на специалното ползване на пътя, т. е. налице са и двете предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП за отнемане на разрешението на дружеството. Предвид това, обоснован от фактическа и правна страна е изводът на решаващия съд, че е изпълнена хипотезата на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП, при която административният орган следва да отнеме издаденото разрешение. Разпоредбите на чл. 26, ал. 9 с. з. и чл. 7 НСПП също предвиждат, че разрешенията се отнемат при неспазване на условията, визирани в тях. В този контекст правилен е изводът, че неплащането на дължимата такса е предпоставка за отнемане на разрешението, което обосновава прилагането на чл. 26, ал. 9 ЗП. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че след като оспореният административен акт е издаден на основание чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП, е налице противоречие в регламентираните основания за отнемане на разрешението и несъответствие между фактическото основание на нарушението и правната му квалификация. Цитираните материалноправни разпоредби не си противоречат, а са в отношение на обща към специална норма, защото неплащането на изискуемата такса в срок представлява и нарушение на условие в разрешението (т. 9, т. 10 и т. 11). Забавеното плащане на дължимата такса е въведено като отделно, самостоятелно основание за отнемане на разрешението - чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП и същевременно се субсумира под общата хипотеза на чл. 26, ал. 9 с. з. В случая установеното фактическо основание осъществява едновременно съставите на чл. 26, ал. 9 и чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП, поради което въведеното в административния акт правно основание за постановяване на мярката е законосъобразно и изцяло съответства на фактическото такова. Изпълнена е и втората кумулативна предпоставка за прекратяване действието на разрешението - продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя към момента на издаване на заповедта. Първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за периода 1.07.2011 г. до 19.09.2013 г. не е било налице продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя чрез рекламно съоръжение с площ от 12 кв. м. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", в случаите, когато поради строително-ремонтни работи обектът или рекламното съоръжение не се експлоатира, това се установява с констативен протокол по искане на заинтересованото лице от администрацията, управляваща пътя, и таксата се начислява само за времето, през което обектът или рекламното съоръжение е в експлоатация. В тази връзка следва да се има предвид, че изрично и в т. 4 от издаденото разрешение № 388/30.01.2008 г. е предвидено, че "При прекратяване на експлоатацията на рекламното съоръжение заинтересованото лице уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол. Ако лицето не уведоми пътната администрация, таксата се начислява за целия срок на разрешението". Видно от приетите по делото писмени доказателства, липсват данни такъв протокол за неизползване на процесното рекламно съоръжение да е бил съставен по искане на дружеството или то да е уведомило пътната администрация за спиране използването на рекламното съоръжение. Доказателствата за благоприятните факти, от които страната би черпила права, са в тежест на касатора. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд