Решение № 6449 от 15.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от доц. д-р И. Иванов, чрез гл. юрисконсулт Велчева, насочена срещу Решение 7909 от 29.12.2021г. по административно дело 152/ 2021г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). В жалбата са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас срещу Решение БП-Ц-5 от 26.11.2020г. на КЕВР. Претендират се сторените разноски. Ответникът- Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас в писмен отговор, чрез процесуален представител адв. Копаранов, счита жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, като смята, че за съдебния акт не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас срещу Решение БП-Ц-5 от 26.11.2020г. на КЕВР, с което е одобрен бизнес план за развитие на дейността като ВиК оператор за регулаторен период 2017-2021г., одобрени са цени без ДДС на водоснабдяване и канализационни услуги за 2018-2021г. и е приет анализ на социалната поносимост на цените на ВиК услуги, определен е коефициент за подобряване на ефективността Е за всяка година от бизнес плана и разходите, за които се прилага коефициент Qp. Административният съд е посочил, че административното производство е образувано със заявление В-17-14-10 от 30.06.2016г. за одобряване на бизнес план на основание чл. 10, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ от Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас. Административното производство по заявлението, приключило с одобряване на плана с Решение БП-Ц-20/30.11.2017г. на КЕВР, прието въз основа на проведено закрито заседание на 30.11.2017г. Решението е обжалвано и с Решение 3916/13.03.2020г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 2192/ 2019г. е отменено и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изразяващи се в нарушение на административнопроцесуалните правила при одобряване на бизнес плана без неговото съгласуване с Асоциацията по ВиК Бургас на обособената територия, в нарушение на чл. 27 от Наредба за регулиране на цените водоснабдителните и канализационни услуги /НРЦВКУ/ във връзка с чл. 198, ал. 4, т. 5 от Закона за водите /ЗВ/ и в нарушение на чл. 29 от НРЦВКУ. След връщане на преписката за ново произнасяне, КЕВР приема, че следва да изпълни дадените указания като изпраща писмо заедно с преработения бизнес план до Асоциацията по В и К Бургас, която го съгласува на общо събрание на 15.10.2020г. В проведено на 26.11.2020г. закрито заседание на КЕВР е приет доклад вх. В-Дк-337/23.11.2020г. от работна група и проекто решение за одобряване на бизнес план и одобряване и утвърждаване на цени на ВиК услуги на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас. На същата дата е прието и оспореното Решение БП-Ц-5 от 26.11.2020г. на КЕВР, с което е одобрен бизнес план на ВиК ЕАД гр. Бургас за развитие на дейността като ВиК оператор за регулаторен период 2017-2021г., при прилагане на метод на ценово регулиране горна граница на цени, утвърдени са цени без ДДС на водоснабдителните и канализационни услуги за 2017г., считано от 01.12.2017г. и са одобрени цени без ДДС за водоснабдителни и канализационни услуги за 2018-2021г., приет е анализ на социалната поносимост на цените на ВиК услуги, определен е коефициент за подобряване на ефективността Е за всяка година от бизнес плана и разходите, за които се прилага коефициент Qp. С решението, предмет на касационна проверка, съдът е ОТМЕНИЛ Решение БП-Ц-5 от 26.11.2020г. на КЕВР и е върнал делото, като административна преписка на Комисията за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Съдът, за да приеме този резултат, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е направил извод, че след отмяната от ВАС на Решение БП-Ц-20/30.11.2017г. и връщането на преписката, Комисията за енергийно и водно регулиране е следвало да започне нова процедура, провеждайки задължителните етапи, а не само да се извърши съгласуването на бизнес плана на ВиК ЕАД Бургас от Асоциацията на ВиК. При анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че в нарушение на чл. 43, ал. 6 от Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация не е насрочено открито заседание по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗЕ и на са определени лицата, които да бъдат поканени, с което е нарушила изискването на чл. 14 ЗЕ за провеждане на процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица при изготвяне на общи административни актове, предвидени в ЗЕ и ЗРВКУ, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния и ВиК сектор. Преценил е, че КЕВР при издаване на Решение БП-Ц-5 от 26.11.2020г. е следвало да спази изцяло процедурата по издаването му, като е следвало да допусне обществено обсъждане и изслушване на заинтересованите лица. Съдът установил, че Комисията не е взела предвид и доклад вх. В-Дк-337/23.11.2020г. на работната група, а е издала решение въз основа на доклада на работната група от 2017г., назначена със Заповед З-В-2/01.01.2017г., с което допуснала нарушение на чл. 35 от АПК. В заключение съдът приел, че били налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, отменил решението на Комисията за енергийно и водно регулиране и върнал преписката за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не се е съобразил с факта на повторно произнасяне по заявлението и влязлото в сила решение на ВАС. Същият се е съобразил със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона от Решение 3916/ 13.03.2020г., постановено по адм. дело 2192/ 2019г. на Върховния административен съд. Решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 19, ал. 1. т. 2 от НРЦВКУ ВиК операторът подава заявление до Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаване на цени или необходими приходи за първия ценови период и одобряване на цени или необходими приходи за всеки от следващите ценови периоди от регулаторния период - при прилагане на методите "горна граница на цени" по чл. 6, т. 2 или "горна граница на приходи" по чл. 6, т. 3., което съгласно ал. 2 на същата разпоредба е неразделна част от бизнес плана на В и К оператора съгласно чл. 10, ал. 3, т. 7 ЗРВКУ. Във връзка с така подадените заявления и по реда на чл. 27 от Наредбата Комисията приема решение по бизнесплана и заявлението по чл. 19 след провеждане на открито заседание и обществено обсъждане, проведени по реда на чл. 43, ал. 6 от Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация. Правомощията на КЕВР в областта на водоснабдяването и канализацията се определят със ЗРВКУ /чл. 21, ал. 7 ЗЕ/, а методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване и за утвърждаването им са определени в НРЦВКУ /чл. 13, ал. 5 от ЗРВКУ/. С разпоредбата на чл. 27 от НРЦВКУ, Комисията приема решението по бизнес плана и заявлението за утвърждаване на цени след провеждане на открито заседание и обществено обсъждане, които се провеждат по ред, определен в Правилника за дейността на КЕВР /ал. 2/. Решението на Комисията по бизнес планът на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас е било отменено с решение 3916/13.03.2020г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 2192/2019г., поради което за административния орган се е породило задължение да проведе отново процедурата по приемане на решение по заявлението и бизнесплана на ВиК ЕАД Бургас, като изпълни задължението си по чл. 27, ал. 1 от НРЦВКУ, която норма е императивна. Не е в пределите на дискреционната власт на административния орган да извърши преценка дали да бъдат проведени открито заседание и обществено обсъждане. След като административната преписка е върната за ново разглеждане се дължи повторение на административната процедура с цел отстраняване на констатираните нарушения. Съгласно чл. 13, ал. 5, т.2 от Закона за енергетиката заседанията на комисията са открити, когато се разглеждат заявления или искания, свързани с утвърждаване на цени. Съответно приемането на решението на КЕВР следва да е след провеждане на открито заседание- чл. 13, ал. 5 ЗЕ и чл. 27 от НРЦВКУ. Непровеждането на открито заседание и обществено обсъждане е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като Комисията е приела решение без да е събрала относими доказателства за факти и обстоятелства, които са могли да доведат до различен резултат- чл.7 и чл.35 от АПК. Провеждането на открито заседание и обществено обсъждане не са просто способ за събиране на факти от значение за административното производство. Те са принцип при упражняване на административните правомощия за осигуряване на участие на заинтересованите лица в производството и създаване на възможността за тях да осъществят правото си на участие- чл.9, ал.2 и чл.34 от АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. На основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение