Решение № 161 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2011 г.

Решение № 161 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Л. А. К. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 171 от 01.07.2011 г., постановено по гр. възз. д. № 60/2010 г. на ОС-Ловеч. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата по делото, както и поради нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса надлежна ли е земеделска реституция по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато недвижимия имот се намира в регулационните граници на населеното място, когато земеделския имот се възстановява в стари реални граници, без издадено вторично решение на ПК/ОбСЗ, произнесен с обжалваното решение в противоречие с Решение по гр. д. № 280/2007 г. на ОС-Ловеч, Решение № 278 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 195/2010 г. на ОС-Ловеч., и по въпроса: ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил застроен със жилищна сграда в груб стоеж, въз основа на надлежно уредено право на строеж и издадени строителни книжа на общината, допустима ли е земеделската реституция на имота, постановеното от въззивния съд решение в противоречие с т. 2 на ТР 6/2005 г. на ОСГК на ВКС и посочени решения на ВКС по чл. 290 ГПК - Решение № 229/21.07.2010 г. по гр. д. № 195/2009 г. на II г. о.; Решение № 839/16.04.2010 г. по гр. д. № 590/2009 годи на ВКС-II г. о. В срока по чл. 278, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация М. М. Г. и Ю. И. Б., с който се оспорва основателността на релевираните с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на въззивното решение. Постъпил е отговор от ответниците А. М. Ц., Ф. П. С., Е. Д. П., Х. Д. П., Х. Н. Г. и Л. А. М. чрез адв. В. А. с която се оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С отменително Решение на ВКС по гр. д. № 910/2007 г. е прието, че Л. К., като суперфициар на право на строеж върху държавна земя, надлежно учредено по силата на Договор от 17.08.1990 г. и при изградена въз основа на това право масивна двуетажна жилищна сграда в парцел *./ стар */, пл. № * в кв. 31 по плана на [населено място] и след получена нотариална покана от ответниците да освободи дворното място, е заявил в рамките на настоящото съдебно производство отрицателен установителен иск, с който иска да бъдат отречени правата на собственост на ответниците, както и да бъде отменен констативен НА №*/1993 г. на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), като делото е върнато на окръжен съд за разглеждане на спора по същество. С ново отменително Решение по гр. д. № 4421/2008 г. ВКС по чл. 290 ГПК, отново е постановено връщане на делото за разглеждане по същество от окръжен съд, след като е прието, че спорът за характера на заявения иск и за наличието на правен интерес, е преклудиран още с първото отменително решение на ВКС. С определение № 87 от 05.02.2010 г. по гр. възз. д. № 60/2010 г. на ОС-Ловеч исковата молба на Л. К. е оставена без движение на основание чл. 100, ал. 3 във вр. с чл. 98, ал. 1 б. "г" ГПК (отм.) с указания да се уточнят основанията за оспорване правата на ответниците. С определение № 158 от 08.03.2010 г., въз основа на молба вх. № 2258 от 04.03.2010 г., съдът е приел, че указанията му са изпълнение, като основанието да се отричат правата на собственост на ответниците поради липсата на доказателства за собственост на праводателя на ответниците "преди образуването на ТКЗС", поради липсата на доказателства за приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ с влязло в законна сила решение на органа на поземлената реформа В рамката на така очертания предмет на спора още с първото отменително решение на ВКС и при указанията на ВКС по второто отменително решение, ищецът е уточнил, че оспорва правата по реституция, тъй като няма доказано право на собственост на праводателя на ответниците, нито има завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ. С обжалваното решение, окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) и чл. 218з ГПК (отм.) е отменил решението на първата инстанция от 12.07.2002 г. и е постановил ново, с което е отхвърлил заявения от Л. К. отрицателен установителен иск с правно основания чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) относно част от незастроено държавно дворно място, находящо се в [жк] с площ от 240 кв. м., съставляващо парцел * в кв. 31 по плана на същия град и съседи: дере, парцел *, улица и река. По допуснатите правни въпроси, обуславящи изхода на спора и на основание чл. 291 ГПК, настоящият състав намира, че по приложение разпоредбата на чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ е налице съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, съобразно която, в действащата редакция, изменение с ДВ. бр. 31 от 2003 г., текстът на чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ установява, че " общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение на административния орган на поземлената реформа, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ". Като законова разпоредба, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ. бр. 34/1992 г. В първоначалния си вариант, текстът установява, че с това решението на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, се описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници съседи, както и ограниченията на собствеността, без изискването да е придружено със скица. Т. е. по отношение на издадените решения на ПК до изменението с ДВ. бр. 48/1995 г., и съответно с ДВ. бр. 18/1999 г. може да бъде направен извод, че процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници е завършена и без да има скица, и поражда своето конститутивно действие с влизането си в сила. Като се съобрази разпоредбата на чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ в последната и редакция, тълкувана в контекста на ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, следва, че не може да има еднозначно разрешение на въпроса от кой точно момент се поражда конститутивния ефект на решението на ПК/ОбСЗ, тъй като всяко решение е издадено при действието на различната редакция на закона. Ето защо и моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт - решение на ПК/ ОбСЗ по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските имот. Предмет на петиторна защита може да бъде само земеделски имот, чиято процедурата по възстановяване е завършена и е налице обект на собственост, възстановен в стари реални граници, при отчетените ограничения на законодателя с чл. 10, ал. 7, ал. 12 и ал. 13 ЗСПЗЗ, чл. 10б ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ са въведени изключения, при които издаденото позитивно решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ не може да породи конститутивното си действие, съгласно разясненията по ТР 1/97 г. на ОСГК на ВКС. Така с посочените решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, в обобщаващите си мотиви съставите на касационния съд приемат, че за да се признае невъзможността решението на ПК/ ОбСЗ, с което се собствеността на земеделския имот се възстановява в стари реални граници, да прояви конститутивното си действие при съобразяване на ограниченията по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, извършеното строителство в имота, включен в границите на урбанизирана територия, следва да е законно, а ако се касае до отстъпено от държавата право на строеж, то строителството следва да е започнало въз основа на надлежно издадено разрешително за строеж към 1.03.1991 г. С Решение № 229/21.07.2010 г. по гр. д. № 195/2009 г. на ВКС- II г. о. изрично се приема, че хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е специална по отношение тази на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и приложима за хипотезите на възстановяване на собствеността върху имоти, бивша земеделска земя, включена в строителните граници на населените места при колебания на съда за правната квалификация на ограниченията, които препятстват пораждането на вещно-правните последици на реституционния административен акт. Цитираните решения на ОС-Ловеч са разгледани казуси, чието разрешение по въпросите за предмета на доказване при заявен положителен установителен иск и за правното значение на решението на ПК/ ОбСЗ не следва да се обсъждат, предвид на съществуващата по проблемите задължителна практика на ВКС по решения по чл. 290 ГПК, възприета и от настоящият състав. С оглед на изложените съображения и мотиви, настоящият състав намира касационната жалба на Л. К. за неоснователна. Предметът на заявеният отрицателен установителен иск е уточнен като незастроено място в [населено място] от 240 кв. м. в [населено място], м. "Ц. " парцел *., част от парцел *, за който е съставен А. № */17.08.1990 г. и със Заповед № 205/17.08.1990 г. е отстъпено право на строеж върху държавна земя. Л. К., като суперфициар на право на строеж върху държавна земя, уредено по силата на Договор от 17.08.1990 г. и при изградена въз основа на това право масивна двуетажна жилищна сграда в парцел *./ стар */, пл. Nо * в кв. 31 по плана на [населено място], [жк]е поддържал, че не са били налице предпоставките за реституция на земеделска земя, породи което е поискал да се отрече признатото на ответниците, като наследници на правоимащите лица, право на собственост на процесния недвижим имот. Развитата защитна позиция на ищеца Л. К. е поддържана в две насоки - 1./ че праводателите не са били собственици на процесния недвижим имот и 2./ липса на завършена реституционна процедура, което да прави ответниците като наследници на правоимащите лица, в чиято пола е издадено Решение № 20/02.07.1992 г. на ПК [населено място], собственици на процесните 240 кв. м. от парцел * в кв. 31 по РП на града. За да постанови решение по съществото на спора като отхвърли заявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е изложил мотивирани и законосъобразни, в насока и на изложените общи мотиви по делото, съображения за несъстоятелност на поддържаните тези. Възражението, че праводателите на ответниците не са били собственици на процесния недвижим имот- парцел * с площ от 240 кв. м., образуван в източната част на парцел * с площ от 730 кв. м., възстановен с Решение на ПК и за който е издаден констативен НА № */1993 г. по принцип не следва да бъде разглеждано в производство, в което ищецът е заявил за защита право на собственост - в случая на суперфициарна собственост, резултат на учредено право на собственост върху бивша земеделска земя, но след включването на бившата земеделска земя в строителните граници на населеното място и не е налице оспорване на правата на собственост към минал момент. Възражение е прието като част от предмета на спора, то е разгледано, и въз основа на безспорните писмени доказателства е прието, че ответниците по несъмнен начин, при условията на пряко и пълно доказване, установяват правото на собствеността на своите праводатели на парцел VII-*от кв. 31 по плана на [населено място]. Втората теза на ищеца, касаеща доводи за липса на завършена реституционна процедура, разгледана в по-широк аспект, засяга и проблема с установяване на онези обстоятелства, който биха доказали наличието на основанията по см. на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Безспорно установено в хода на 14 годишното исково производство са фактите, че със Заповед № 115/20.08.1991 г. на Председателя на ИК на ОНС [населено място] е било утвърдено частично изменение на застроителния и регулационен план за кв. 31, парцели * и *, като е образуван нов парцел * в кв. 31, върху който със заповед 205/17.08.1990 г. на ОНС [населено място] е отстъпено право на строеж върху 240 кв. м. С решение № 455/17.12.1991 г., постановено по гр. д. № 389/1991 г. на ОС-Ловеч е отменена Заповед № 115/20.08.1991 г. на Председателя на ИК на ОНС [населено място] като незаконосъобразна-постановена в нарушение на чл. 32, ал. 3 ЗТСУ (отм.) За спорният парцел * в кв. 31 по плана на [населено място], [жк]с площ от 240 кв. м. е съставен акт за държавна собственост № 94/17.08.1990 г., а със Заповед № 205/17.08.1990 г. на ОНС на [населено място] за този имот е отстъпено право на строеж на Л. К., реализирано до етап на изграждане на сградата в груб стоеж, въз основа на одобрен архитектурен проект № 64/24.10.1990 г., строително разрешение № 196/24.10.1990 г. и Протокол № 70/24.10.1990 г. за определяне строителна линия и ниво. Въз основа констатации на изслушаното експертно становище в насока, че не може да бъде установена идентичност между парцел * с площ от 240 кв. м. и парцел * с площ от 760 кв. м., тъй като образувания въз основа на отменената Заповед № 115/20.08.1991 г. парцел * в източната част на парцел * в кв. 31 по плана на града, не съществува в регулационния план, обосновава фактическият извод на въззивния съд, че тази парцел не е съществувал при издаване на А. № */17.08.1990 г. и констатациите по акта са опровергани. Законосъобразни, обосновани и логично са последващите изводи на съда, че Заповед № 205/17.08.1990 г. на Председателя на ИК на ОНС [населено място] е издадена в нарушение на нормативно установения с Наредбата за държавните имоти (отм.) ред за разпореждане с недвижими имоти- държавна собственост, което обосновава довод за нищожност на договора за учредяване на суперфиция на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД- издадена Заповед на несъществуващ парцел. При тези изводи на съда, обоснован е крайния извод, че не са установени ограничения за възстановяване правото на собственост, макар и земеделската земя да е включена в урбанизирана територия на населеното място. Макар и да няма спор, че в парцел * има недовършен строеж на двуетажна жилищна сграда, построена от Л. К. на основание строително разрешение № 196/24.10.1990 г., то без доказване законността на отстъпеното право на строеж в надлежно обособен парцел, извършеното строителство е ирелевантен факт за процедурата по възстановяването на земеделски земи по ЗСПЗЗ. Извън предмета на спора, при липса на доводи от страна на ищеца и защитата му, въведени като основания за отричане правото да се възстанови собствеността на ответниците по ЗСПЗЗ, поради съществуващ друг ред за възстановяване на собствеността, съдът е изложил и мотиви и съображения, че събраните данни / на база на изслушаното експертно заключение / за проведена процедура по отчуждаване на имота през 1959 г. по ЗПИНМ (отм.) не е завършена при липсата на данни за изплатени обезщетения на собствениците. При изложените съображения, настоящият състав приема, че установените факти потвърждават правото на ответниците, в лицето на техните праводатели, да получат позитивно решение по земеделска реституция по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, който индивидуален административен акт е породил конститутивното си действие, тъй като а ищецът не доказва съществуването на ограниченията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. При постановения краен резултат и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, като съобрази искането за присъждане на разноски от страна на защитата на ответниците по касация и представения Договор за правна защита и съдействие на адв. А. - АК Л. за заплатен адвокатски хонорара, настоящият състав намира искането за основателно и доказано в размер на сумата 500 лв. /петстотин лева/ Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС -второ отделение на гражданската колегия