Решение № 7438 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4141/2026 г.
ВАСВторо отделение03.07.2026 г.докладчик Радостин Радков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 305 от 13.02.2026 г., постановено по адм. дело №98/2025 г.по описа на Административен съд – Кърджали, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. М. Х. с искане за обявяване нищожността на заповед № 582/17.06.2020 г. на кмета на община Кърджали. ОСЪЖДА К. М. Х., [ЕГН], да заплати на Х. Х. М., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2147,44 евро (две хиляди сто четиридесет и седем евро и 44 евро цента). ОСЪЖДА К. М. Х., [ЕГН], да заплати на Община Кърджали разноските за касационната инстанция в размер 60 /шестдесет/ евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Х. Х. М., чрез адв. Димитров, против решение № 305 от 13.02.2026 г., постановено по адм. д. № 98/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали. В жалбата и допълнително становище се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Предявява се претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - Кмет на община Кърджали, чрез ст. юрк. Иванов, в писмен отговор поддържа касационната жалба, моли обжалваното решение, като неправилно и необосновано, да бъде отменено, евентуално обезсилено, и върнато за ново разглеждане. Предявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът К. М. Х., чрез адв. Георгиева, в писмен отговор и допълнителна молба излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответниците А. М. М. и Н. М. М., чрез адв. Георгиева, нередовно призовани, в писмена молба заявяват, че не възразяват делото да се разгледа в тяхно отсъствие и оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на К. М. Х., съдържаща единствено искане да се обяви за нищожнона заповед № 582/17.06.2020 г. на кмета на община Кърджали, с която, на основание § 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ, е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ на УПИ II-71,72, УПИ III-70 и УПИ IV-63,71 кв. 17 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 961 от 30.07.1985 г. на Пр. на ИК на ОНС. Съдът е приел искането за основателно и обявил нищожността на оспорения акт. За да стигне до този резултат, е приел, че с обжалваната заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ е извършено изменение на кадастралния план на [населено място], изразяващо се в промяна на имотните граници между ПИ с пл. № 71, ПИ с пл. № 63 и ПИ с пл. № 64 и образуване на нов ПИ с пл. №131, без да е спазен редът за промяна в кадастралния план, уреден в чл. 53 и сл. и § 4 от ДР на Закон за кадастъра и имотния регистър, от което следва, че заповедта е била издадена при пълна липса на законово основание, водещо до нейната нищожност. На второ място приел за установено, че изменението на ПУП-ПР за посочените в заповедта имоти води до изменение на уличната регулация между о.т. 63 и о.т. 73 и 71 и нов УПИ XIV-71, представляващ ПИ с пл. сн. № 71, без това изменение да е предмет нито на Заповед № 258/26.02.2019 г., нито на Заповед 582/17.06.2020 г. на кмета на община Кърджали за одобряване изменение на ПУП-ПРЗ на ПИ II-71,72; III-70; IV-63,71, кв.17 по плана на [населено място], общ. Кърджали. Посочил, че на основание §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ могат да се изменят само вътрешни регулационни линии, но не и улични такива, както и, че по делото не е налице и решение на ОбС-Кърджали за изменението на уличната регулационна линия на УПИ XIV-71, което е задължително за промяна на улична регулация, доколкото улиците са публична общинска собственост. С оглед на това извел правен извод, че оспорената заповед е била издадена при изначална липса на материалноправно основание, водещо до нейната нищожност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Противно на приетото от съда в конкретния случай не са налице основания за обявяване на процесната заповед за нищожна. Заповед 582/17.06.2020 г. на кмета на община Кърджали, е издадена от компетентен орган по §8, ал.4 от ПР на ЗУТ, в изискуемата форма, при липса на тежко нарушение на административно производствените правила, от категорията на водещите до нищожност на административния акт. Изводът на първоинстанционния съд за пълна липса на законово основание, водещо до нищожността на оспорената заповед, поради неспазване на реда за промяна в кадастралния план по чл. 53 и сл. и § 4 от ДР на Закон за кадастъра и имотния регистър, е неправилен. По делото е установено, включително от изслушаните съдебно-технически експертизи, че кадастралният и регулационен план /КРП/ на [населено място], одобрен със заповед № 961 от 30.07.1985 г. на Председателя на ИК на ОНС, не е приложен, а от оспорения акт е видно, че органът е сезиран с искане за изменение на регулационните линии с цел привеждането им по съществуващите имотни граници. Производството пред административния орган се е развило не по искане за изменение на кадастралния план, а на правно основание по реда на § 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ПР на ЗУТ, съгласно които след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, като собствениците на такива поземлени имоти могат да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на ЗУТ, както вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Ето защо основание за нищожност на оспорения акт поради изначална липса на правно основание не е налице. Основният въпрос в конкретния случай е дали регулационните граници на новите УПИ, образувани с оспорената заповед са поставени в съответствие със съществуващите имотни граници. Установяването на несъответствие на одобрените със заповедта вътрешните регулационни линии с имотните граници на съответните имоти е основание за отмяната й като незаконосъобразна, но не е основание за прогласяване на нейната нищожност. Въпросът относно законосъобразността на изменението по служебен почин на КРП на [населено място] в частта му по кадастралния план, е подлежал на съдебен контрол в самостоятелно съдебно производство по ЗКИР. Фактическият извод на съда за извършено изменение на уличната регулация между о.т. 63 и о.т. 73 и 71 и част от външната регулациона граница на новосъздадения УПИ XIV-71, образуващ ПИ с пл.сн. № 71, е правилен и съответстващ на доказателствата по делото. Вярно е, че на основанието по § 8, ал. 2, т.3 от ПР на ЗУТ могат да се изменят само вътрешни регулационни линии, но не и улични такива. Аргумент за този извод е изричната разпоредба на § 8, ал. 7 от ДР на ЗУТ, изключваща приложението на алинеи 1 и 2 на §8, по отношение на действащите регулационни планове, за обекти на публичната собственост, какъвто представлява и общинската улица, чиято регулационна линия е променена с процесната заповед. Неправилен обаче е изведения от съда правен извод, че нарушението на посочените разпоредби, както и липсата на решение на общинския съвет за изменението на уличната регулационна линия, води до нищожност на заповедта. И двете констатирани нарушения на материалния закон биха били основание за незаконосъобразност на административния акт, но нито поотделно, нито в съвкупност водят до неговата нищожност. Съдът е констатирал и други несъответствия на материалния закон, които правилно отнесъл към основанията за преценка законосъобразността на процесната заповед, но не и за прогласяване на нищожността й. Поради изложеното, нищожност на оспорения административен акт не е налице на никое от възприетите от административния съд основания. Нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Актът е нищожен, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните последици, към които е насочен. Следователно, нищожност е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като останалите допуснати нарушения с по-ниска степен сочат на унищожаемост на акта. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези, постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон води до нищожност в случаите, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В процесния случай заповедта е издадена от компетентен орган и в законоустановената писмена форма. При издаването й не са налице противоречия с административнопроизводствените правила и материалния закон, които по тежестта си да обосноват обявяване на нищожността й. С оглед гореизложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а жалбата, с искане за обявяване нищожност на процесната заповед, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на касационния жалбоподател и ответника - Кмет на община Кърджали се следват съдебно-деловодни разноски, исканията за които са своевременно направени, а извършването им – доказано. С оглед на това ответникът К. М. Х. следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноските за двете съдебни инстанции в размер общо на 2147,44 /две хиляди сто четиридесет и седем цяло и четиридесет и четири стотни/ евро, а на ответника - кмет на община Кърджали разноските за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 60 /шестдесет/ евро, на основание чл. 24 изр. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, който размер настоящата инстанция намира за справедлив с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената дейност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,
Цитирани разпоредби
9- чл. 8
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 208
- чл. 24
- чл. 4
- чл. 53
- чл. 6