Решение № 5519 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Желева и касационна жалба на Синдикален регионален съюз на КТ Подкрепа и двете срещу Решение 13/13.01.2023 г. на Административен съд (АС) Смолян, постановено по адм. дело 170/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Желева срещу Решение 381/13.04.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), по преписка 899/2019 г. и М. Желева е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба на М. Желева и в допълнение към същата се развиват доводи, че обжалваното решение на АС Смолян е недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи събирането на държавна такса и несвоевременното разглеждане от първоинстанционния съд на подадената на 22.12.2022 г. жалба срещу протоколно определение от 14.12.2022 г. за даване на ход на делото и срещу протоколно определение от същата дата за край на съдебното дирене и даване на ход по същество на делото. Оспорва изводите на съда, че обжалваното решение на КЗД е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Твърди, че съдът не е обсъдил възраженията ѝ относно нарушението на процесуалните правила в производството пред КЗД и най-вече регламентираното в чл. 9 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), не било обсъдено и процесуалното поведение на страните пред КЗД. Изрично била посочила, че ответната страна не е приложила спрямо нея разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 от Вътрешни правила за работната заплата (ВПРЗ), САНЗОК (от 01.01.2016 г.), не била изпълнила законовото си задължение по чл. 11, ал. 1 ЗЗДискр., препращащи към чл. 2 и чл. 7, ал. 1 от същия закон. Счита, че съдът не е събрал доказателства, за да установи целесъобразността на действията и бездействията на РЗОК Смолян, а се е ограничил единствено до събраните в административното производство доказателства и до експертиза, която не била приета от нея и по отношение на която е изразила становище и направила доказателствени искания, но съдът не е изложил съображения по тях в решението си. Моли обжалваното решение да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане на друг равен по степен административен съд, алтернативно да се отмени и се постанови ново по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмени бележки и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Чобанова. В касационната жалба на Синдикален регионален съюз на КТ Подкрепа се твърди, че обжалваното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Излага се подробно фактическата обстановка и се твърди, че съдът не е обсъдил възраженията на г-жа Желева дали с издаването и подписването на заповедта за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение фактическите отношения между нея и Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК) - Смолян са били прекратени и дали издаването на нова заповед за назначаване е породила други трудовоправни отношения. Оспорва извода, че с подписването на новата заповед се е осъществила индексация на основната месечна заплата на М. Желева. Твърди, че съдът не е оценил фактите в тяхната цялост, поради което неправилно е приел, че оплакването в жалбата до съда, че КЗД е направила неправилна интерпретация на фактите, е неоснователно. Твърди, че съдът е взел под внимание само твърденията на директора на РЗОК Смолян относно определения размер на работната заплата на М. Желева след връщането ѝ от отпуск по майчинство. Излага съображения как се образува средният размер на основната месечна заплата за длъжността контрольор, като счита, че заплата на Желева следва да се сравнява с тези на всички контрольори в РЗОК Смолян, както и че заплатата ѝ е най ниска спрямо колегите ѝ, заемащи същата длъжност. Сочи, че М. Желева не е получила годишна оценка за 2017 г. поради това, че се е върнала на работа през второто полугодие на 2017 г., както и че следва да бъде променена Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Цитира откъси от писмената защита на директора на РЗОК Смолян в производството пред КЗД и ги оспорва. Оспорва и изводите на съда, че М. Желева не се намира в сходно положение с контрольорите с медицинско образование. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмено становище. Касационният жалбоподател се представлява от председателя ѝ Е. Хаджиева и адв. Младенов. Ответниците по касация Комисия за защита от дискриминация и Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Смолян не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Смолян е било Решение 381/13.04.2021 г. на КЗД по преписка 899/2019 г., поправено с Решение 362/23.06.2022 г. на КЗД по преписка 899/2019 г., с което е: установено, че Районна здравноосигурителна каса - Смолян работодател, представлявана от и. д. директор Р. Карагошева, не е извършила нарушение на забраната за дискриминация на основата на признаците лично положение и семейно положение по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., членуване в синдикална организация по чл. 8 от Кодекса на труда (КТ) спрямо М. Желева; установено, че Районна здравноосигурителна каса Смолян работодател, представлявана от и. д. директор Р. Карагошева, не е извършила нарушение на чл. 13, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. спрямо М. Желева; оставена е без разглеждане жалба вх. 44-00-3803/03.12.2019 г. подадена от М. Желева като неоснователна и недоказана. От фактическа страна по делото е установено следното: Производството пред КЗД е било образувано по жалба вх. 44-00-3803/03.12.2019 г. подадена от М. Желева. Оплакванията са за дискриминация по признаци лично положение и принадлежност към синдикална организация и неравностойно третиране във връзка с получаваното от нея след връщането ѝ от отпуск за раждане на дете и отглеждането му до 2-годиина възраст основно трудово възнаграждение. По жалбата в КЗД е образувана преписка 899/2019 г. Преписката е разпределена за разглеждане от петчленен състав. Изготвен е Доклад-заключение. На 14.10.2020 г. е проведено заседание на състава разглеждащ преписката и на 13.04.2021 г. е постановено процесното решение. В рамките на съдебното дирене, съдът е приел съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). От заключението на вещото лице съдът е установил че за периода от м. октомври 2017 г. до месец януари 2018 г. две лица на длъжност контрольор са получавали по-ниска основна заплата, шест лица са получавали по-висока заплата, в т.ч. трима лекари. За периода от м. февруари 2019 до м. декември четири лица са получавали по-ниска основна заплата от М. Желева, а девет лица по-висока заплата в това число трима лекари. Сред наетите на длъжност контрольор няма служител в подобно положение родила и ползвала отпуск за раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Изложил е съображения, че по делото се е установило, че в първия работен ден на г-жа Желева, след завръщането ѝ от отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, на 09.10.2017г. по взаимно съгласие трудовото ѝ правоотношение е било прекратено. На същия ден е подписала нов трудов договор за длъжността Контрольор в сектор Договаряне и контрол на изпълнението на болнична медицинска помощ към същия отдел Договаряне, обработка и контрол на медицинска помощ, дентална помощ, аптеки и информационна дейност. С новия трудов договор заплатата била индексирана от 685 лв. на 815 лв. Поради това съдът е намерил за неоснователно оплакването в жалбата, че КЗД е направила неправилна интерпретация на фактите. Посочил е, че липсват данни, че при връщането на М. Желева на работа през месец октомври 2017 г. тя е била третирана по-неблагоприятно от останалите служители, който извод се потвърждавал и от СИЕ. Посочил е, че за периода 2019 г. увеличението на основната заплата на М. Желева е в резултат на определен процент на база извършени годишни оценки на изпълнението, като не се твърдяло незаконосъобразност на оценяването. За този период четири лица са получавали по-ниска основна заплата от Желева, а девет лица по-високи заплати, в това число трима лекари. Приетата СИЕ потвърждавала констатациите на КЗД. М. Желева не е в сходно положение с контрольорите, които имат медицинско образование и поради това различни компетентности. За правилен е приел извода на КЗД, че липсва установена дискриминация, както и казуална връзка между твърдените от г-жа Желева признаци лично положение по чл. 4, ЗЗДискр. и членуване в синдикална ортанизация по чл. 8, ал. 1 КТ. Доводът в касационната жалба на г-жа Желева за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК е неоснователен. Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия, при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Доводът в касационната жалба за недопустимост на решението е свързан с допуснати от съда, според касатора, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и е отделно въведено от касационния жалбоподател г-жа Желева. Решението е неправилно. При постановяване на решението съдът не е допуснал посочените от касатора М. Желева съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Протоколното определение от 14.12.2022 г., с което е даден ход на делото и протоколното определение от 14.12.2022 г., с което е даден ход на делото по същество предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК не подлежат на самостоятелно обжалване. При постъпила обаче частна жалба срещу тях, както е в процесния случай, съдът е бил длъжен да администрира частната жалба и да се произнесе по нея, в съответствие с разпоредбата на чл. 213а, ал. 2, във връзка с чл. 215, т. 4, във връзка с чл. 231 АПК. Произнасянето по частната жалба, след постановяване на решението, не е нарушило правото на защита на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Произнасянето по частната жалба не е такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обосновава отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав, каквито искания са направени в касационната жалба. Съдът не е допуснал нарушения при даване ход на делото в открито съдебно заседание на 14.12.2022 г., каквито доводи се изтъкват в касационната жалба. За датата на заседанието жалбоподателят М. Желева е била редовно уведомена при условията на чл. 138, ал. 2 АПК, предвид отразеното в протокола от проведеното на 23.11.2022 г. открито съдебно заседание, за което г-жа Желева също е била редовно призована. Не отговарят на доказателствата по делото, твърденията на касационния жалбоподател М. Желева, че за датата на съдебното заседание на 14.12.2022 г. не е била редовно призована. Основателни са твърденията в касационните жалби, че по отношение на признаците лично положение и семейно положение обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон. Това е така, защото както КЗД, така и съда впоследствие, не са извършили преценка дали е налице по неблагоприятно третиране, съответно нарушение на разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., а именно налице ли е неблагоприятно третиране на М. Желева произтичащо от факта, че същата за 2017 г. не е могла да получи годишна оценка за изпълнението на длъжността, поради което след завръщането ѝ на работа, след ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, не е получила увеличение на работната заплата през 2018 г. Поради липса на годишна оценка за 2017 г. нейната заплата е в по нисък размер от заплатите на други служители в РЗОК Смолян, които са получили такива оценки. Оплакването на М. Желева е не за неактуализиране на заплатата ѝ при завръщането ѝ на работа, каквото актуализиране на заплатата тя безспорно е получила, а за невъзможността да получи годишна оценка за 2017 г., което има за последица, неувеличаване на трудовото ѝ възнаграждение, предвид възможността, която е предвидена в чл. 15, ал. 1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА), в редакцията към 2018 г. Комисията за защита от дискриминация е била длъжна да се произнесе по така наведеното в жалбата оплакване за неравно третиране и дискриминация. Като не е отчел това обстоятелство, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Преписката следва да се върне на КЗД за произнасяне по наведеното в жалбата оплакване. Изводите за липса на дискриминация по заявения признак членуване в синдикална организация по чл. 8, ал. 1 КТ са правилни, поради което този защитен признак не следва да се разглежда от КЗД. С оглед изхода на спора претенциите на касаторите за разноски се явяват основателни и следва да се присъдят в доказан по делото размер. М. Желева е направила разноски за касационната инстанция в размер на 70 лв. държавна такса. Претендира се заплащане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. За доказване на тези разноски по делото е представено незаверено копие на Договор за правна защита и съдействие с пълномощно от 30.01.2023 г. (лист 27). В т. ІІ от същия е предвидено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., платими по адвокатската банкова сметка на адв. А. Чобанова. Приложено е заверено копие на платежно нареждане от 01.02.2023 г., в което като платена сума е отразена сумата 1,0. Не са представени доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., в съответствие с предвиденото в т. 1 на Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК, поради което като недоказана претенцията не може да се уважи в претендирания размер. Пред първата инстанция са представени доказателства за направени от М. Желева разноски в размер на 1060 лв., от които 800 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, 10 лв. държавна такса и 250 лв. депозит за съдебно-икономическа експертиза. Общият размер на разноските за двете инстанции, които следва да се присъдят на М. Желева е в размер на 1130 лв. Претендира се заплащане на платена такса за разглеждане на частна жалба, но доколкото спорът по тази частна жалба не е разрешен в полза на жалбоподателката (същата е оставена без разглеждане), а и частната жалба не е свързана със спора по същество, разноските за тази частна жалба следва да останат в тежест на М. Желева. Касационният жалбоподател Синдикален регионален съюз на КТ Подкрепа е доказал разноски в размер на 370 лв. държавна такса за касационната инстанция. В представения Договор за правна защита и съдействие от 25.04.2023 г. (лист 81), няма договорен начин на плащане, съответно отразено плащане на договореното възнаграждение от 400 лв. Доказателства за направени разноски пред първата инстанция не са представени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение