Решение № 10804 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2024 г.

Производството е по реда на чл. 323, ал. 1 във връзка с чл. 314, ал. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на И. В. П. прокурор в Софийска градска прокуратура, чрез адв. С. Мадин, срещу решение на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 3 от протокол 17 от заседанието на тази колегия, проведено на 24.04.2024 г., в частта по т.3.1., в която на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е потвърдено наложеното му със заповед РД04-972/04.12.2023 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". В жалбата се излагат съображения за нарушение на материалния закон при издаване на процесното решение на колегиалния орган, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъобразяване с целите на закона, като се иска отмяна на оспореното решение на ПК на ВСС. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт С. Михайлов в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна Административен ръководител на Софийска градска прокуратура се представлява от заместник градски прокурор прокурор М. Ютеров, който счита оспорването за неоснователно. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност приложените по делото доказателства, становищата и възраженията на страните, съдът съобрази следното: Със Заповед РД-04-552/24.07.2023 г. на административен ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура е образувано дисциплинарно производство срещу И. В. П. - прокурор в СГП. С нея и на основание чл. 13 от Вътрешните правила за провеждане на дисциплинарни производства е назначена комисия, която е провела разследване относно наличието на данни за извършено от И. В. П. - прокурор в СГП дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 от Закона за съдебната власт, а именно - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Основание за образуване на дисциплинарното производство срещу магистрата са отправени до градския прокурор на СГП материали, заведени по преписка адм. 635/2023 г. по описа на СГП. Касае се за доклади след изпълнението на разпореденото със Заповед 09-47/22.06.2023 г. на г-н Б. Сарафов- и.ф. главен прокурор на Република България, като 4 /четири/ от докладите са относно действията и бездействието на прокурор П. по досъдебно производство 428/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16881/2022 г. по описа на СГП, по досъдебно производство 427/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16917/2021 г. по описа на СГП, досъдебно производство 420/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16706/2022 г. по описа на СГП и по досъдебно производство 399/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16708/2022 г. по описа на СГП. Данните за установеното дисциплинарно нарушение на прокурор П. са изведени от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, касаещи разгледаните от лицето преписки и дела, тяхното движение, справки за индивидуалната натовареност на магистрата, съобразена и с натовареността на органа на съдебна власт в случая Софийска градска прокуратура. Приобщени са и материалите по цитираните досъдебни производства, като всички приети по дисциплинарното производство доказателства са обсъдени заедно и поотделно от дисциплинарнонаказващия орган, ведно със становището и възраженията на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат. В заведените на 25.08.2023 г. писмени становища и обяснения, дадени по реда на чл. 313, ал.1 от ЗСВ от магистрата, се твърди, че забавянията са по обективни причини, независещи от него. По-конкретно, по досъдебно производство 428/2022 по описа на СО-СГП, пр. пр. 16881/2022 г. по описа на СГП, основната причина за забавяне на разследването е неиздирването на обвиняемия С., който се укрил след освобождаването му от съда, за да бъде назначена по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. Най фрапиращият случай за това е, че на 12.11.2020 г. АСП е отменил взетата мярка за неотклонение спрямо обвиняемия и е прекратил производството, поради възникнали съмнения относно вменяемостта на лицето. В хода на образуваното срещу магистрата дисциплинарно производство е установено, че по досъдебно производство 427/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16917/2022 г. по описа на СГП причините за забавянето са свързани с липсата на извършване на процесуално-следствени действия след приемането на досъдебното производство за осъществяване на ръководство и надзор от СГП с постановление от 30.08.2023 г. По досъдебно производство 420/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16706/2022 г. по описа на СГП /досъдебно производство 76/2020 г. по описа на СО-СП, пр.пр. 2712/2019 г. по описа на закритата Специализирана прокуратура/ е извършвано разследване. От изложената по преписката хронология е видно, че първото процесуално-следствено действие е извършено 5 месеца след възлагането му на прокурор П.. За времето от 18.11.2020 г. до 24.03.2021 г. следователят не е извършил нито едно следствено действие. Срокът за разследване е удължаван със задна дата едва на 15.04.2021 г., т.е. едва след спиране на производството. По досъдебно производство 399/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16708/2022 г. по описа на СГП, налице са противоречиви мотиви в прокурорски акт - постановление на Специализираната прокуратура от 03.12.2020 г. за спиране на наказателното производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК по две групи съображения - първо противоречиви мотиви в посочения прокурорски акт, които не позволяват да се установи фактическото основание, наложило спирането. Установено е, че по това дело на практика е извършено само едно действие, а именно проведен е разпит в качеството на свидетел на бабата на А. С.. В тази връзка е било отправено предложение от разследващия следовател за изплащане на ЕЗР. При така посочените нарушения административният ръководител като е приел, че прокурор П. е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, а именно действие или бездействие, което неоправдано забавя производството по посочените производства, описани по горе, на основание чл. 314, ал. 1 вр. чл. 311, т. 1 от ЗСВ е наложил на прокурор И. П. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ "забележка". Видно от данните по делото и на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ след връчването на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, дисциплинарната преписка е изпратена на ПК на ВСС. Съгласно представеното по делото Предложение от Комисия Дисциплинарна дейност към ПК на ВСС, заповед РД-04-972/04.12.2023 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура е разгледано на заседание на комисията. От съдържателната част на предложението се установява, че прокурор П. е депозирал писмени обяснения в докладите по проверките по ДП ДП 428/2022 г., 427/2022 г., 420/2022 г., 399/2022 г. Доводите на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице са били обсъдени при проверката и анализирани от Комисия Дисциплинарна дейност към ПК на ВСС, която мотивирано е предложила на ПК на ВСС на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ, да потвърди наложеното на магистрата със заповед РД-04-972/04.12.2023 г. на административния ръководител на СГП наказание забележка. Според представения по делото пълен стенографски протокол от заседание на ПК на ВСС 17/24.04.2024 г., наложеното дисциплинарно наказание е потвърдено с обжалваното решение по точка 3.1. Решението е прието след проведено явно гласуване единодушно с 9 гласа "за". При гласуване на процесния административен акт точката ведно с материалите е докладвана от член на ПК на ВСС -Е. Иванов, като други изказвания не е имало. С оглед на така установените правнорелевантни факти, съдът намира жалбата за неоснователна. Оспореното решение на ПК на ВСС е издадено от компетентния по смисъла на чл. 314, ал. 4 от ЗСВ орган, прието при необходимия кворум и изискуемо мнозинство, и при спазване изискванията за форма. При вземане на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на административния орган за неговото постановяване се съдържат в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание забележка, както и в мотивите на направеното предложение от Комисията "Дисциплинарна дейност към ПК на ВСС, също така и в изложеното от члена на ПК на ВСС Е. Иванов. Потвърдената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 314, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ орган при спазване на процедурните изисквания и тези за форма и съдържание. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основанията по чл. 146 АПК и съответно, за отмяна на акта. Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че се касае за бездействие, което е забавило производството по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, понеже е бил поставен в обективна невъзможност да работи по възложените му прокурорски преписки. Дисциплинарнонаказващият орган е обсъдил всички въпроси относно пречките от обективно естество, свързани с дейността на разследващите органи по конкретните досъдебни производства и преписки, изложените обстоятелства във връзка с предприети действия от страна прокурора по посочените производства. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "забележка" се съдържа анализ на посочените обстоятелства от административния орган, както и излагането на мотиви относно съответните действия, които наказаното лице е следвало да извърши по отделните производства, и които не е сторило, с което е осъществило състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал.3, т.2 от ЗСВ. Както дисциплинарнонаказващият орган, така и ПК на ВСС, възприемайки мотивите му от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата, са обосновали своя извод, въз основа на правнорелевантните факти за извършено от магистрата нарушение по чл. 307, ал.3, т.2 от ЗСВ. По този начин не е нарушена разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, която изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат пред вид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на нарушителя. Изложените съображения обосновават извод за законосъобразност на решението по т. 3 от протокол 17 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 24.04.2024 г., в частта по т.3.1., в която на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е потвърдено наложеното със заповед РД04-972/04.12.2023 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" на И. В. П. - прокурор в СГП. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,