Решение № 4148 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2016 г.

Решение № 4148 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. Х., представляван от адв. М. М., против решение № 7565 от 03.12.2015 г., постановено по адм. дело № 3840/2015 г. по описа на Административен съд -С.-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, които по същество сочат на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК - нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа становище, че е налице недопустима обработка на негови лични данни от страна на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, извършена със сключването на споразумителен протокол от 09.05.2013 г., подписан между "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД и ЕТ "И. Й. - Ирен", представлявано от И. Й. С., тъй като не бил дал изричното си съгласие за обработване на личните му данни. Моли за отмяна на атакуваното решение на АССГ. Ответната страна по касационната жалба - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрк. З. В., оспорва основателността на същата. Счита, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, в писмено становище от 09.02.2016 г., подадено чрез пълномощник по делото юрк. С. Р., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение на АССГ да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното отменително основание, доводите и възраженията на страните и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение решаващият състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Б. И. Х. срещу решение № Ж-873 от 23.03.2015 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение жалбата на Б. И. Х. срещу ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД за незаконосъобразно обработване на личните му данни. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението на АССГ е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Изложените от съда доводи и съображения се основават на правилно установяване на релевантните за спора факти, анализ на събраните доказателства и относимата нормативна уредба. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразно изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл. 35 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилна е и преценката на първоинстанционния съд, потвърждаваща тази, направена от сезирания административен орган - КЗЛД, че в случая не е налице претендираното от Б. И. Х. неправомерно обработване на негови лични данни в резултат на сключването на споразумителен протокол от 09.05.2013 г. между "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД и ЕТ "И. Й. - Ирен". Безспорно установено по делото е и не се спори, че към датата на въпросния споразумителен протокол - 09.05.2013 г., между Б. И. Х. и "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД са съществували договорни отношения относно продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. "Миньор", бл. ..., вх. ..., партер. Липсват доказателства, опровергаващи установеното в административното и първоинстанционното съдебно производство обстоятелство във връзка с наличието на изрично съгласие на Б. И. Х. на основание чл. 4 ЗЗЛД, а именно предоставените от него лични данни (тези, вписани в заявление № 1200874476/19.10.2012 г. до ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД - лист 24 от делото) да бъдат обработвани за целите на Договора за продажба на електрическа енергия. Така даденото от Б. И. Х. съгласие отговаря напълно на изискванията, посочени в легалната дефиниция за "съгласие на физическото лице" съгласно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. На следващо място, следва да се има предвид, че споразумението от 09.05.2013 г. между "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД и ЕТ "И. Й. - Ирен", представлявано от И. Й. С., е насочено към една единствена конкретна цел - пораждане на солидарна отговорност и встъпване в дълг на ЕТ "И. Й. - Ирен" по отношение непогасените задължения за консумирана електрическа енергия на Б. И. Х. към кредитора "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД в размер на 1.510, 92 лв. - главница и лихви за периода декември 2012 г. - март 2013 г., дължими за собствения на Христов недвижим имот, описан по-горе. Видно от текста на споразумението, със същото се осъществяват действия по гарантиране изпълнението на Договора за продажба на електрическа енергия с длъжник Б. И. Х., по който има непогасени задължения. Не без значение е фактът, че лицето, поело изпълнението на непогасените задължения - ЕТ "И. Й. - Ирен", в действителност е наемател на обекта, находящ се в гр. П., ул. "Миньор", бл. ..., вх. ..., партер, за който се отнасят неплатените вноски за консумирана електрическа енергия - обстоятелство, по което няма спор между страните. В тази връзка, следва да се приеме и съображението на съдебния състав, че посочените в споразумението данни на потребителя са такива, каквито поначало следва да фигурират в съдържанието на един договор за наем. При тези факти, правилен и обоснован е крайният извод на съда за реализиране на основанията за допустимост на обработването на лични данни, указани в чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД. Съгласно цитираните разпоредби обработването на личните данни е допустимо, когато е налице изричното съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните (т. 2), респективно когато обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна (т. 3, предл. първо). Със сключване на споразумението от 09.05.2013 г. "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, в качеството си на администратор на лични данни, вписан в публичния регистър на администраторите на лични данни при КЗЛД с идентификационен номер 34603, е извършил правомерно обработване на лични данни на Б. И. Х. - същите са обработени при наличие на условията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД. С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не се доказва соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е своевременно заявената претенция на ответната страна в настоящото производство - Комисия за защита на личните данни, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в размер на 100.00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение