Решение № 2190 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2018 г.

Решение № 2190 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – Б. срещу Решение № 141 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 971/2017 г. по описа на Административен съд – Б. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил доводите му относно дължимостта на таксата, както и наличието на противоречива практика по този въпрос. С., че дружеството не разполага с разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, поради което намира, че то дължи такса за водовземане. Акцентира върху необсъждането на представено писмо от Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, като по същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на оспорването. Ответникът по касационната жалба –"Феруница" ЕООД, [населено място] с писмена защита по същество изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Б. е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 12/28.06.2016 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" /БДЗБР/ - Б., с който на "Феруница" ЕООД е установено по основание и размер задължение за водоползване и ползване на воден обект - р. Б. М., десен приток на р. М., местността "Б. М.", землището на гр. Я., общ. Я., област Б., за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в размер на 2 790 лв., осъществено въз основа на Разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 400317/20.06.2005 г. /Разрешителното/, продължено и изменено с Решение № ПО-01-29/08.04.2011 г., издадени от Директора на БДЗБР - Б.. С горепосоченото разрешително е предоставено право на водоползване и ползване на воден обект - р. Б. М., десен приток на р. М.. Констатирано е, че като основанието за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и 2 и чл. 46, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗВ, а като цел на водоползването- риборазвъждане. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК на 03.05.2016 г. дружеството е уведомено, че е започнало производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане относно дължима такса за разрешеното право на ползване с приложена покана за доброволно изпълнение. На 28.06.2016 г. е издаден оспореният АУПДВ, който е обжалван по административен ред и потвърден с Решение № 144/17.11.2017 г. на Министъра на околната среда и водите. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил целта, срока на действие и основанието на издаденото Разрешително за водоползване и ползване на воден обект и продължаващото го и изменящо го Решение, издадени от Директора на БДЗБР – Б., както и приложимата редакцията на разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите- ДВ, бр. 36 от 2008 г. Приел е, че след изменението на чл. 194 ЗВ е отпаднало задължението за заплащане на такси за водовземане и за ползване на воден обект, в случаите, когато те се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Акцентирал е върху отпадането на б. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ относно задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури и новоприетата т. 4 на чл. 194, ал. 7 от ЗВ /към момента ал. 11/, съгласно която такса за водовземане по т. 1, б. "а" и "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. В обобщение, съдът е приел, че актът е издаден при допуснато нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че дружеството не разполага с разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ. С изменението на ЗВ /ДВ, бр. 36 от 2008 г. / са направени две изменения в чл. 194 от същия, а именно – отменена е б. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ, с което е отпаднало задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Същевременно, приета е нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 ЗВ, съгласно която такса за водовземане по ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Граматичният анализ на горепосочените изменения в разпоредбата на чл. 194 ЗВ сочи, че още през 2008 г. е отпаднало задължението както за заплащане на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ, така и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Възприетият от законодателя критерий за освобождаване от таксата е с оглед целта на използване, поради което релевантна е именно посочената в издаденото на "Феруница" ЕООД разрешително цел на водоползването. В него еднозначно е уточнено, че то е за риборазвъждане, което попада изцяло в обхвата на дефиницията на понятието "аквакултури", съдържаща се в § 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите. Визираната норма определя аквакултурите като дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях. Несподелима е тезата, че е налице противоречива практика на ВАС по приложението на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, обоснована с един единствен съдебен акт в обратния смисъл. Следва да се посочи, че цитираното решение по адм. д. 6989/2012 г. по описа на ВАС е постановено при приложимост на предходната редакция на чл. 194 ЗВ – ДВ, бр. 65/2006 г. В унисон с актуалното и трайно застъпвано от ВАС становище първоинстанционният съд правилно е приел, че с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Този извод не се разколебава от соченото необсъждане на представено писмо от МОСВ, тъй като същото има вътрешноведомствен характер на "указание" и не обвързва съда. Ето защо, като е достигнал до заключението, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение