Решение № 239 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 868/2011 г.

Решение № 239 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 868/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на С. Б. М. с ЕГН: [ЕГН] за отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК на решение № I-24-16/10.05.2010 г. по гр.д. 17 461/2008 г. на СРС, с което същият е осъден да заплати на ЗД [фирма] - гр. С. сумата от 564,48 лева на основание чл. 402, ал.1 (отм.) от ТЗ, ведно със законната лихва и разноски. В молбата за отмяна се сочат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Излагат се оплаквания, че молителят като ответник по иска на ЗД [фирма] - гр. С. е бил лишен от възможност да участва в делото и да бъде надлежно представляван като следствие на нарушение на процесуалните правила на чл. 47 от ГПК относно връчване на призовка и книжа чрез залепване на уведомление. Ответникът по молбата за отмяна ЗД [фирма] - гр. С. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила решение, в срока по чл. 305, т. 5 от ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Видно от данните по делото, молителят в настоящото производство С. Б. М. като ответник по иска на ЗД [фирма] - гр. С. за сумата от сумата от 564,48 лева, претендирани на основание чл. 402, ал. 1(отм.) от ТЗ е бил призоваван за съдебно заседание и му е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея чрез залепване на 08.01.2009 г. на уведомление на входната врата на постоянния му адрес: [населено място], [жк], вх. А, ет. 4, ап. 12, след като този адрес е удостоверен като такъв със съответното удостоверение издадено от СДВР-сектор "БДС" на 11.12.2008 г. Към тази процедура на връчване се е пристъпило от съда, след като призовката за същото лице на този адрес се е върнала цяла със забележка, че лицето е напуснало адреса, каквито са изискванията в чл. 47, ал. 1 от ГПК. Съдът е назначил на ответника М. особен представител, съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК . С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на атакуваното решение, тъй като липсва нарушение на процесуалните правила на чл. 47 от ГПК относно връчване на призовка и книжа чрез залепване на уведомление и назначаване на особен представител на ответник, който не може да бъде намерен на постоянния си адрес, удостоверен по надлежния ред. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд