Решение № 13328 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7071/2012 г.

Решение № 13328 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7071/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 3 от АПК. Образувано по молба на Сава Колев Каров, гр. Бургас, за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на влязлото в сила Решение № 5700 от 20.04.2012 г., постановено по адм. д. № 10084/2011 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В искането за отмяна се твърди, че при постановяване на решението, съдът не е взел предвид новооткрито доказателство - писмо № 92-0-23013 от 07.12.2010 г. на Община Бургас, представено по гражданското дело, с решението, по което е отменено наказателно постановление № 13396/30.11.2010 г. на зам. кмет на Община Бургас. Твърди се, че това наказателно постановление е послужило като основание за налагане на ПАМ, предмет на производството пред ВАС. Установява се, че наказателно постановление № 13396/30.11.2010 г. на зам. кмет на Община Бургас е касателно наложено наказание - глоба в размер на 20 лева. Производството пред АС Бургас по адм. д. № 2589/2010 г. е образувано по жалба на Сава Каров против приложена спрямо него ПАМ на 25.11.2010 г., по силата на която собственият му лек автомобил е бил репатриран без неговото знание и съгласие и по разпореждане на младши автоконтрольор. Наказателното постановление не е и не би могло да бъде основание за ПАМ, предмет на производството. Съдът е отхвърлил жалбата. Прието е, че относно ПАМ по чл. 171, т. 5 б. "б" от ЗДвП не е въведено изискване за писмена форма, поради което същата може да бъде разпоредена и устно. С решението си ВАС е оставил в сила решението на АС Бургас. Видно от мотивите на съдебния акт е, че касационната инстанция е взела предвид и коментирала наказателното постановление, което се представя пред настоящия съд като основание за отмяна. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения. На соченото основание по чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК молбата е неоснователна. Законовия текст изисква приложеното към настоящото искане за отмяна писмено доказателство да е ново, по смисъла на цитираната разпоредба, а не новосъздадено. Нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото са онези, които страната, дори при положена достатъчна грижа за водене на процеса, не е могла да узнае или представи по делото. Самият искател твърди, че писмо № 92-0-23013 от 07.12.2010 г. на Община Бургас е представено по гражданското дело, с решението, по което е отменено наказателно постановление № 13396/30.11.2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случай молителят се позовава на отменен акт - НП № 13396/30.11.2010 г. на зам. кмет на Община Бургас, обсъден, обаче, при постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи атакуваното съдебно решение да е било основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, или на акт на съда или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК изисква правните последици на отменения административния акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Предвид горното не са налице законоустановените предпоставки и по чл. 239, т. 3 от АПК поради което искането за отмяна и на това основание следва да се отхвърли. С оглед на изложеното Върховния административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК за отмяната на влязлото в сила Решение № 5700 от 20.04.2012 г., постановено по адм. д. № 10084/2011 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав,