Решение № 12687 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2014 г.

Решение № 12687 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Димитров Димитров от гр. Търговище, чрез процесуален представител, срещу решение № 20/10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 189/2013 г. на Административен съд - гр. Търговище, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № з-1340/5.12.2013 г. на ВНД директора на ОДМВР - гр. Търговище. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по две съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът ВНД директор на ОДМВР - гр. Търговище, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител, не е изразил и становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 20/10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 189/2013 г. на АС - Търговище е отхвърлено като неоснователно оспорването по жалба на Димитър Димитров Димитров против заповед № з-1340/05.12.2013 г. на ВНД директора на ОДМВР - гр. Търговище, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР - отм./, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР - отм./, чл. 228, т. 3 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, вр. чл. 246, т. 2 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към РУП - гр. Търговище при ОДМВР - гр. Търговище, категория Е-III степен, считано от датата на връчване на заповедта. С дисциплинарното производство срещу служителя, послужило за издаването на оспорената заповед, е констатирано извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в съучастие при набавяне на имотна облага - придобиване и укриване на чужда движима вещ - отстреляна кошута, държавна собственост, придобита чрез престъпление по чл. 237, ал. 1 от Наказателния кодекс. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че описаното в оспорената заповед деяние е било налице, същото е правилно квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. Същата е издадена в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по спора е правилно установена от решаващия съд. Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че всички обяснения и сведения, приложени по административната преписка са изготвени по реда на АПК и по-специално в съответствие с чл. 39 и чл. 44 от АПК. Дадените обяснения от съответните лица, за които е имало данни, че са съпричастни към процесния случай, са дадени преди образуване на съответното производство и не са доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти. Доводите на касатора са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 171 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Следователно обясненията и сведенията, приобщени към административната преписка са доказателства, имащи сила и пред съда. Съобразно същата разпоредба съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, но касаторът не се е възползвал от тази процесуална възможност. Същият сам е посочил в касационната жалба, че в административното производство са му били разяснени правата с които разполага, да дава обяснения и да представя доказателства. В съдебната фаза на производството всяка от страните по спора разполага с всички процесуални средства за защита на своите твърдения и доводи, включително и ангажиране на доказателства. В процеса по събиране на доказателства двете страни в съдебната фаза на административното производство са равнопоставени и разполагат с възможност да оспорят истинността/автентичността на представените от другата страна доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението на първоинстанционния съд не съдържа мотиви. Касаторът е посочил като относима разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, която указва, че към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В същото време в първата точка на касационната жалба се посочва, че "от формална гледна точка обжалваното решение има предписаното от закона съдържание и в мотивите си съдът действително е посочил въведените с жалбата и поддържани и в съдебно заседание възражение срещу оспорената заповед ..." което противоречи с изложената в т. 3 от касационната жалба констатация за липса на мотиви, макар да е видно, че съдът е спазил изцяло предмета на съдебна проверка, предвиден с разпоредбата на чл. 168, ал. 1, а именно въз основа на представените от страните доказателства е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички предвидени с АПК основания. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,