Решение № 14527 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2012 г.

Решение № 14527 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на д-р Росица Николова - управител на ЕТ "Д-р Росица Николова - Индивидуална практика за първична медицинска помощ" (ИППМП) със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. "Преслав" № 14, против решение № 33/19.05.2012 г. по адм. дело № 58/2012 г. на Административния съд - Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Търговище, счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С писмена покана изх. № 29-05-125 от 21.03.2012 г. директорът на РЗОК - Търговище, е задължил ЕТ "Д-р Росица Николова - ИППМП", представляван от д-р Росица Николова, да възстанови неправомерно получената сума в размер на 1368,09 лв., съставляваща превишение на направленията за МДД за третото тримесечие на 2011 г. С атакуваното съдебно решение № 33/19.05.2012 г. по адм. дело № 58/2012 г. Административният съд - Търговище, е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу оспорения индивидуален административен акт като неоснователна. Приел е, че писмената покана е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Директорът на РЗОК - Търговище, е издал оспорения акт след приключило по негова заповед производство за проверка на дейността на изпълнителя на медицинска помощ. Съобразил е съставените от контролните органи финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, обсъдил е подадените от ИППМП възражения. Възприемайки по изложения начин фактите по спора, административният съд е постановил обосновано решение. За да отхвърли оспорването, съдът законосъобразно е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в съответствие с критериите за законосъобразност, заложени в чл. 146 от АПК. При установен изчерпан лимит от медицински направления изплатените надвишения съставляват неоснователно получени суми, които подлежат на възстановяване. Изчерпването на договорените регулативни стандарти за съответното тримесечие не обуславя ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ. Последната се дължи за сметка на здравноосигурените лица или лечебните заведения. Текстът на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България предвижда, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) Народното събрание ежегодно определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2011 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Развитите съображения в касационната жалба, базирани на особените мнения към решението на Конституционния съд, са правно издържани, но неотносими при разглеждането на спора предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, съгласно която постановените конституционни решения са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Отчитайки действието на решението на Конституционния съд, първоинстанционният съд е формирал своите изводи при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сключеният между лечебното заведение и НЗОК индивидуален договор № 250132/01.02.2012 г. определя параметрите на дължимата медицинска дейност и начина за нейното заплащане. Клаузите на чл. 37 и 38 установяват правилата, по които ИМП може да назначава извършване на специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение, защото се надвишават медицинските дейности - предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 47 от индивидуалния договор подлежат на възстановяване. Наведените касационни основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при контрола на първоинстанционния съдебен акт. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,