Решение № 12994 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2020 г.

Решение № 12994 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, храните и горите срещу частта от решение № 82/12.03.2020 г. по адм. дело № 738/2019 г. на Административен съд - Велико Търново, с която е отменен имплицитно съдържащият се в заповед № РД 09 -871/5.09.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите мълчалив отказ да се произнесе по заявление с вх. № 70 -3801 от 29.09.2017 г. на "Агроинвент - Про" ЕООД по отношение на 6 броя фактури за закупен газьол от "Агроинвест - Про" ЕООД и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна, като навежда доводи за необоснованост и материално - правна незаконосъобразност, иска отмяната му, присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът по касационна жалба - "Агроинвент - Про" ЕООД, гр. Велико Търново, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е изложил мотиви, че непроизнасянето на министъра на земеделието, храните и горите по заявлението на "Агроинвент - Про" ЕООД в частта, с която е претендирано възстановяване на акциз за закупен газьол по 6 броя фактури с купувач - неговият праводател "Агроинвест - Про" ЕООД има характер на мълчалив отказ на администратора на схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство съгласно чл. 47а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), противоречащ на разпоредбата на чл. 262б, ал. 1 от Търговския закон, каквито указания впрочем са дадени и с влязлото в сила решение по адм. дело № 13602/2019 г. на ВАС, отменящо предходния мълчалив отказ по същото заявление. Решението е правилно. Неоснователни са доводите, че в заявлението на жалбоподателя са били посочени само 2 броя фактури и акцизът по тях е бил възстановен със заповед № РД 09 -871/5.09.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Обоснован е изводът на АС, че "Агроинвент - Про" ЕООД, е претендирал възстановяване на акциза за газьол по 8 броя фактури - 2, по които дружеството е купувач и по които има произнасяне с цитираната заповед и 6 на дружеството - праводател, по които липсва произнасяне. Този извод се подкрепя, както от изготвеното от дружеството заявление с входящ номер от 29.09.2017 г. и приложенията към него до министъра, с което последният е сезиран за нежеланието на служителката да въведе всички фактури в компютърната система и се иска допълнителното им въвеждане, така и от свидетелските показания по делото. От обстоятелството, че служителката в администрацията не е пожелала да въведе всичките претендирани фактури в компютъра, под предлог, че са издадени на друго дружество, не може да се направи извод за липса на надлежно заявяване, както твърди процесуалния представител на касатора. Касаторът не може да черпи права от доказаното неправомерно поведение на собствените си служители, за което е бил своевременно сезиран и не е предприел мерки за корекцията му. Цитираната от него разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП не предвижда възможност за редактиране на писмено изразеното волеизявление на земеделския стопанин по усмотрение на служителите в администрацията. Предвид изложеното липсват твърдените от касатора отменителни основания и решението следва де се остави в сила като правилно. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1140 (хиляда сто и четиридесет) лева, които не явявят прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от МЗХГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,