Решение № 13308 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2011 г.
ВАСII отделение18.10.2011 г.докладчик Георги Ангелов
Диспозитив
Оставя в сила решението от 5.05.2011 г. по адм. д. № 38/11 г. на Шуменския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13308 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8041/2011 г., II о., докладчик съдията Георги Ангелов Касаторът е обжалвал решението от 5.05.2011 г. по адм. д. № 38/11 г. на Шуменския административен съд за отхвърляне на жалбата му срещу заповед от 11.01.2011 г. на началника на РДНСК за премахването на жилищна и обслужваща сграда като строени през 1982 г. в несъответствие с предвиждания на ПУП и без инвестиционен проект и строително разрешение.
Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Ответникът оспорва касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.
Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна.
- Неоснователно е оплакването за неиндивидуализиране на сградата в заповедта за премахването й. Посочени са населеното място и поземленият имот, в който тя се намира. Това прави волята за предмета на премахване ясна, както изисква чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, независимо дали е спазен чл. 6 от Правилника за вписванията.
- Неоснователно е и оплакването, че строежът е бил допустим по действалите при извършването му градоустройствени планове. Установено е, че е извършен без подробен устройствен план и без застроително решение по чл. 98 ППЗТСУ (отм.) в неурегулирана земя, поради което не е бил допустим, включително по чл. 108 и чл. 122 от правилника, на които се позовава касаторът, за да е търпим по § 16, ал. 1 ЗУТ.
- При тази недопустимост съответствието му с техническите правила и нормативи на строителството и предназначението на земеделската земя са без значение за законосъобразността на заповедта за премахване, а касационните оплаквания в тези насоки са неотносими към правилността на потвърждаващото я решение.
Следва то да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд,
Цитирани разпоредби
1- чл. 16