Решение № 1993 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10049/2016 г.

Решение № 1993 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10049/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на здравеопазването против решение № 3943/09.06.2016 г., постановено по адм. д. 378/2016 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде оставена първоначалната жалба без уважение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена молба. Не претендира разноски. Ответникът "Център за защита правата в здравеопазването", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3943/09.06.2016 г., постановено по адм. д. 378/2016 г. по описа на АССГ отменена Заповед № РД-01-299/15.12.2015 г., издадена от главния секретар на Министерство на здравеопазването, в частта, на постановения с нея отказ за предоставяне на обществена информация по т. 2 (частичен) и т. 3 от заявление с рег. индекс 93-00-86/15.10.2015 г. на "Центъра за защита правата в здравеопазването" е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията дадени в това решение. Административният съд е приел, че по отношение оспорената част от заповедта са налице основания за отмяна по чл. 143, т. 3 и т. 4 от АПК. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба, с което се поддържа, че първоинстанционният съд не е спазил разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съгласно чл. 37 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; ) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес (приложимата редакция към 2015 г.); 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Случаите на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ са следните: информация свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Правилно и в съответствие със закона и съдебната практика първоинстанционният съд е обосновал всичките си правни изводи като задълбочено е изложил мотиви относно смисъла на понятието "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ в изпълнение, на която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумция. Липсата на съображения и в двете отметени части на заповедта на главния секретар на Министерство на здравеопазването правилно е преценено като нарушение на закона. По отношение на т. 3 от заповедта допълнително следва да бъде посочено, че не са налице и предпоставките на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ доколкото нито един от фактите в тази хипотеза не кореспондира с описанието на търсената обществена информация. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна в настоящото производство не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,