Решение № 10069 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.Пловдив, чрез юрк. Григорова, срещу решение 262 от 10.04.2023 г. по адм. дело 688/2022 г. на Административен съд Хасково. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон, необосновано и постановено при явно нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че съдът е допуснал очевидни нарушения в тълкувателната си дейност, като е направил неверни изводи, несъответстващи на събраните доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и заплатената държавна такса за касационното обжалване. Прави се възражение за прекомерност в случай, че се претендира възнаграждение за един адвокат над установения минимум в Наредба 1/2004 г. Прилага се писмено становище. Ответникът - Ронис ЕООД, в депозиран по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прилага писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил ревизионен акт /РА/ Р-16002621006322-091-001 от 18.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 264 от 23.06.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.Пловдив, с който на Ронис ЕООД е допълнително установен данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. в размер на 176 024,70 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 6 624,79 лв. поради недоказан реално извършен ВОД на машина /поточна линия с резервни части/ за тютюневата промишленост по фактура 2000000039/06.09.2021 г., издадена на BERYLIUM SP. Z.O.O. Полша. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е обосновал извод, че от представените писмени и гласни доказателства се установява извършването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, тъй като по делото са налични всички изискуеми документи, в т.ч. международна товарителница и потвърждение, от които се установява датата и мястото на получаване на стоката, вида, количеството, нейната стойност, вида и регистрационния номер на превозното средство, както и лицето, получило стоките. Съдът е кредитирал приетата по делото ССЕ, според която процесната доставка е осчетоводена правилно. Изложил е мотиви, че дружеството е представило всички изискуеми документи, от които се установява фактът на осъществен превоз на процесната стока извън страната и получаването й на територията на Република Гърция, въз основа на което РА е отменен като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. Това са доставки при които, едновременно са изпълнени следните условия: осъществена е доставка на стоки; стоките са транспортирани от територията на РБ до територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от която и да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, а получателят да е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът следва да представи, за да докаже наличието на ВОД документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. В конкретния случай, събраните в хода на ревизията доказателства във връзка с процесната доставка са обсъдени и анализирани от органите по приходите, въз основа на което правилно с РА е прието, че не е налице ВОД за процесния период. Първоинстанционният съд е пропуснал да изложи в решението си факти и обстоятелства, установени в хода на ревизията, а представените доказателства са обсъдени едностранчиво и незадълбочено, без да се отчетат съдържащите се в тях противоречия, изразяващи се в липса на последователност в отразените дати и липса на обвързаност при издаване на фактурата, документираща ВОД с възникването на данъчното събитие. Представени са две потвърждения за получаване на стоката от една и съща дата /1.09.2021 г./, но в две различни държави Италия и Гърция, която дата следва да се приеме за дата на възникване на данъчното събитие, но процесната фактура, документираща ВОД е издадена на 06.09.2021 г. Твърди се, че стоката е пристигнала при купувача на 01.09.2021 г., а посочената в документите дата на товарене е 10.08.2021 г. ВОД е отразена в СД по ЗДДС и VIES декларация с един месец закъснение. В приложената товарителница не e вписванa търговската фактура, за да може конкретната стока да се обвърже със съответната доставка, нито е попълнена кл.24 място и дата на получаване на стоката, което е задължително изискване към съдържанието на този документ. Вписаният номер на влекач в товарителницата нито е собственост на твърдяното дружество, извършило транспорта, нито са налице данни с него да е извършван курс до Гърция или Италия, а точно обратното съгласно информационната система на АПИ през процесния период соченото ППС се е движило по курс София-Перник-Кюстендил-Благоевград. Представената от транспортното дружество фактура за извършен транспорт София-Гърция е от 16.08.2021 г., а се твърди че стоката е доставена на 01.09.2021 г. В приложените впоследствие документи, сочещи, че ВОД е извършен до Гърция е посочено друго транспортно средство, за което се установява, че не е влекач, а МПС марка Фиат Дукато, собственост на физическо лице. Налице е и друго противоречие, а именно в издадената от ответника фактура е посочено, че условието на доставка е FOB Хасково, което е неприложимо в случая. Липсва яснота, кой поема отговорността за веща при транспортирането в случай, че погине, предвид значителната стойност на машината. Във фактурата е посочено 90 дена отложено плащане като условие, а по делото са налице данни за извършени авансови преводи към доставчика. Цитираните факти изобщо не са изложени или обсъдени в оспореното решение. Всички тези противоречия в датите отразени в представените доказателства също не са коментирани от съда, който бланкетно е приел, че ЧМР съдържа информация за място на натоварване и разтоварване, вид и количество на получената стока и отразена инвойс фактура, който извод не отговаря на съдържанието на приложеното ЧМР. В тази връзка основателно в жалбата се твърди, че съдът е допуснал очевидно нарушение в тълкувателната си дейност. В допълнение следва да се посочи, че въпреки, че не са сред изискуемите доказателства по чл. 45 от ППЗДДС, по делото липсват каквито и да било документи, свързани с конкретната машина /поточна линия/ за тютюневата промишленост като спецификации, гаранции, договор, опаковъчен лист, евентуална застраховка или друго, което да сочи, че действително е налице машина с данъчна основа 880 123,50 лв., която е била обект на доставката. Всички гореизложени факти и обстоятелства, коментирани в цялост водят до извод за липса на реалност на осъществения ВОД и законосъобразно начисляване на ДДС в размер на 176 024,70 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС във вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС ведно с лихва за забава в размер на 6624,79 лв. Въз основа на горното се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което жалбата на Ронис ЕООД срещу РА да бъде отхвърлена. Решението подлежи на отмяна и в частта на присъдени в полза на дружеството разноски в размер на 8030 лв. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, доказани в общ размер на 25 373,16 лв., от които 1 461,20 лв. държавна такса, заплатена за касационното производство и 23 911,96 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,