Решение № 7364 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2012 г.

Решение № 7364 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Сашо Георгиев Стоянов е подал жалба срещу решение № 650 от 30 юли 2012 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV - 18017 при км 12 + 000, село Големо Бучино, на територията на областите София и Перник, в частта относно определеното обезщетение от 7 975 лева за отчуждаването на част от 10,069 дка от имот № 013074 по картата на възстановената собственост на землището на село Мало Бучино, Софийска област, засегната от охранителната зона на реконструираната част от газопровод-отклонение на Перник - Главна разпределителна станция. От същия жалбоподател по присъединено към това дело е подадена и втора жалба относно определеното обезщетение от 390 лева за отчуждаването на друга част от 0,492 дка от имот № 013074, засегната от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод-отклонение на Перник - Главна разпределителна станция. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в обжалваните части и е поискано да бъде отменен или изменен, като се присъдят направените по делото разноски. Министерският съвет на Република България e поискал отхвърлянето на жалбата срещу размера на обезщетението за частта от имот, отчужден за сервитутна зона на реконструираната част от газопровод-отклонение на Перник - Главна разпределителна станция и оставянето без разглеждане на жалбата срещу размера на обезщетението за частта от имота, отчужден за охраняема зона на реконструираната част от газопровод-отклонение на Перник - Главна разпределителна станция. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна структура" са изразили същото становище. Заинтересованите лица Никифорка Павлова Василева, Дафинка Павлова Митова, Емилия Павлова Йотова, Боян Милачков Христов, Милачко Боянов Милачков, Иванка Тодорова Миланова, Първолета Тодорова Николова, Йорданка Георгиева Личева, Нина Иванова Димитрова, Теменужка Цветанова Костадинова и Богомил Цветанов Йорданов не са взели становище. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбите и законосъобразността на административния акт в обжалваната част, прие следното: Жалбата срещу определеното обезщетение в размер на 7975 лева за отчуждаването на част от имот № 013074 по картата на възстановената собственост на землището на село Мало Бучино, Софийска област, засегната от охранителната зона на реконструираната част от газопровод-отклонение на Перник - Главна разпределителна станция, следва да се остави без разглеждане, тъй като с решение № 883 от 25 октомври 2012 г. Министерският съвет на Република България е отменил част "Имоти, засегнати от охранителната зона на реконструираната част от газопровод-отклонение на Перник - Главна разпределителна станция" от приложението към точка 1 от решение № 650 от 30 юли 2012 г. на Министерския съвет на Република България. Отчуждената част от 10, 069 дка от имот № 013074 по картата на възстановената собственост на землището на село Мало Бучино попада в отменената част на решението, поради което подадената жалба е без предмет. Жалбата срещу определеното обезщетение за частта от 0,492 дка от имот № 013074 по картата на възстановената собственост на землището на село Мало Бучино, Софийска област, отчужден за сервитутна зона на реконструираната част от газопровод-отклонение на Перник - Главна разпределителна станция, е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице от кръга на наследниците на Йордан Михайлов Величков, посочени като собственици на имота в оспореното решение. С писмо № 04-19-93/13.06.2011 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV -18017 при км 12 + 000, село Големо Бучино и път IV -18017 при км 8 + 800, село Мало Бучино, на територията на областите София и Перник, като част от обект "Автомагистрала Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21. На 17.07.2012 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите внесли в Министерския съвет доклад, с който предложили да се приеме решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV - 18017 при км 12 + 000, село Големо Бучино, на територията на областите София и Перник, като част от обект "Автомагистрала Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135, 21. На заседание на 25 юли 2012 г. Министерският съвет на Република България приел решение № 650 от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12 + 000, село Големо Бучино, на територията на областите София и Перник. Съгласно приложение към точка първа от решението, раздел "Имоти, засегнати от сервитутна зона на реконструираната част от газопровод, отклонение за Перник - Главна разпределителна станция, пресичане при км 5 + 055,92", от имот № 013074 по картата на възстановената собственост на землището на село Мало Бучино, Софийска област, целият с площ от 11, 326 дка, се отчуждава част от 0, 492 дка и се определя обезщетение в размер на 390 лева. Решението е прието от компетентния административен орган, при спазване на производствените правила по чл. 34а от Закона за държавната собственост. Съгласно чл. 32 от Закона за държавната собственост имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение за имотите в урбанизираните територии и устройствени зони се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. По определението, дадено в § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, пазарни цени са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. За проверка на законосъобразността на решението на Министерския съвет на Република България в частта за определяне на обезщетението за отчуждената част от 0,492 дка от имот № 013074 по картата на възстановената собственост на землището на село Мало Бучино, Софийска област, по делото беше изслушано заключение от 13.06.2013 г. на вещо лице-оценител. Според вещото лице, тъй като в службата по вписвания няма вписани възмездни сделки за земеделски земи в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката на имота или за времето от 19.03.2012 г. до 19.03.2011 г., цената на имота следва да се определи съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за държавната собственост. В заключението се посочва, че при изчисляване на цената на имота като земеделска земя, на основание Наредбата за определяне на цени за земеделските земи, цената за отчуждената част от 0, 492 дка от имота възлиза на 381 лева. В случай че имотът се разглежда като неземеделска земя, обезщетението, определено съгласно чл. 13, ал. 1 от приложение № 2 от Закона за местните такси, възлиза на 18 034 лева. С определение на съда на вещото лице е поставена допълнителна задача да даде заключение за пазарната цена на отчуждената част от имота съобразно представените по делото три нотариални акта, както и цена, която се определя при учредяване на ограничени вещни права и сервитути за имоти с режим на ограничено ползване съгласно чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Според представеното на 07.02.2014 г., допълнително заключение, въз основа на данните за две възмездни сделки със земеделски земи с имоти в близост до отчуждавания, първата - от 18.07.2011 г. за 800 000 лева и втората - от 18.03.2011 г. за 351 071, 48 лева, за отчуждената част от 0,492 дка се определя средна пазарна цена в размер на 23 400 лева и цена от 402 лева, ако изчислението се направи съобразно чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от 0,492 дка от имота, който е с характер на земеделска земя, възлиза на 402 лева. Административният орган е спазил материалния закон, като е определил обезщетението на основание чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, към която препраща чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост. Оценката на отчуждената част от имота не може да се извърши посредством използването на пазарни аналози, тъй като не е формирана пазарна цена. Едната от сделките, тази от 18.03.2011 г., попада извън посочения в закона период от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, поради което не може да се използва за определянето на пазарна цена. При наличието само на една сделка не може да се изчисли осреднена цена на сделките със земеделска земя, както изисква § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. При определяне на цената на имота няма значение дали той е отчужден или върху него са учредени ограничени вещни права или сервитут, тъй като, както в случаите на учредяване на ограничени вещни права и сервитути, така и в случаите на отчуждаване на земеделски земи, оценката се извършва по реда на чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи във връзка с чл. 1, т. 5 от същата наредба. С оглед установеното по делото решението на Министерски съвет следва да се измени като определеното обезщетение се увеличи от 390 лева на 402 лева въз основа на оценката по заключението на вещото лице от 7.02.2014 г. Разноските, направени от жалбоподателя във връзка с допуснатата за разглеждане жалба, следва да се присъдят съразмерно с увеличението на оценката на имота. Жалбоподателят е представил списък на направените разноски, както следва: 20 лева (две такси по 10 лева за завеждане на дело), депозит за възнаграждение на вещо лице за двете жалби - 200 + 200+100 лева и адвокатски хонорар за двете жалби - по 500 лева или общо 1000 лева. Тъй като по делата с такъв предмет не се дължи държавна такса, направените разноски от 20 лева не следва да се присъждат. Те подлежат на възстановяване по искане на вносителя. С оглед присъденото увеличение на обезщетението за отчуждените 0, 492 дка от имот № 013074, от направените по тази жалба разноски, възлизащи на 800 лева, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 300 лева за възнаграждение на вещо лице, на жалбоподателя следва да се възстановят 24 лева. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски в пълния размер от 700 лева, направени във връзка с подаването на жалба срещу размера на обезщетението за отчуждената част от 10, 069 дка от имот № 013074, тъй като прекратяването на делото в тази част не е по негова вина. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд