Решение № 3602 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Илиев срещу Решение 18506/01.10.2024 г., постановено по адм. дело 5704/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на "ГЕЛЕНЦОВИ" ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2919-0128086/22.04.2024г. на началник на Отдел Оперативни дейности-София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административният акт е надлежно мотивиран и че мярката е наложена в условия на повторност, поради което и съобразно чл. 187, ал. 4 ЗДДС не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичане един месец от запечатването му. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против процесната заповед. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Ответникът "ГЕЛЕНЦОВИ" ЕООД, чрез адв. Добрев, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски съгласно списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФКС2919-0128086/22.04.2024г. на началник Отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.06 г.), изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ), нито ръчна касова бележка от кочан, за извършена на 04.03.2024г. контролна покупка от проверяващите органи по приходите на 1 бр. пица на парче на стойност 3,00 лв. Обстоятелството е удостоверено с протокол за извършена проверка. Позовавайки се на чл. 187, ал. 4 ЗДДС административният орган е определил срок за прилагане на ПАМ от 30 дни. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен. Установил е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на административния съд за отмяната на акта са свързани с несъответствието на наложената мярка с принципа за пропорционалност и с целта на закона. Позовал се е в тази връзка на решението на СЕС по дело С-97/21 с оглед на това, че за същото нарушение, за което е приложена ПАМ, и при същите факти е издадено и Наказателно постановление 765880-F760539/18.04.2024 г. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния закон, които се споделят от настоящия касационен състав. Принципно правилно касаторът сочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него".Съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че за нарушението, изразяващо се в неиздаване на документ за осъществена продажба, по отношение на ответника е проведено административнонаказателно производство приключило с издаване на наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. В тази връзка, правилни се явяват изводите на съда за несъответствие на заповедта за налагане на ПАМ с принципа на съразмерност. От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факти са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН и по АПК. Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, то като краен резултат се е стигнало до кумулиране на две мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото и навременна претенция, в полза на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 800.00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,