Решение № 15235 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13787/2014 г.
ВАСПетчленен състав16.12.2014 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 1101 от 23.01.2012 г. по адм. д. № 8730/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, и потвърденото с него решение № 70 от 18.05.2011 г. по адм. дело № 267/2010 г. на Административен съд - гр. Ловеч. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - гр. Ловеч. ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Ловеч да заплати на Христинка Йорданова Карапанчева от гр. Ловеч сумата 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение по настоящето дело. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15235 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13787/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Христинка Йорданова Карапанчева от гр. Ловеч, подадено от нейния процесуален представител по пълномощно (първоначално представено - на л. 28 от адм. д. № 6821/2014 г. на ВАС-VI отд., преобразувано в настоящето адм. д. № 13787/2014 г. на ВАС, петчл. с-в и ново, повторно представено пълномощно в с. з. на 11.12.2014 г. по настоящето дело) адвокат Георги Григоров, за отмяна на влязлото в сила решение № 1101 от 23.01.2012 г. по адм. д. № 8730/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и на оставеното с него в сила решение № 70 от 18.05.2011 г. по адм. д. № 267/2010 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Искането за отмяна на посочените решения, основано на чл. 239, т. 1 и 3 АПК, е направено в сроковете по чл. 240 АПК от страна по посочените по-горе административни дела, за която съдебните решения по тези дела са неблагоприятни (чл. 238, ал. 1 АПК), поради което искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е основателно. От данните по делото е видно, че за времето от 22.12.2009 г. до 18.01.2010 г. молителката Христинка Карапанчева е била в отпуск по болест. На 18.01.2010 г. Лекарска консултативна комисия (ЛКК) при ЛЗИП "Неврон-04" ООД, гр. Ловеч е издала нов болничен лист № 2969851, оформен като продължение на предходния и касаещ периода 18.01.2010 г. - 1.02.2010 г., който болничен лист е бил анулиран на същата дата от издалата го ЛКК със знанието на осигуреното лице, поради неспазване на определения режим домашен-амбулаторен. На 8.02.2010 г. на Карапанчева е бил издаден нов (последващ) болничен лист № 3183034, оформен като първичен, след който са били издадени още болнични листи, оформени като продължение на този. Времето от 18.01.2010 г. до 1.02.2010 г. по анулирания болничен лист обаче е било определено като самоотлъчка, за която не се дължи трудово възнаграждение и не се внасят осигурителни вноски, и длъжностното лице по чл. 40 КСО при ТП на НОИ - гр. Ловеч е приело, че за този период от време Христинка Карапанчева не е била осигурено лице поради прекъсване на осигуряването и е отказало да изплати исканите от нея обезщетения за временна неработоспособност по всички последващи болнични листове. Сезиран с жалба от Христинка Карапанчева срещу този отказ, Ловешкият административен съд също е приел, че към 2.02.2010 г. тя не е имала качеството на осигурено лице с право на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО, поради което с решение № 70 от 18.05.2011 г. по адм. дело № 267/2010 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение № 1101 от 23.01.2012 г. по адм. д. № 8730/2011 г. Върховният административен съд е споделил изразеното от Ловешкия административен съд становище и е оставил в сила постановеното от този съд решение. Допълнително в мотивите към своето решение Върховният административен съд е изложил и следните съображения: "В чл. 352 от Кодекса на труда изчерпателно са изброени случаите, в които се признава за трудов стаж времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил. Не се зачитат за трудов стаж периодите, през които работникът или служителят не се е явявал на работа без разрешен отпуск. Времето, през което работникът или служителят не се е явявал на работа, без да му е бил разрешен отпуск, е и извън уредените хипотези от чл. 9, ал. 2 от КСО за признаване на осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски. В случая установеното по делото обективира законова невъзможност за изплащане на парично обезщетение за периода от 20.06.2010 г. - 18.08.2010 г., тъй като Карапанчева не е разполагала с валиден болничен лист за периода преди настъпване на временната неработоспособност, и този период е оформен от работодателя й като неявяване на работа, като за него не са начислявани и внасяни осигурителни вноски и поради това осигурителните права на лицето са прекъснати. Правилно Ловешкият административен съд е преценил като ирелевантни възраженията на жалбоподателката за незаконосъобразно анулиране на болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г." По жалба на Христинка Карапанчева Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ - гр. Ловеч с експертно решение (ЕР) № 2677 от 8.11.2012 г. е отменила решението, с което ЛКК е анулирала болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г. С експертно решение № 242 от 24.04.2013 г. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) е потвърдила ЕР на ТЕЛК, като е приела, че "лицето Христинка Карапанчева е била в състояние на временна неработоспособност и б. л. № 2969851 от 18.01.2010 г. на ЛЗИП "Неврон" ООД е правомерно издаден". С решение № 6151 от 11.2013 г. по адм. д. № 5826/2013 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на ТП на НОИ - гр. Ловеч срещу ЕР на НЕЛК, а сезиран с касационна жалба, подадена от директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, Върховният административен съд, шесто отделение, с решение № 3205 от 6.03.2014 г. по адм. дело № 15983/2013 г. е оставил в сила решението на Административен съд - София град. При тези данни настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 и 3 АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, които са неблагоприятни за молителката Христинка Карапанчева. Финализиращото производството по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето съдебно решение № 3205 по адм. дело № 15983/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е с дата 6.03.2014 г., а върху искането за отмяна е поставен вх. № от 23.04.2014 г. на Ловешкия административен съд, т. е. искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 АПК и е допустимо. Потвърждаването на б. л. 2969851 от 18.01.2010 г. като законосъобразен акт на медицинската експертиза е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като в хода на съдебното производство пред Ловешкия административен съд по по адм. дело № 267/2010 г. и след това в касационното производство пред Върховния административен съд по адм. д. № 8730/2011 г. Христинка Карапанчева непрекъснато е твърдяла, че е била в състояние на временна неработоспособност и удостоверяващият това й състояние болничен лист неправилно е бил анулиран от ЛКК, но молителката не е била в състояние да представи релевантни доказателства в подкрепа на този си довод. От друга страна, с постановената от ТЕЛК отмяна на анулирането на болничния лист е отменен актът на ЛКК, на който акт са били основани решение № 1101 от 23.01.2012 г. по адм. д. № 8730/2011 г. на Върховния административен съд и потвърденото с него решение № 70 от 18.05.2011 г. по адм. дело № 267/2010 г. на Ловешкия административен съд, поради което е налице отменителното основание по чл. 239, т. 3 АПК. Поради това искането за отмяна е изцяло основателно и следва да бъде уважено. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,