Решение № 466 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2008 г.

Решение № 466 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на И. К. И. от гр. Х., чрез пълномощника му адв. М. Г., против въззивното решение от 28.01.2008 г. по гр. д. № 536/2007 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителните му части. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи. Моли то да бъде отменено и вместо това исковете му бъдат уважени изцяло, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът М. Д. Д. оспорва жалбата в представеното писмено възражение. Иска решението да се остави в сила и му се присъдят направените разноски. П. Й. Д. не е взела становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и доводите на страните и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Не е спорно по делото, че страните живеят в една къща, построена в УПИ * - 2095,2096 в кв. 12а по плана на гр. Х., като разпределението на обособените им жилища е по начина, показан на скицата на вещото лице арх. Димова. Спорът е за това дали всяка от страните се легитимира като собственик на отделен имот от двата такива, за които е отреден урегулирания поземлен имот, съгласно регулационния план и издадената въз основа на него скица, и респ. на построената в него сграда. Ищецът, сега касатор, е поддържал, че е собственик на имот пл. № 2* и на построената в него сграда, съгласно нотариалния му акт № 63/93 г., а ответниците - на другия имот пл. № 2* с построената в него сграда, поради което и е искал последните да му предадат владението на стаите в неговата сграда, които те заемат и да премахнат изграденото остъкляване на плочата над първия етаж от към улицата. Спорната част от жилищната сграда е оцветената в синьо източна част на скицата на вещото лице, от към ул. "Т" - една стая на първия етаж и една стая на втория етаж, за които ответниците поддържат, че са част от жилището им, придобито с нот. акт № 150/2004 г., собственост на техните праводатели. Въззивният съд е приел, въз основа на данните в заключението на техническата експертиза, че страните са съсобственици на урегулирания поземлен имот, а не на отделен имот от двата такива, обозначени с пл. № 2* и 2096, тъй като съсобствеността, възникнала при закупуването на имота през 1958 г. не е прекратена. Построената в съсобствения имот жилищна сграда, състояща се от две обособени жилища също е съсобствена, като праводателите на страните са ползували отделните помещения по начина, показан на скицата на вещото лице. Последното е установило, че в имота не са налице две отделни сгради, така както е поддържал ищецът, поради което и с оглед правата на неговия праводател и заявеното искане единствено относно имот пл. № 2* го е признал за собственик на 1/2 ид. ч. от него. Изводите на въззивния съд са правилни, а оплакванията на касатора - неоснователни. Въззивният съд задълбочено е анализирал данните от заключението на техническата експертиза относно регулационния статут на бившия парцел ****, липсата на данни съсобствеността върху него, възникнала чрез покупко-продажба през 1958 г. (съдебно решение № 447/60 г.) да е била прекратена, поради което и изводът му, че страните, като правоприемници, не могат да се легитимират като индивидуални собственици на двата отделни имота в терена на сега съществуващия УПИ, е правилен. Такъв е и изводът относно построената през 1958 г. жилищна сграда в съсобствения имот, чието разпределение на ползуването на две отделни жилища, с отделни входове, е продължило и към настоящия момент. Неоснователен е доводът на касатора за обосноваване на тезата му въз основа на нотариалните актове на страните, в които същите са описани като индивидуални собственици на имот с построена в него сграда/къща, тъй като същите не могат да придобият права, които техните праводатели не са имали. Така, праводателите на касатора не е установено да са били собственици на описания в акта имот, нито на обособен обект - жилищна сграда на 46 кв. м., както е описана, поради което и ищецът не може да се легитимира като такъв на един от двата имота в урегулирания поземлен имот, нито на частта от сградата, попадаща върху терена на същия, както е поддържал. С оглед на това правилно въззивният съд е приел предявените искове за неоснователни и обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 350 лв., съгласно представените договори за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият състав