Решение № 418 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 925/2011 г.

Решение № 418 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 925/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С решение № 436/22.10.2010 г. по гр. д. № 196/2010 г. Врачанският окръжен съд, г. о., е осъдил В. В. В., М. Й. Б. и [фирма] - София, да заплатят солидарно на П. А. К. и В. Р. К., и двамата от [населено място], област В., по 40000 лева на всеки от тях - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано 10.09.2008 г. до окончателното им изплащане, както и 2050 лева разноски по делото. Срещу влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК от ответника по исковата молба [фирма] - София. В молбата се твърди, че е налице нарушение от страна на първоинстанционния съд при прилагане разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като при отбелязването в призовката от 15.04.2010 г. невярно е посочено, че фирмата е напуснала адреса, а настоящият е неизвестен, по сведение от М. България Е., ет. 4 от същия адрес, като по същия начин е процедирано и при следващите призовавания. Като нарушение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се сочи и това, че не е отбелязано името на лицето, което е дало горепосочената информация. Освен това молителят се позовава на факта, че призовката за доброволно изпълнение е връчена именно на адреса, за който е дадена информация, че е напуснат от фирмата, без да е имало промяна в регистрацията й. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за Врачанския окръжен съд за ново разглеждане. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. А. Ответниците по молбата за отмяна - П. А. К. и В. Р. К., посредством процесуалния си представител - адв. С., са депозирали отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание становището на тези ответници по молбата за отмяна се поддържа от процесуалния им представител. Останалите ответници по молба - В. В. В. и М. Й. Б., не заявяват становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответниците по касация П. К. и В. К., становищата на процесуалните представители на молителя и посочените ответници по молбата и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. В конкретния случай молителят прави оплаквания, че е налице процесуално нарушение по първата хипотеза на посочената правна норма, като се позовава на обстоятелството, че призовката съдържа невярна информация. От намиращата се в кориците на първоинстанционното дело призовка се установява, че същата не е оформена съгласно изискванията на чл. 44 ГПК. Не е посочено лицето от фирмата [фирма], което е дало информацията на длъжностното лице - призовкар. По този начин молителят в настоящото производство е бил лишен от възможността да участва по делото. Изложеното сочи на основателност на молбата за отмяна, поради което тя следва да бъде уважена, решението на първата инстанция - отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от Врачанския окръжен съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,