Решение № 8676 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11233/2012 г.

Решение № 8676 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11233/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците/ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба от Сосе Костанян, гражданка на Армения, подадена от адвоката й повереник Татяна Бисичкова от САК, срещу решение № 3255/18.06.2012 г. по адм. д. № 4168/2012 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, осми състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 63/26.01.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са релевирани касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката твърди, че решаващия състав на АССГ не е обсъдил всички доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската й история, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ решение. Твърди и нарушение на принципа на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Моли решението да бъде отменено, делото решено по същество, като се дадат указания на административния орган за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кулинова оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е решение на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлено искането на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Посочил, че анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за основания за обоснован страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Допълнил, че кандидатката не е била принудена да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за живота й, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт. Оттук съдът извел решаващия извод, че по отношение на чужденката, търсеща закрила, не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Противно на твърдяното в жалбата за липса на мотиви, с аргументирани съображения АССГ е обсъдил установените по делото факти и е стигнал до правилния извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ. Решението е съобразено с материалния закон. Анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за обоснован страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Изследваните данни по бежанската история не навеждат на изводи за наличие на предпоставки за предоставяне на бежански статут. Изяснени са всички факти, относими към предмета на делото, преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за напускане на Армения, както и че като причина за предоставяне на статут чужденецът сочи единствено проблеми от интегриране в страната си на произход, след като от петгодишната си възраст лицето живее в България. Тук е завършила образованието си, тук желае да продължи образованието, тук са приятелите й и освен това не владее майчиния си език-арменски. Обосновано е прието, че чужденецът е напуснала страната си легално с родителите си на пет годишна възраст, без данни за преследване на семейството й от официалните власти в Армения. Съдът е обсъдил обстановката в страната на произход - Армения на базата на представените данни, съдържащи се в справката на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, /приложена на л. 40 от делото/ за обществено-политическия живот в Армения, спазването на човешките права и европейските практики. Изведен е обоснован извод, че обстановката в страната не дава основание да се приеме, че гражданите на Армения са заплашени от преследване, създаващо реална опасност и заплаха за техния живот и сигурност, като преследването да се осъществява по признаците, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Правилен е и изводът на съда за липса на данни за груби нарушения на човешките права в Армения. В Армения е установен конституционен правопорядък, който не е нарушаван от конфликти - вътрешни и международни. Изтъкнатите от заявителката причини да търси закрила по реда на ЗУБ в Република България са от личен характер и нямат отношение към обстановката в страната. Няма данни, от които да се направи извод за това, че чужденката е била подложен на лична заплаха за своя живот и сигурност. Освен това случаят касае трето по ред производство, в което Сосе Костанян е изтъкнала същите причини за исканата закрила, както и на предходните две, по които също е получила отказ. С оглед доказателствата по делото законосъобразен е изводът на съда, че не съществува заплаха за нейната сигурност и същата няма пречки да се завърне в Армения, която за нея е сигурна страна по произход, а и там живеят майка й и брат й. От друга страна, кандидатката не е била принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за живота, сигурността или свободата поради ситуация на вътрешен конфликт в страната по произход, за да иска предоставянето на хуманитарен статут. Такъв конфлист няма и към настоящия момент. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Обоснован е изводът, че спрямо чуждата гражданка не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като в страната не е налице вътрешен конфликт, което изключва приложение но чл. 9, т. 3 от ЗУБ, също така не се представят никакви твърдения и данни, че в страната по произход жалбоподателката би била изправена пред опасност от смъртно наказание или екзекуция, унизително или нечовешко отнасяне каквито са основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, т. 1 и 2 от ЗУБ. Правилно е прието от административния орган и първоинстанционния състав на съда, че бежанската история не съдържа данни за доказани обстоятелства по чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. От друга страна, по силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателката, обосновано е прието от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,