Решение № 7446 от 26.7.2022 г. на ВАС, VII о.

от 07.04.2021 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за липса на допуснати от страна на административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са аргументи по отношение незаконосъобразността на административния акт. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски. Ответникът председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

от 07.04.2021 г. на председателя на ПВ, с което на основание чл. 92, ал. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели (ЗПРПМ) и § 49, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗПРПМ СПИС IP Consulting с номер А2 е отписано от Регистъра на дружествата и съдружията на представителите по индустриална собственост. Съдът подробно е изложил фактическата обстановка по делото и предвид липсата на спор между страните по фактите, настоящата инстанция не следва да я преповтаря. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Изложил е мотиви, че актът е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма. Преценил е като неоснователни оплакванията на жалбоподателите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивирал е извод, че са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. СПИС IP Consulting е вписано в регистъра на дружествата и съдружията на представителите по индустриална собственост с Решение РПИС15 от 03.05.2018 г. на председателя на ПВ по реда на Наредбата за представителите по индустриална собственост. Съгласно разпоредбата на § 49, ал. 3, изр. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПРПМ съдружията на представители по индустриална собственост, вписани в регистъра по наредбата по ал. 1, запазват регистрацията си и правото да упражняват дейност, ако в двумесечен срок от влизането в сила на този закон лицето, което представлява съдружието, представи в Патентното ведомство писмено искане, в което са посочени обстоятелствата по чл. 93, ал. 2, т. 16, придружено с копие на актуален договор за съдружие. Когато в посочения срок постъпи искане съдружието да продължи да упражнява дейността си под формата на дружество по чл. 89, в регистъра се вписва промяната, като дружеството запазва номера на вписване на съдружието, както и всички пълномощия, произтичащи от упълномощаването на съдружието, при условие, че бъде представен единен идентификационен код и се посочат обстоятелствата по чл. 93, ал. 2, т. 16. В изр. 3 от същата алинея изрично е предвидено, че когато в посочения срок не бъде подадено писмено искане, съдружието се отписва служебно от регистъра. По делото не е спорно, че в законоустановения срок СПИС IP Consulting не е представило писмено искане по реда на § 49, ал. 3, изр. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПРПМ, както и искане за продължаване упражняването на дейност под формата на дружество. Предвид липсата на подадено писмено искане за изпълнение на нормативно регламентираните предпоставки за запазване регистрацията в регистъра като съдружие, съответно за продължаване на упражняване на дейността под формата на дружество за административния орган възниква законовото задължение служебно да отпише съдружието от същия. По горните съображения правилен е изводът на съда, че административният орган издава оспорения административен акт в условията на обвързана компетентност, спазвайки приложимата норма на § 49, ал. 3, изр. последно от ПЗР към ЗИД на ЗПРПМ. В случая при безспорно установените предпоставки на приложимата норма, в съответствие с императивното предписание на закона, административният орган издава оспореното пред първоинстанционния съд решение, поради което правилни и обосновани са изводите на съда за материална законосъобразност на административния акт, издаден на посоченото правно основание. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на чл. 26 АПК от страна на административния орган. Началният момент и продължителността на срока за подаване на писменото искане, както и неблагоприятните последици от неподаването му са нормативно регламентирани, поради което органът не е имал задължение да изпраща уведомление до субектите, вписани в регистъра. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Патентното ведомство следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.