Решение № 7422 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 885/2013 г.

Решение № 7422 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 885/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на глава десета, раздел първи- чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК и чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на "Солар Инвест Трейдинг" ЕООД, "Абусолеа" ЕООД и "Вайберлен Солар Уан" ЕООД, всички-със седалище гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Ив. Демерджиев, срещу Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) София, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, ""Енерго - Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия. Решението е оспорено изцяло-като нищожно поради пълна липса на основание и компетентност за издаването му, или алтернативно, като незаконосъобразно, на отменителните основания по чл. 146, т. 2-5 от АПК, в частта по раздел III, т. 10, а именно за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. -221,29 лв. за МВтч. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на административнопроизводствените правила- чл. 35 от АПК и предвид на това, че ДКЕВР не е изпълнила предписаната в специалните нормативни актове процедура по разглеждане на подаденото заявление, включително на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ и чл. 21, чл. 30, ал. 2 и чл. 31 от Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, противоречие с разпоредбите на чл. 23, т. 9 и чл. 31, т. 2 от Закона за енергетиката и § 197, ал. 2 от ППЗР на ЗИДЗЕ и целите, посочени в чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕВИ. Молят за прогласяване на нищожност на оспорения акт, алтернативно-за неговата отмяна в оспорената част. Правят искане за присъждане на разноски. В о. с. з. на ВАС, чрез преупълномощения си процесуален представител адв. Атанасов, поддържат жалбата, и представят доказателства за разноски. Ответникът- Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. С. Цеков, и в писмено становище оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна и моли да бъде отхвърлена с подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на заплатените от оспорващите разноски. Заинтересованата страна "ЕВН България Електроразпределение"АД не изпраща процесуален представител, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на обжалваното решение и искане то да бъде потвърдено. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима по съображения, подробно изложени в определение от 20.03.2013 г. по настоящото дело, основното от които е наличие на правен интерес на дружествата -жалбоподатели от оспорване на процесното решение в посочената по-горе част, като легитимирани производители на електрическа енергия от възобновяеми източници-собственици на фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp и със сключени договори съответно за присъединяване към електропреносната мрежа на оператора "ЕВН България Електроразпределение" АД и за изкупуване на електрическа енергия, приложени с молба на пълномощника от 20.03.2013 г. Освен посоченото в него, съдът съобрази и дефиницията на § 1, т. 8 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници, съгласно която електрическата енергия, добивана от слънчевата радиация чрез фотоволтаични модули, е енергия от ВЕИ, както и обстоятелството, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането й по същество е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е и основателна, предвид следното: Административното производство по издаване на процесното решение е започнало по четири заявления на собствениците на електропреносните и електроразпределителните мрежи, съответно "Електроенергийния системен оператор"ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго- Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, отправени до ДКЕВР, с искане за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. С относимото за настоящия случай заявление вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г. /л. 154 от делото/ заинтересованата страна- "ЕВН България Електроразпределение"АД е поискала да бъде определена цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, като част от условията за достъп, и мотивирала това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ППЗР на ЗИДЗЕ. Заявителят изложил съображения, че с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/, е необходимо ДКЕВР да определи временни цени за достъп по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, които да действат до утвърждаване на окончателните. По това и останалите три искания Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание с чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, започнала процедура по издаване на административен акт за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени. С доклад вх. № Е-ДК-584 от 14.09.2012 г. директорите на дирекции "Регулиране и контрол - Електроенергетика и Топлоенергетика", на "Икономически анализи и регулиран одит" и "Правна" /л. 196 от делото/ предложили на ДКЕВР да определи временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия. С протокол № 158 от 14.09.2012 г. от проведено закрито заседание /л. 166 от делото/ ДКЕВР е приела оспореното решение, с което на основание по чл. 21, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, определила временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, като в 18 раздела определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението, идентични с изложените в доклада на експертите и протокола от проведеното заседание, са че цената за достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа. За тях, видно от приложената административна преписка, няма представени доказателства в административното производство. Такива не са представени и в съдебното производство. За да определи процесните временни цени ДКЕВР се е позовала на изискването на § 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. -ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, с който е определен двумесечен срок за производителите на електрическа енергия, които към влизане в сила на измененията и допълненията на закона, нямат сключени договори за достъп с оператора на електропреносната и/или оператора на разпределителната мрежа да сключат такива, като при неизпълнение на това задължение операторите на съответните мрежи следва да сезират ДКЕВР, която да определи условията за достъп до сключването на посочените договори. Позовала се и на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ относно съдържанието на договора за достъп като приела, че цената за достъп е едно от условията на този договор. По подадените от операторите заявления ДКЕВР е приела, че дружествата е следвало да подадат в указания двумесечен срок заявление за определяне на цена за достъп, но поради изтичането му на 17.09.2012 г. и невъзможността да се развие и приключи административното производство по утвърждаване на цени за достъп е счела, че операторът на преносната и операторите на разпределителните мрежи "са вече в хипотезата на забавяне". В тази връзка е преценила искането за определяне на временни цени за достъп като допустимо в рамките на висящото административно производство за определяне на окончателни цени. Определянето на временните цени за достъп ДКЕВР е мотивирала с изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи. Към преписката не се съдържат доказателства относно размера на този относителен дял от определените преференциални цени за производство на ел. енергия, нито относно размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи. Както бе посочено по-горе, в осемнадесетте раздела са определени различни цени, в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР е съобщено на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи на 18.09.2012 г. и е обявено на интернет страницата на ДКЕВР. С жалба от 01.10.2012 г., подадена чрез комисията, то е оспорено пред съда. Оспореното решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е действителен административен акт. Възражението за нищожност е неоснователно, тъй като, противно на твърдяното, то е взето от компетентен орган, предвид нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и тази на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, съгласно която в правомощията на комисията е да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в закона. С Раздел IV, наименован "Ценово регулиране" от ЗЕ са определени правомощията на комисията относно предмета, принципите, методите, правилата и реда на ценово регулиране, както и изискванията към енергийните предприятия, свързани с това регулиране. Изрично е посочено, в чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, че на регулиране от комисията подлежат цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, като с чл. 32, ал. 4 от ЗЕ ( ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), посочен като правно основание за издаване на оспореното решение, е предоставена законова възможност на комисията да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 10, 12, 13, 14 и 15 в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение, в които случаи комисията е оправомощена да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, ако окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3, с които се определят методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените. Регулирането на цените на електрическата енергия е регламентирано в Наредбата за регулиране цените на електрическа енергия (приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г.), като с тази наредба не е предвидена възможност за определяне на временни цени, каквато е предвидена с чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, поради което определяща е законовата уредба. Изложените по-горе съображения налагат извод, че приетото решение е в кръга на предоставените законови правомощия на ДКЕВР по регулиране цените на електрическа енергия. Възраженията за липса на компетентност по време съдът намира за неоснователни, като иначе основателните доводи за преждевременност на издадения акт се преценяват като основание за неговата незаконосъобразност по съображения, изложени по-нататък в настоящото решение. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания акт в оспорената част съобразно чл. 168 АПК настоящият състав намира, че издаденият административен акт е незаконосъобразен - постановен е от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. То е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид следното: В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е посочил фактически основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Липсва обосновка на определената с решението временна цена, въз основа на която да се извърши контрол за законосъобразност на формирането й. Посочването на правни основания - чл. 32, ал. 4, чл. 84, ал. 2 и § 197 от ПЗР на ЗЕ, въз основа на които са определени временните цени, без посочване на фактическите основания не е достатъчно да обоснове наличие на законово основание за издаване на административния акт. Освен това, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. В тази връзка с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е въведено задължение за производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, да изпълнят изискванията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ в срок до два месеца от влизането в сила на закона. Посочените разпоредби са приети със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) и са в сила от 17.07.2012 г., поради което двумесечният срок за сключване на договори за достъп по чл. 84, ал. 2, във връзка с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ изтича на 17.09.2012 г. Съгласно § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в случай на неизпълнение на задълженията по ал. 1, е дадена възможност на оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителна мрежа, да сезира комисията, която да определи условията за достъп до сключването на договор. Заявителят "ЕВН България Електроразпределение"АД, а и останалите електропреносно и електроразпределителни предприятия са сезирали ДКЕВР с искане, основано на посочените два текста, съответно от ЗЕ и ЗИДЗЕ, да бъде определена, като част от условията за достъп, цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, по реда на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ като временна цена, с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно НРЦЕЕ. От друга страна, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на ЗЕ и НРЦЕЕ. В случая от енергийното предприятие не са представени документи и доказателства относно образуването на цени за достъп за производителите на електрическа енергия от ВЕИ, а и от ДКЕВР не са изискани документи относно исканото ценово регулиране. Освен това не се установяват данни за липса на сключени договори за достъп между жалбоподателя като производител на електрическа енергия от ВЕИ и оператора на електроразпределителната мрежа - заинтересована страна по делото. От трета страна, в доклада на експертите на ДКЕВР и в мотивите на оспореното решение е посочено, че цената за достъп отразява разходите, които "се предизвикват" във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа, но конкретни данни за относимите за случая разходи при определяне на цената не са представени. Освен това не са представени данни и относно начина, по който са изчислени процесните временни цени, като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, в съответствие с "размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи". В обжалваното решение ДКЕВР сочи, че в подадените от операторите заявления не са посочени конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, тъй като не са могли да съберат цялата необходима информация, поради което преценила, че следва да ползва служебно известни данни, като например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници. В обжалваното решение обаче не се сочат такива данни, съответно източници, нито стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите. С оглед горното е основателно възражението на жалбоподателя за затруднена защита срещу оспорения административен акт. Основателно е инвокираното в тази връзка възражение на жалбоподателите, че в оспорения административен акт не са посочени фактически основания и липсват мотиви относно определянето на конкретните временни цени с различни стойности, според различните източници на производство на електрическа енергия от ВЕИ и определения критерий - датата на въвеждането им в експлоатация. На следващо място правилата, методите, критериите и редът за определяне на цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия са нормативно регламентирани със ЗЕ и НРЦЕЕ, както и с Правилата за търговия с електрическа енергия, приети с решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР. Тези изисквания, противно на твърдяното от ответника, са приложими и към определянето на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, доколкото липсва друга нормативна регламентация за тяхното определяне, а като единствена процесуална предпоставка за приложение на разпоредбата, е посочено забавянето на операторите. По тези съображение съдът намира, че определянето на временни цени следва да е основано на изискванията и правилата за определяне на окончателни цени. Както бе посочено по-горе, производството по издаване на процесното решение от 14.09.2012 г. на ДКЕВР е започнало на 13.09.2012 г. по инициатива на собствениците на електропреносната и електроразпределителните мрежи, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, с искане за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, на основание § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Само въз основа на заявленията на операторите и предоставената й законова възможност по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, ДКЕВР е издала оспореното решение на следващия ден, без да спази административнопроизводствените правила във връзка с ценовото регулиране. При положение, че ЗИД на ЗЕ е в сила от 17.07.2012 г., не се установяват данни в административната преписка и не са представени доказателства в съдебното производство относно сключването на договори за достъп между оператора на електропреносната мрежа и/или с операторите на електроразпределителна мрежа и производителите на електрическа енергия от ВЕИ, с които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Към датата на подаване на заявлението за определяне на цена за достъп-13.09.2012 г. не е настъпил правопораждащият юридически факт- изтичане на двумесечния срок по § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, за възникване правото на оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителна мрежа, да сезира ДКЕВР за определяне условията за достъп до сключването на договор, което налага извод, че административното производство по издаване на процесното решение е започнало преждевременно, т. е. преди за заявителите да е възникнало правото да сезират регулатора, а за последния не са били налице процесуалните предпоставки за произнасяне по недопустимо /преждевременно/ искане за издаване на оспореното решение. Наред с горното, административният орган не е извършил проверка по чл. 27, ал. 1, т. 6 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗЕ относно наличието на специалните изисквания, установени с § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Отново следва да се посочи, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и НРЦЕЕ, като ДКЕВР е приела процесното решение на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, предвид приетото наличие на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, без да спази реда, предвиден с Раздел IV от ЗЕ и Глава трета от НРЦЕЕ. Предвидената от закона възможност за определяне на временни цени при забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, не е била налице при издаване на процесното решение на 14.09.2012 г., освен че ДКЕВР не е установила и не е изискала от операторите доказателства във връзка със забавянето, с оглед преценка на предпоставките за определяне на временни цени по този ред, за които са приложими нормативните изисквания за формирането им. Основателно е и възражението на оспорващите дружества, че в административното производство ДКЕВР не е съобразила и изискването по чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ - операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени, каквито са цените за достъп до мрежите, да оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени. Липсата на оповестяване е препятствало участието на заинтересовани лица по смисъла на чл. 26 от АПК, каквито са адресатите на административния акт - производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. На следващо място ДКЕВР е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила като е провела закрито заседание, в нарушение на изискването на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, който предвижда открити заседания на комисията при разглеждане на заявления, свързани с утвърждаване на цени. Нарушението е съществено поради това, че препятства възможността на заинтересованите лица - адресати на акта, да узнаят за определянето на регулирани временни цени, както и да участват в производството и изразят становище в съответствие с чл. 34, ал. 1-3 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗЕ. Основателно е и следващото от тази група възражения на оспорващите, че административният орган, в нарушение на чл. 35 от АПК, не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, т. е. за определяне на цените за достъп до мрежата на производителите на електрическа енергия от ВЕИ и че не е събрал необходимата информация от заявителите (операторите на мрежата), от производителите на електрическа енергия от ВЕИ и не е извършил необходимите анализи, въз основна на които да определи оспорените цени за достъп. Предвид изложените съображения съдът намира, че при издаване на обжалваното решение административният орган не е осъществил дължимата процесуална активност, което обосновава извод за наличие на нарушение на административно производствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Издаденият административен акт, в оспорената част, е постановен и в нарушение на материалния закон, предвид следното: С оспореното решение, на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, във връзка с § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, считано от 18.09.2012 г., са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, като в различните раздели са посочени отделните цени, в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Както беше посочено по-горе, при определянето на цените за достъп до мрежите за производителите ДКЕВР се е позовала на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, който задължава производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, в която връзка комисията е приела, че цената за достъп е едно от условията на този договор. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ цената за достъп до електропреносната мрежа и електроразпределителна мрежа е предмет на регулация от ДКЕВР. Съгласно дефиницията на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, и тази разпоредба е съобразена от ДКЕВР в оспореното решение. В § 1, т. 20 и т. 22 от ДР на ЗЕ са дадени легални определения на "електропреносна мрежа" и "електроразпределителна мрежа", а в т. 34а и т. 34б -на "оператор на преносна мрежа" и "оператор на разпределителна мрежа". С оспореното решение на ДКЕВР не са идентифицирани заявителите за определяне на временни цени за достъп за принадлежност към съответната категория и не са приложени по преписката надлежни доказателства за легитимирането им като такива оператори. В решението ДКЕВР е посочила дефиницията на § 1, т. 41а от ДР на ЗЕ, явно е имала предвид б. "а"определяща, че ползвател на тези мрежи е физическо или юридическо лице, което доставя електрическа енергия в мрежата или се снабдява от нея, въз основа на което е приела, че ползватели на мрежата са както потребителите, така и производителите на електрическа енергия и като такива преценила, че дължат цена за достъп до нея. "Производителите " са определени с § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ. С оглед горното следва да се посочи, че ползвателите на мрежите по т. 41а, в които се включват производителите на електрическа енергия, са различни от ползвателите на мрежи по смисъла на § 1, т. 41б - потребители на енергийни услуги, по отношение на които ДКЕВР, с Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г., е определила цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на оператора на преносната и операторите на разпределителните мрежи, дължими от потребителите, в качеството им на ползватели на мрежите. Поради това възражението на жалбоподателите за наличие на прието решение за определени цени за достъп са неоснователни, предвид различния адресат и различните отношения между едната категория ползватели на мрежи и другата категория ползватели-производители на електрическа енергия. Този извод обаче не рефлектира върху крайния резултат от оспорването, предвид наличие на другите отменителни основания, посочени в настоящото решение. По следващото възражение на оспорващите следва да се посочи, че съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗЕ ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за достъп до мрежата, като съгласно ал. 3 редът, условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия. С Раздел III, наименован "Договори за достъп и договори за пренос" от Правилата за търговия с електрическа енергия на ДКЕВР, в чл. 26 е предвидено задължение на производителите на електрическа енергия за сключване на договори за достъп по цена, определена от ДКЕВР, с оглед на което следва да се приеме, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, са задължени да сключат договори за достъп до мрежите и по регулирана цена от ДКЕВР. При приемане на оспореното решение ДКЕВР не е изпълнила задълженията си да определи регулирани цени при спазване на материалноправните разпоредби. Обосновано е възражението в жалбата, че в нарушение на чл. 23, т. 9 от ЗЕ, при изпълнение на регулаторните си правомощия комисията не се е ръководила от общите принципи за стимулиране на инвестициите в инфраструктура по недискриминационен начин, равнопоставен достъп на нови участници до мрежите и пазара Основателно е и следващото възражение в жалбата, че в нарушение на чл. 31, т. 2 от ЗЕ при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране, т. е. при определяне на временни цени за достъп, ДКЕВР не се е ръководила от принципа цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите, доставка и поддържане на резервите от горива, ремонти, амортизации, съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност и балансиране на електроенергийната система. В тази връзка се налага изводът за основателност на твърдението в жалбата, че в оспореното решение не са посочени обективни критерии при определяне на цените и определянето им не е осъществено по прозрачен начин, не са представени доказателства за липса на дискриминационно определяне в сравнение с други цени за достъп до мрежите, определени са цени за производители на електрическа енергия от ВЕИ, разграничени в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и на база определени с различни решения на ДКЕВР преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, в случая с Ц-18/20.06.2011 г. на регулатора. Наред с гореизложеното, при определянето на цените за достъп ДКЕВР не е посочила метод за регулиране в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗЕ, както и не приложила относимата към ценовото регулиране разпоредба на чл. 21а ал. 1 от НРЦЕЕ, съгласно която цената за достъп до електропреносната мрежа, заплащана от всички ползватели на мрежата и от потребителите, снабдявани чрез преки електропроводи, се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи на електроенергийния системен оператор съгласно чл. 10 и прогнозното количество сумарна консумирана мощност (почасова) за съответния период. В мотивите на решението е посочено, че са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи, без доказателства относно размера на относителния дял от определените преференциални цени за производство на ел. енергия, нито относно размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи. Предвид изложените съображения съдът намира, че е налице противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с основните цели на Закона за енергетиката, посочени в чл. 2, ал. 1 и 2 от този закон на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени- отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Последното възражение в жалбата за несъответствие на решението с целите на ЗЕВИ, посочени в чл. 2 от този закон, съдът намира за довод, неотносим към настоящия спор. По изложените съображения обжалваното решение на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени следва да се отмени в частта по в частта по раздел III, т. 10, а именно за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. - 221,29 лв. за МВтч. При този изход на спора искането на жалбоподателите за присъждане на разноски, с оглед чл. 143, ал. 1 АПК е своевременно заявено и основателно. То е и доказано в размер на по 50 лева - за д. т. за завеждане на делото пред ВАС и на по 940,75 лева, съобразно данните от адв. пълномощно/приложено на л. 326 от делото/, платежно нареждане от 29.11.2012 г./приложено на л. 239 от делото/ и три фактури/л. 333-335/ установяващи, че тези суми действително са внесени за адвокатски хонорари. Съдът съобрази обаче наличието на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, действителната правна и фактическа сложност на делото, както и нормата на чл. 36 от Закона за адвокатурата и тази на § 2 от допълнителните разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради горното намира, че следва да намали размера на адвокатските възнаграждения, като ги определи на по 700 лева за всеки оспорващ, т. е. общо 2100 лева. Посочените суми ДКЕВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващите, като искането до пълния претендиран размер следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение