Решение № 9265 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15186/2011 г.

Решение № 9265 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15186/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ-София моли да бъде отменено решение от 15.02.2011 г. по адм. д. № 05285/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменен РА № 1000437/05.05.2006 г. на ТД на НАП-Кюстендил в частта, с която е увеличен финансовия резултат на ревизираното лице за 2004 г. с 3 688 891,37 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмена защита моли жалбата на другата страна против решението да бъде отхвърлена. Втора касационна жалба е подадена от "Мастра"АД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА в частта за увеличение на финансовия резултат с 28 075,94 лв. и в частта за определен данък по чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.) като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила в обжалваната от другата страна част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение окръжният съд е отменил РА № 1000437/05.05.2006 г. на ТД на НАП-Кюстендил в частта, с която е увеличен финансовия резултат на ревизираното лице за 2004 г. с 3 688 891,37 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) и е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част. В РА са определени задължения по чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.) за 2004 г. поради недоказано наличие на условия за приложение на СИДДО с Италия върху начислени доходи на "Инвестроника системс"СА-Италия, представляващи доход от извършени технически услуги. Съдът е обсъдил договора между ревизираното лице и италианското дружество, и обосновано е приел, че договорената следгаранционна поддръжка на кроялна система представлява техническа услуга по § 1, т. 9 ЗКПО (отм.). По цитираната разпоредба техническа услуга е услуга от техническо естество, включително поддръжка и инсталиране. В РА е увеличен финансовия резултат за 2004 г. с 3 688 891,37 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.), представляващи изплатени разходи за дообработка на дамски и мъжки ризи по договор от 1.01.2002 г., /погрешно посочена в превода като 1.01.2001 г. и възприета така от съда/ с възложител - ревизираното лице и изпълнител "Ню мод бай Лаура Катанзаро" ООД-САЩ. По договора е възложено гладене, етикетиране, сгъване, пакетиране и кашониране на ризите с материали на възложителя. Представени са дебитни ноти, за които вещото лице е дало заключение, че съдържат необходимите реквизити на фактури и така са осчетоводени от ревизираното лице. На 12.01.2001 г. ревизираното лице сключва договор с "Камичерия Джиеме" ООД-Италия за изработка на 80 000бр. мъжки ризи месечно за срок от 6 месеца с материали и аксесоари, транспорт и експедиция на възложителя. В РА е прието, че не е осъществена доставка на услуги по договора с "Ню мод бай Лаура Катанзаро" ООД-САЩ и е увеличен финансовия резултат с разходите по дебитните ноти. За плащане по дебитните ноти са представени банкови извлечения, за които първият касатор поддържа, че не установяват плащане на сумите по дебитните ноти. Вещото лице е дало заключение, че за плащанията са издадени платежни нареждания. В заключението на вещото лице като проверени документи са посочени само материалите по делото, поради което изявлението в съдебно заседание на вещото лице, че за плащанията са издадени платежни нареждания е необосновано. След като платежните нареждания не са приложни по делото съдът в нарушение на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) е възприел заключението на вещото лице в тази част като обосновано. Съдът е приел, че не следва да се прилага чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). В писмени обяснения от ревизираното лице е посочено, че готовите ризи се предават на възложителя "Камичерия Джиеме" ООД-Италия, който ги предава на "Ню мод бай Лаура Катанзаро" ООД-САЩ за довършителни работи и получава от него готовата продукция. В РА е прието, че по договора с "Камичерия Джиеме" ООД-Италия не е предвидено извършване на довършителни работи от трето лице, нито предоставяне на материали за това от ревизираното лице. Представените ЕАД и товарителници не потвърждават твърденията на ревизираното лице за предаване на ризите и материали за дообработка на "Ню мод бай Лаура Катанзаро" ООД-САЩ, От тях е видно, че внесените материали на временен внос са изнесени обратно в Италия с получател "Камичерия Джиеме" ООД-Италия. Съдът е приел, че са извършени услугите по договора от 1.01.2002 г. въз основа на представения договор, дебитни ноти, и необоснованото заключение на вещото лице за наличие на платежни нареждания за плащане по тях. В ревизионната преписка и в производството пред съда не са представени никакви доказателства за осъществяване на довършителни работи от италианското дружество по договора от 1.01.2002 г. Счетоводното отразяване на дебитните ноти не е достатъчно, за да се приеме, че отразените в тях доставки на материали и услуга са реално извършени. Решението в тази част е необосновано и следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2004 г. с 3 688 891,37 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.). В РА е увеличен финансовия резултат на дружеството с 28 075,94 лв. - разходи по фактури на "Марианд мениджмънт" ООД-Швейцария с предмет: път, квартира, телефон, офис във връзка с консултации в текстилния сектор в Италия, Белгия и Франция, на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.). С възражението по РД е представен договор на ревизираното лице с "Марианд мениджмънт" ООД-Швейцария от 1.07.1999 г. с предмет: извършване на банкови операции от името на възложителя, откриване на банкова сметка в швейцарска банка, като възложителят се е задължил да заплаща всички разходи на агента, свързани с предмета на договора: пътувания и част от служебните разходи на агента (наем на офис, телефон, факс), като се издават фактури на тримесечие. По време на ревизията е представен договор между същите страни от 18.12.2001 г. с предмет: посредничество при сключване на сделки с други фирми за реализиране на продукцията на жалбоподателя. По този договор е уговорено комисионно възнаграждение 15% от стойността на произведените ризи и не са уговорени други плащания. Съдът е приел, че не е доказано разходите по спорните фактури да са направени във връзка с дейността на дружеството. Изводът е съобразен с липсата на доказателства за изпълнение на договора от 1.07.1999 г., по който е договорено агентът да изпраща на възложителя всички документи, свързани с извършени банкови операции ежемесечно. По делото не са представени доказателства за изпълнение на този договор и съдът като е приел направените разходи по фактури на агента за път, квартира, телефон, офис във връзка с консултации в текстилния сектор за несвързани с дейността е постановил правилно решение. Решението следва да бъде отменено в посочената по-горе част и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта за увеличение на финансовия резултат с 3 688 891,37 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.). Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Дружеството следва да заплати на първия касатор 15 277,63 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,