Решение № 164 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 131/2011 г.

Решение № 164 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 131/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 19.10.2010 г. по гр. д. № 3757/2008 г. на Софийски градски съд, IV-в въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 17.04.2008 г. по гр. д. № 11458/2007 г. на Софийски районен съд, 44 състав за отхвърляне на предявения от Б. Ф. Д. против Общинска служба по земеделие и гори - О. купел иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Д. и Й. Ф. В. върху дворно място в м. "Л." от 0,150 дка, воденица на 5 кв. м. върху място от 0,105 дка, дворно място между река В. от 0,150 дка, лещница /ливада с лескови дръвчета/ в м. "Л." от 2,400 дка, воденица, застроена на 30 кв. м., в място от 0,125 дка и върбова гора в м. "Л." от 3,300 дка, всички в землището на [населено място]. С определение № 256 от 09.03.2011 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по въпроса дали извлечението от емлячния регистър е достатъчно доказателство за установяване правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, респ. чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ или е необходимо представяне и на други доказателства за доказване на собствеността върху имота преди кооперирането, респ. одържавяването. Жалбоподателката Б. Ф. Д. поддържа, че решението е неправилно. Счита, че е установила както качеството си на наследник на Й. Ф. Д. и Д. Ф. В., така и факта, че наследодателите са притежавали процесните недвижими имоти и заявление за възстановяването им не е било подадено в сроковете по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ. Изводът на съда, че за тези имоти не са приложими ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ е напълно необоснован. Поради това моли за отмяна на решението. Ответникът Столична община - Район "В." намира, че жалбата е неоснователна. Останалите ответници по жалбата: Общинска служба по земеделие - О. купел, Регионално управление на горите - С., Държавно лесничейство - С., не са представили писмени отговори на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Ищцата се легитимира като наследник на Ф. Д. Ф., починал 1998 г., който от своя страна е наследник на Д. Ф. В., починал 1981 г. Установено е, че не е подавано заявление за възстановяване собствеността върху върбова гора в м. "Л." от 3,300 дка, а за останалите имоти по исковата молба има данни в удостоверение на ОСЗ "О. купел", че не попадат в приложното поле на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Като доказателства за собствеността на наследодателите е представено извлечение от основната данъчна книга на имотите в землището на В., според което в раздела за "покрити имоти" на името на Д. и Й. Ф. са записани воденица на 5 кв. м. с място 105 кв. м., дворно място "Л." от 150 кв. м. и дворно място между р. В. 150 кв. м. Отразено е в същата данъчна книга в раздела за имоти, подлежащи на облагане с поземлен данък записване на братя В. относно лещница "Л." 2,400 дка, върбова гора "Л." 3,300 дка и воденица 30 кв. м. с място 155 кв. м. /последната е в раздела за имоти, подлежащи на облагане с данък върху сградите. Препис-извлеченията са издадени през 2007 г., но не е ясно кога е извършено вписването в данъчната книга. По делото е допусната експертиза за установяване дали претендираните имоти са земеделски земи или са включени в горския фонд. Вещото лице не е могло да изпълни задачата, тъй като имотите не могат да бъдат идентифицирани предвид липсата на картен материал. Приложено е и удостоверение от ОСЗГ, че службата не разполага с данни за местност "Л." в землището на [населено място] към 1952 г. За да отхвърли иска съдът е приел, че представените от ищцата извлечения от основната данъчна книга на имотите в землището на [населено място] представляват писмени доказателства, визирани в чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, но не са достатъчни за установяване правото на собственост на наследодателя. В случая няма данни за момента на съставяне на книгата, нито са посочени граници и местност на имотите, т. е. те не са индивидуализирани. Прието е, че ищцата носи доказателствена тежест за установяване както на горните обстоятелства, така и на посоченото в исковата молба придобивно основание - договор за продажба и поради недоказването им претенцията следва да се отхвърли. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато поради констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: Решение № 446 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 655/2010 г. на II г. о. и Решение № 223 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 205/2009 г. на II г. о., според които годни писмени доказателства за принадлежността на правото на собственост са не само тези, които удостоверяват осъществяването на определен придобивен способ, но и тези, които не съдържат данни за конкретния придобивен способ, нито за момента на придобиването, но с оглед нуждите на производството по възстановяване на собствеността създават основателно предположение относно лицето, което е притежавало собствеността. Според второто решение законът допуска доказването на правото на собственост чрез извлечение от емлячния регистър, без да е необходимо да бъдат представяни и други доказателства относно придобивното основание. В същия смисъл относно доказателственото значение на емлячните регистри са: Решение № 498 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 840/2009 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 330 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 952/2009 г. на ВКС, I г. о. Настоящият състав възприема така създадената практика. Следва да се посочи, че извлеченията от емлячните регистри са посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ като годни доказателства за установяване правото на собственост върху земеделски земи и върху земи и гори от горския фонд. Те принадлежат към категорията несамостоятелни /косвени/ доказателствени средства. В случай, че страната представи такъв документ, и ако липсват други доказателства, които да опровергават установената с него принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че ищецът или неговият наследодател са били собственици на имота и имат право да им бъде възстановен. Следователно при липса на оспорване и на доказателства в противния смисъл, извлечението от емлячния регистър е достатъчно доказателство за признаване на собствеността, без да е необходимо в това производство да бъде доказвано конкретно правно основание за придобиване на собствеността. По основателността на касационната жалба. Предвид даденото по-горе разрешение на правния въпрос обжалваното решение се явява неправилно. Съдът е приел, че извлечението от емлячния регистър е годно доказателство за установяване на собствеността, но не е достатъчно такова, тъй като не е ясно кога е съставен този регистър, в него имотите не са индивидуализирани, а и не е доказано съответното придобивно основание. Изводът за недостатъчност на извлечението от емлячния регистър за установяване собствеността в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, респ. по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ е направен в противоречие горепосочената задължителната практика на ВКС. В случая за установяване правото на собственост на наследодателя е представено извлечение от емлячния регистър и не са налице други доказателства, които да поставят под съмнение собствеността на наследодателя. Поради това извлечението е достатъчно за признаване правото на възстановяване на собствеността. Следва да се посочи, че за успешното провеждане на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не е необходимо заявените имоти да са индивидуализирани чрез конкретни граници, а е достатъчно посочване на землище, местност, площ и културен вид, което в случая е налице. Начинът, по който ще се извърши възстановяването - в стари реални граници, с план за земеразделяне или чрез обезщетение, не е предмет на производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Горните изводи налагат отмяна на решението. Спорът обаче не би могъл да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като е необходимо извършване на съдопроизводствени действия - събиране на доказателства за изясняване статута и местоположението на процесните имоти. В. съд е приел, че установяването на статута на имотите е изцяло в тежест на ищцата, без да съобрази, че в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ съдът до известна степен замества органа на земеделска реституция. Поради това в случая е нужно да бъде идентифицирана посочената в емлячния регистър местност, като се изискат данни от Общинската служба по земеделие относно съществуващите местности в землището на [населено място] към момента на образуване на ТКЗС и по-точно за местност "Л." или идентична на нея, тъй като от изпратеното на 07.03.2008 г. писмо до съда не става ясно дали не съществува такава местност или службата не разполага с информация за нея по друга причина. При необходимост може да се постави задача на техническа експертиза да изследва въпроса за местностите в землището и по-конкретно за местност "Л.", нейното местонахождение и статута на земите в нея. След събиране на тези доказателства съдът би могъл да се произнесе конкретно за посочените в исковата молба имоти като извърши съответната преценка, кои от тях са земеделски земи, кои са гори и кои не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.