Решение № 11376 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3662/2010 г.

Решение № 11376 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3662/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Кирова срещу решение № 18 от 15.01.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 25/08 г., с което е отменен ДРА № 309/02.06.04 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, в обжалваната и потвърдена част с решение № 470/23.06.05 г. на Регионален данъчен директор при РДД - гр. Варна, относно определения допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2001 г. за разликата над 25 574.40 лв. до 25 994.20 лв., а по отношение на лихвите - за разликата над 6 916.20 лв. до 7 024.11 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Претендира се отмяна на решението на ВОС и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на ЕТ "АГРОПЛАМ - ПЕНКА ЧЕРНЕВА" - гр. Варна срещу ДРА изцяло, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "АГРОПЛАМ - ПЕНКА ЧЕРНЕВА" - гр. Варна - чрез процесуалния си представител адв. Златев оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред ВОС е бил ДРА № 309/02.06.04 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, в обжалваната и потвърдена част с решение № 470/23.06.05 г. на Регионален данъчен директор при РДД - гр. Варна, относно определения на ЕТ "АГРОПЛАМ - ПЕНКА ЧЕРНЕВА" - гр. Варна допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2001 г. С решение № 4624 от 17.04.08 г., постановено по адм. д. № 34/08 г., Върховният административен съд, Първо отделение е отменил решение № 807/31.10.07 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 882/05 г. в частта му, в която е отменен ДРА № 309/02.06.04 г. относно определения допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2001 г. в размер на 25 994.20 лв. и лихви за забава в размер на 7 024.11 лв. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното в настоящото касационно производство решение № 18 от 15.01.2010 г., постановено по адм. д. № 25/08 г., ВОС е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по назначената ССЕ като обективно и компетентно дадено и се е съобразил с установената в него загуба от предходни години в размер на 2 295.24 лв., която е възможно да бъде пренесена през 2001 г., както и с определения размер на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2001 г. и съответната лихва за забава. На стр. 4 от заключението вещото лице е посочило, че през 2001 г. жалбоподателят е декларирал с ГДД - вх. № Ф 8800371/14.04.02 г. общо приходи в размер на 1 098 688 лв. и общо разходи в размер на 1 030 682 лв., в т. ч. приходи от дейност по чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ като земеделски производител в размер на 36 761.74 лв., които са необлагаеми и нямат отношение към облагаемия резултат за 2001 г. Това се отнася и до разходите, свързани с дейността като земеделски производител по чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ , в размер на 44 599.50 лв. Тези приходи и разходи не следва да се вземат предвид, така както е посочено и в мотивите на ДРА. По този начин относимите приходи остават в размер на 1 061 926.26 лв., а разходите - в размер на 986 122.50 лв. Вещото лице е взело предвид увеличенията на финансовия резултат, посочени в ДРА, а именно: 1. със 195.43 лв. - на основание чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО - начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативните актове, както и лихви, което е декларирано от ДЗЛ; 2. с 1 006.87 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО , представляващи разходи за придобиване на дълготраен актив, които не следва да се третират като текущи; 3. с 10 484 лв. - на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО , отразени като разходи за застраховки без фирмата да притежава необходимите документи. Не е включило обаче увеличението на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО със сумата от 341.71 лв., представляващи разход по ф. № 71/28.12.2000 г., който разход е следвало да намери отражение в ОПР за 2000 г., а не за 2001 г. Поради тази причина, вещото лице е определило общ размер на увеличенията - 11 686.30 лв., вместо посочените в ДРА - 12 028.01 лв. При определяне на загубата за приспадане през 2001 г. вещото лице е взело предвид декларираната през 1998 г. загуба в размер на 4 034.24 лв., както и декларираната през 1999 г. загуба в размер на 763 лв. Отчело е, че през 2000 г. ДЗЛ е декларирало положителен финансов резултат, от който е приспадната загуба от предишни години в размер на 2 502 лв., поради което същата не може да се отнесе за приспадане през 2001 г. Направило е извод, че загубата за приспадане от резултата за 2001 г. е в размер на 2 295.24 лв., вместо 1532.24 лв., както е посочено в ДРА. Спорен в случая е въпросът относно размера на загубата за приспадане от резултата за 2001 г. и по-конкретно, дали декларираната загуба за 1999 г., а именно - 763 лв., следва да се включи в този размер. Доводът на касатора е, че за 1999 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО със сумата от 2 077.96 лв., представляващи разходи за глоби, неустойки и лихви и в резултат на това не е налице загуба, а печалба в размер на 1 314.96 лв. ДРА, в частта му, в която са определени задълженията за данък общ доход и лихви за забава за 1999 г., е влязъл в сила като необжалван. Съгласно чл. 38