Решение № 611 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6702/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Чизели Трейд ЕООД, ЕИК 202399541, София, [улица], чрез адв. М. Мичев и адв. Р. Иванова срещу решение 557/29.04.2022г. по АД 2485/2021г. постановено от Административен съд Бургас. С решението е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказ на Началника на СГКК Бургас, обективиран в уведомление 24-24838/10.09.2021г., с който е отказано допускане на изменение на Кадастралния регистър, поискано със заявление, вх. 01-406336 от 22.07.2021г. за заличаване на вписано ограничение по § 3 ПЗР на Закона за горите по отношение на поземлен имот с идентификатор 44094.2.3 по КККР на [населено място]. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Позовава се на добилото законна сила решение 8877/16.7.2024 г. постановено по АД 5127/2023 г. по описа на ВАС. Иска отмяна на оспореното решение, да бъде отменен и обжалвания административен акт, както и да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът началник на СГКК Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по съображения, както следва. Административното производство е започнало по заявление на дружеството касатор вх. 01-406336 от 22.07.2021г. за заличаване на вписано ограничение по § 3 ПЗР на Закона за горите /ЗГ/ по отношение на поземлен имот с идентификатор 44094.2.3 по КККР на [населено място]. Административният орган е отказал да извърши искането заличаване, тъй като е съобразил, че по отношение на ПИ с идентификатор 44094.2.3 по КККР на [населено място] е вписано ограничение на основание § 3, ал. 5, във вр. списъка на МЗХГ по § 3, ал. 4 вр. с ал. 1 от ПЗР на Закона за горите, обн. в ДВ бр. 58/29.07.2011 г. (в сила от 08.03.2011г.) под 365. Изразил е позиция, че до отмяната на списъка с влязло в сила съдебно решение или чрез отмяната на посочения мораториум, забраняващ за имотите по публикувания в ДВ списък, извършване на промяна на предназначението им, щом те са придобити от физически, юридически лица и общини, в резултат на извършени замени по реда на чл.15б ЗГ и забрана за строителство, въпросното ограничение не би могло да бъде заличено. Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването срещу описания отказ, възприемайки за законосъобразна тезата на началника на СГКК Бургас. Оспореното решение е било правилно към момента на постановяването му, но същото следва да бъде отменено по следните съображения. След произнасянето на Административен съд Бургас е постановено решение 8877/16.7.2024 г. постановено по АД 5127/2023 г. по описа на ВАС. С това решение е обявена нищожността на: 1) Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл.15б от Закона за горите /ЗГ/ за периода 2003-2009г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им, обнародван в ДВ, бр.58/29.07.2011г. от Министерство на земеделието, храните и горите, на основание § 3, ал.4 ПЗР ЗГ, в частта относно имота, посочен на ред 365, а именно: ПИ с идентификатор 44094.2.3 по КККР на [населено място], община Царево и на 2) Списък по реда на § 3, ал. 1 ЗГ на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в Държавен вестник , обн. ДВ бр.48/24.06.2011г., в частта относно имота, посочен на ред 365, а именно: ПИ с идентификатор 44094.2.3 по КККР на [населено място], община Царево. С оглед обявената нищожност, вписаните ограничения по отношение ПИ с идентификатор 44094.2.3 по КККР на [населено място], община Царево следва да бъдат заличени. Като съобрази решение 8877/16.7.2024 г. постановено по АД 5127/2023 г. по описа на ВАС, настоящият състав намира, че решението на Административен съд Бургас следва да бъде касирано, а преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по-горе и с посоченото решение на Върховния административен съд на Република България. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, се явява основателна и следва да бъде уважена в пълния претендиран размер 4.020,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, второ отделение,