Решение № 11127 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6411/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на И. Андреева от [населено място], общ. Дупница, чрез процесуалния й представител адв. Мухтийска, против решение 101 от 15.05.2023г., постановено по адм. дело 387/2022г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД 04 1377 от 11.10.2021г. на кмета на община Дупница, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ й е наредено в качеството на собственик и извършител да премахне изпълнения без строителни книжа незаконен строеж: Реконструкция и надстройка на едноетажна сграда с обслужващо предназначение, находящ се в поземлен имот с идентификатор 65245.2.477 по КК на [населено място], УПИ II 253, кв. 36 по плана на [населено място], община Дупница. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навеждат се съображения, че е неправилен извода на съда за това, че е налице строеж по § 5 т. 42 ДР на ЗУТ, а именно извършен основен ремонт, тъй като не са заменени конструктивни елементи с такива от друг вид, а с такива от същия вид, като излага съображения, че се касае за извършен текущ ремонт на обекта по смисъла на § 5 т. 43 ДР на ЗУТ. Навежда съображения и за неправилна преценка за приложимостта на чл. 6 АПК, а именно несъразмерност на мярката. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде посатновено друго, с което се отменя заповедта. Ответникът Кметът на община Дупница, чрез процесуалния му представител юрк. Шопова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС Кюстендил е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 225а ал. 1 ЗУТ, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, а именно извършен основен ремонт по § 5 т. 42 ДР на ЗУТ, а не текущ такъв по § 5 т. 43 ДР на ЗУТ. Посочил е, че се касае за извършен строеж основен ремонт, тъй като от всички събрани в хода доказателства, включително свидетелски показания и приети съдебно техническа експертиза, е установено, че са извършени действия по частично подменени основни стени, плочи, цялостна реконструкция на покрива като частта откъм съседната сграда е занижена, подменени са износени материали тухли, замазки и стени засилена е носимоспособността на новоизлятата плоча, направена на място на старата върху дървен гредоред, както и е направен надзид с височина от 1,50 м.. Достигнал е и до извод, че с извършеното е изменено и предназначението на постройката от такава с обслужващо предназначение за отглеждане на животни, в сграда на допълващото застрояване за обитаване. Приел е и че съобразно § 53 ал. 2 и 3 ПЗР на ЗИД на ЗУТ е допустимо извършването на основен ремонт и реконструкция на сгради, които не са предвидени за запазване по действащите устройствени планове, от която категория е спорната постройка, но въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, т.е. въз основа на одобрени строителни книжа, които в случая не са налице. По тези съображения е стигнал до извод за наличие на предпоставките по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, съответно за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съгласно § 5 т. 43 ДР на ЗУТ "Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В настоящия случай е правилен извода на първоинстанционния съд, че нареденият за премахване строеж, предвид събраните по делото доказателства, не отговаря на това определение. Това е така, тъй като от доказателствата се установява, че е са извършвани действия, които засягат конструкцията на постройката и в частност покривната, но не само, тъй като с новата излята площа е променена цялостната конструкция от такава с дървен гредоред в друг вид с излятата бетонна плоча. Извършена е и подмяна, премахване на зидове и замяната им с новоизградени такива, които също променят конструкцията, както и е извършен надзид. Най накрая от приетата по делото СТЕ се установява и че с извършените дейстности е променено и предназначението на постройката от такава с обслужващо предназначение в такава на допълващото застрояване. Поради това е правилен извода на съда, че подробно описаните и установени СМР, който са извършени отговарят на понятието за извършен основен ремонт по смисъла на § 5 т. 42 ДР на ЗУТ, които пък съобразно определението за строеж по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ квалифицират извършеното като строеж от посочената категория в оспорената заповед. Правилен е и извода на пръвонистнационния съд, че съгласно § 53 ПЗР на ЗИД на ЗУТ е допустимо извършването на реконструкция и преустройство, включително и основен ремонт на заварени търпими сгради, които не са предвидени за запазване по действащите подробни устройствени планове, от която категория е и спорната постройка. По закон обаче това може да стане, както е отбелязал и съдът, след издаване на съответни строителни книжа, които в случая не се спори, че не са налице. В тази връзка е съответен на закона извода, че като извършен без съответни строителни книжа, спорният строеж е незаконен и подлежи на премахване съгласно чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че предвид установената година на извършване на строежа, а именно към 2018г. 2020г., то същият не е търпим строеж съгласно § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Поради и изложеното е съответен на закона извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация Кметът на община Дупница за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, което съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение