Решение № 8342 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2015 г.

Решение № 8342 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С., подадена чрез мл. юрисконсулт Т. Ч., против решение № 1022/10.06.2015 г. по адм. д. № 1111/2014 г. на Административен съд-Б., в осъдителната му част. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че съдът не е преценил доказателствената тежест на събраните по делото доказателства. Оспорва изводите на съда, че са налице предпоставките за отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС, изискването за минимална площ по чл. 43, ал. 3 от закона, влиза в сила от 1.01.2019 г. и наличието на отлагателен срок в закона означава, че това изискване не е задължително в периода на претенция. Липсват незаконосъобразни действия и бездействия на служители от З. Б., които да предпоставят основателността на иска. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявения иск, като претендира заплащане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Д. А. Ж., редовно призован, се явява лично. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество-неоснователна. Съдът е обсъдил установените факти, съобразил е практиката на ЕСПЧ и е направил обоснован извод за основание за ангажиране на отговорността на държавата, за причинени на Д. Ж. неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По време на престоя му в наказателната килия, той е претърпял неприятни изживявания, които могат да се квалифицират като унижение на човешкото достойнство. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Пред административния съд е предявен иск от Д. А. Ж., против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение в размер на 14 000 лева, за претърпяни от него неимуществени вреди в периода от 8.05.2014 г. до 21.05.2014 г., от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора. Като основание на иска е изтъкнал, че в нарушение на чл. 246, ал. 3 ЗИНЗС, е бил настанен в наказателна килия като подсъдим с осъдени лица и не са му били осигурени приемливи условия на живот. Изложил е твърдения за недостатъчна площ в килията, лоша хигиена. Пребиваването в накърняващата човешкото достойнство среда, му се е отразила зле на психиката, имал е чувство на страх от пребиваващите в килията престъпници. Съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., да заплати на Д. Ж., в качеството му на обвиняем и задържан в Затвора в гр. Б., обезщетение в размер на 140 лв. за претърпени неимуществени вреди от противоправното бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормална свободна жилищна площ, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, дневна светлина и чист въздух, в периода на настаняването му в наказателна килия в затвора - гр. Б. от 8.05.2014 г. до 21.05.2014 г., като в останалата част до 14 000 лв. искът е отхвълен. Съдът е приел в мотивите си, че е налице незаконосъобразно бездействие на служителите на ответника, на които е възложено осъществяването на ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание. Те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца условия на живот, съобразени с човешкото му достойнство, а именно-нормална обитаема площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за проветряване и вентилация на килията, достъп до естествена светлина и осветление. Съдът е посочил, че незаконосъобразното бездействие произтича от неспазване на законовите изисквания, предвидени в разпоредбите на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, относно минималната жилищна площ за един лишен от свобода; чл. 20, ал. 3, от ППЗИНЗС, относно осигуряване постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, конкретно в спалните помещения; чл. 96, ал. 5 от ППЗИНЗС (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) относно осигуряване сутрин, на обяд и вечер, време за личен тоалет, ако в килията няма самостоятелен санитарен възел; чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС за осигуряване в спалните помещения на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. В решението си, съдът се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Г. В., на редица решения на ЕСПЧ и на Доклад до българското правителство, изготвен при визитата в България на Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказания /04-10.05.2012 г./, от който е направил извод за неспазване на посочените по-горе законови изисквания и неизпълнение на задълженията на служителите на ответника, да осигурят на ищеца условия на живот, съобразени с човешкото му достойнство. Решението е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът Д. А. Ж. е бил задържан в Затвора в гр. Б., като обвинен в престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 3 и т. 12 от НК. Предвид обвинението и на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, е настанен в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия. С. З. № 171/18.03.2014 г. на началника на З. Б., на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание - изолиране в наказателна килия, за срок от четиринадесет денонощия", което е изтърпяно през периода 8.05.2014 г. 21.05.2014 г. Наказанието е било наложено на основание чл. 101, т. 7 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, затова, че при извършена проверка и претърсване на спално помещение № 222, в леглото на Ж., под дюшека е открит мобилен телефон - марка "Самсунг" със СИМ карта, с което нарушил чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 1 и т. 3 и чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. чл. 4, ал. 2, т. 7 от ПВР. Видно от посочената фактическа обстановка, през исковия период на Ж., е било наложено дисциплинарно наказание - изолиране в наказателна килия. За установяване на твърденията на ищеца за реда и условията в наказателната килия, по делото е бил разпитан свидетеля Г. В.. В показанията си В. заявява, че не е бил в една килия с ищеца през исковия период, но е бил в наказателна килия по-късно и знае какви са условията в нея. Процесуалният представител на ответника е възразил по отношение на достоверността на показанията на този свидетел, предвид факта, че многократно е викан като свидетел по административни дела и има отношение към подаваните искови молби от затворници по ЗОДОВ. Освен това показанията на свидетеля се отнасят за друг период, той не е бил едновременно с ищеца в една и съща наказателна килия. Съдът не е взел предвид възражението на ответника за евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора. Не е съпоставил неговите показания с останалите доказателства по делото. С оглед на това касационната инстнация счита, че ищецът не е посочил конкретни доказателства в подкрепа на твърденията си. Показанията на разпитания свидетел са общи и не се отнасят за исковия период. Позоваването общо на практиката на ЕСПЧ, при липсата на конкретно установяване на условията в наказателната килия, е неотносимо. Същото се отнася и приложения Доклад до българското правителство. Този доклад от 2012 г. е акт с общи констатации, отнасящи се за предходен период. Той има за цел да обърне внимание и насочи усилията на правителството за подобряване на условията в затворите, но не представлява конкретно доказателства за условията, при които Ж. е изтърпявал дисциплинарно наказание през 2014 г. в наказателна килия. Изводите на съда за незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, основано на разпоредбата на чл. 20 ППЗИНЗС, са неправилни. Посочената разпоредба не е влязла в сила, към момента, за който съдът се е позовавал на нея. Съгласно § 9 ПЗР на ППЗИНЗС (ДВ, бр. 20 от 2014 г.) правилникът влиза в сила от 1 февруари 2010 г. с изключение на разпоредбата на чл. 20, която влиза в сила три години след приемането на програмата по § 11 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 96, ал. 5 от ППЗИНЗС, въвежда изискване на наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС - в частност изолирани в наказателна килия за 14 денонощия, лишени от свобода задължително се осигурява сутрин, на обяд и вечерта необходимото съобразно конкретния случай време за личен тоалет, ако в килията няма самостоятелен санитарен възел. Изпълнението на това изискване, се установява с приложения по делото График за разпределение на времето на обвиняеми, подсъдими и изолирани лишени от свобода. С оглед на тези съображения, решението се явява неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и поради недоказаност на исковата претенция, решението следва да бъде отменено, а предявеният иск - да бъде отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,