Решение № 1826 от 17.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), подадена чрез упълномощения представител юрк.к. Х. Пешев, срещу решение 316 от 18.01.2022 г. по адм. дело 3847/2021 г. на Административен съд София град (АССГ). Решението се оспорва в частта, с която съдът отменя решение 814/17.03.2021 г., издадено от настоящия касатор, в частта, с която е отхвърлена молбата на М. Хан, гражданин на Афганистан, за предоставяне на хуманитарен статут и връща административната преписка на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение в обжалванната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество. Ответникът - М. Хан, гражданин на Афганистан, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Лазарова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и необосновано, поради което предлага същото да бъде отменено в съответната част. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ е било образувано по жалба на М. Хан, гражданин на Афганистан, срещу решение 814/17.03.2021 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение 316 от 18.01.2022 г. АССГ е отменил оспорения акт, в частта, с която е отхвърлена молбата на М. Хан, гражданин на Афганистан, за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне; отхвърлил е жалбата, в частта, с която е отхвърлена молбата на М. Хан, гражданин на Афганистан, за предоставяне статут на бежанец. Предмет на разглеждане в настоящето производство е решението на АССГ в отменителната му част. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението на заместник-председателя на ДАБ при МС е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Мотивирал се е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел е, че административният орган законосъобразно е достигнал до извода за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и за предоставянето на хуманитарен статут. Съдът е посочил, че е налице промяна в обществено-политическата обстановка в държавата на произход на жалбоподателя. Това обстоятелство според съда е от съществено значение за личното положение на молителя в Афганистан. Според съда опасната обстановка в Афганистан и актуалните данни за ситуацията там следва да се обсъдят от административния орган в едно ново производство. Именно това са и мотивите на съда да отмени решението на административния орган в частта, с която отказва предоставяне на хуманитарен статут и да върне административната преписка за ново произнасяне по молбата на М. Хан. Решението на административния съд е неправилно. Във връзка с приложението на чл. 9 от ЗУБ настоящата съдебна инстанция намира, че според предвиденото в чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съдът е приел, във връзка със събраните доказателства, личната история на М. Хан и данните, че същият изтърпява (неправилно посочено от съда, като излежава) в Софийския централен затвор четири годишна присъда за извършено тежко престъпление от общ характер, престъпление против половата неприкосновеност, изнасилване по чл. 152 от Наказателния кодекс, че административният орган е достигнал до законосъобразен извод за липса на предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Въпреки приетото от съда същият съвсем формално е мотивирал промяна в обществено-политическата обстановка в държавата по произход на М. Хан Афганистан, което според АССГ е от съществено значение за личното му положение и следва да се обсъди от административния орган в ново производство. Изложените съвсем оскъдни, формални и противоречащи на останалите му изводи, които го мотивират за отмяна на решението на административния орган, в частта му с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут, не се споделят от настоящия съд. Още повече, че не кореспондират и с доказателствата по делото. Настоящият състав намира, че на правилността на решение 814/17.03.2021 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на М. Хан е отказано предоставянето на хуманитарен статут, не се отразява обстоятелството, че към настоящия момент ситуацията в Афганистан е променена спрямо тази, преценена при подаване на молбата за закрила и не се налага ново обсъждане. Въпреки наличието на данни свързани със сигурността в Афганистан, то от справката представена пред първоинстанционният съд и в справката представена пред касационната инстанция с вх. с вх. МД-51/26.01.2023 г., се съдържа информация за бавно подобряване на ситуацията със сигурността след поемане управлението на страната от талибаните. Обстановката в Афганистан може да бъде преценена като усложнена за гражданите на страната, но предвид осигуряваната директна подкрепа от различни организации и напредъка по отношение на сигурността може да се приеме, че липсва изключително висока степен на безогледно насилие, изискуема за предоставянето на субсидиарна закрила. Съдържащите се в административната преписка, в представената пред първоинстанционния и касационния съд справки не се разкрива наличието на безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност на цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия. Съответно на доказателствата е и заключението на органа, че доколкото в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата за закрила, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Афганистан следва да е изключително, видно от събраната информация. В конкретния случай за М. Хан не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в Афганистан, поради което ситуацията в страната на произход следва да е с извънредна висока степен на колективна опасност, каквато тя не е. От друга страна, няма лични обстоятелства, които да сочат, че М. Хан би станал специфична цел на такова насилие поради присъщи на положението му елементи. Не съществува нито висока степен на индивидуална опасност, нито опасност вследствие на индивидуалните му характеристики. М. Хан не покрива условията за субсидиарна международна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ да му се признае хуманитарен статут. Не са налице предпоставките за такъв статут и по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, доколкото е пълнолетен и нежен, нито се обосноват предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Обосновано и правилно ответният национален административен орган е счел, че декларираната от М. Хан причина да напусне Афганистан е личен и е извън обхвата по ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ хуманитарен статут не се предоставя на чужденец за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Макар процесният акт да не е мотивиран с чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ, настоящият състав счита, че за пълнота следва да се посочи, че по делото има доказателства, че М. Хан е осъден за извършено тежко престъпление от общ характер за извършено тежко престъпление от общ характер, престъпление против половата неприкосновеност, изнасилване по чл. 152 от Наказателния кодекс, като към 04.03.2022 г. лицето е освободено. Именно с оглед факта, че му е било наложено наказание лишаване от свобода за извършено тежко престъпление лицето се изключва от кръга на лицата, отговарящи на условията за субсидиарна закрила. Ето защо и по изложените съображения, решението на АССГ като неправилно следва да бъде отменено. Молбата за предоставяне на хуманитарен статут, преценена съобразно относимите разпоредби на ЗУБ е неоснователна, тъй като не са налице основанията за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146 от АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната на неправилното решение, съдът следва да постанови ново по същество на спора, като отхвърли жалбата на М. Хан срещу решението на председателя на ДАБ при МС, в частта с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение