Решение № 5280 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2014 г.

Решение № 5280 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2014 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на община Самоков срещу решение № 1213 от 6.12.2013 г. по адм. д. № 322/2013 г. на Административен съд София - област - III състав, като се иска отмяна на същото и да се отмени заповедта на началника на СГКК - Софийска област. Ответникът по жалбата Кирил Здравков взема становище жалбата да се остави без уважение. Ответникът СГКК - Софийска област не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Административният съд София - област е отхвърлил жалбата на община Самоков против заповед № КД - 14 - 23 - 37/4.03.2013 г. на началника на СГКК - Софийска област. За да постанови решението си съдът е приел, че изменението в КККР на с. Злокучене е одобрено на основание чл. 57, т. 8 ЗКИР, поради промяна в собствеността. След като е изпълнена процедурата по чл. 45е - 45ж от ППЗСПЗЗ и заявителя е установил правото си на собсвеност с решение № 11 - 203/13.12.2012 г. на ОСЗ - гр. Самоков, в което съгласно чл. 45ж ППЗСПЗЗ изрично е вписано и решението на ОбС Самоков, както и прил. скица проект на имота, издадена от службата по ГКК, съвсем законосъобразно е одобрил изменението на влязлата в сила КК и КР на с. Злокучене, одобрен със заповед № 300 - 5 - 48/18.06.2004 г. на изпълнителния директор на АК. Крайният извод на съда е, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба са изложени оплаквания относно неприлагането на чл. 53 във вр. с чл. 54, ал. 1 ЗКИР и чл. 58, ал. 1, чл. 59 и чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., но те са неотносими към настоящия случай. Производството пред административния орган и съдилищата е по чл. 57, т. 8 от Наредба № 3/2005 г. във вр. с чл. 51, ал. 2 ЗКИР за отразяване на настъпили изменения в одобрени КК и КР при промяна на правото на собственост и другите вещни права и на носителите им, а не за отстраняване на непълноти и грешки. В случая промяната в правото на собственост върху земеделски земи е извършена по реда на чл. 45д - 45ж от ППЗСПЗЗ, което става и с участието на кмета на общината, съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, към когото се представя мотивираното искане на ОбС по земеделие. ОбС се произнася с решение за предоставяне на имотите, въз основа на което Об служба по земеделие постановява решение за възстановяване на правото на собственост и предоставя решението на службата по ГКК за служебно нанасяне на имота в КК и КР. В това производство не се прилагат правилата на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. както се твърди в касационната жалба, което я прави неоснователна. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение