Решение № 2161 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2011 г.
ВАСI отделение13.02.2012 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 820/5.04.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3064/2010 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2161 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от вр. и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ 331/13.04.2011 г. на изп. директор на НАП, срещу решение № 820 от 5.04.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3064/2010 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 1000521/12.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 529/21.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда не се подкрепят от събраните в хода на ревизионното производство и в съдебното производство по обжалване на РА писмени доказателства. Завеждането на процесния автомобил като ДМА показва само желанието и намерението на ревизираното дружество да го ползва като актив, но не доказва само по себе си използването му реално за извършването на облагаеми доставки и във връзка с икономическата му дейност. Обстоятелството дали по сметка 203 има заведено друго собствено или наето транспортно средство или не също е ирелевантно към спора. Това означава, че след връщането на автомобила на 9.10.09 г., дружеството не би могло и не е извършвало търговска дейност. Решението, поради изложените съображения, е неправилно в частта му, в която е отменен РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит и увеличаването на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.) и чл. 26, т. 1 от ЗКПО, както и относно увеличаването на финансовия резултат за 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) с приход в размер на 8486.07 лв., включен в дневника за продажбите, но неосчетоводен по сметките от група 70. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ФРАБУЛ" ООД срещу РА и да се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Фрабул" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, Промишлена зона "Месокомбинат Родопа" оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Дуков. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 1000521/12.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 529/21.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за данъчните периоди от м. януари 2005 г. до м. февруари 2009 г. (без м. декември 2007 г.) в общ размер 18009.60 лв. със съответните лихви по фактури, издадени от "Ейч Би Би Лизинг" ООД по договор за лизинг на автомобил "Тойота Ланд Круизер" със 7 + 1 места, по фактури за доставка на гориво, издадени от "Еко Елда България" ЕАД, "Петрол" АД, "ОМВ България" ООД, "Лукойл България" ЕООД, Търговски комплекс "Шел Приселци", както и по фактури за доставки на резервни части и техническо обслужване на лизинговия автомобил, издадени от "Мототом" ЕООД. С разходите по посочените фактури на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2005 г. и 2006 г., а за 2008 г. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Финансовият резултат за 2005 г. е увеличен със сумата от 8486.07 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), по отношение на която е прието, че представлява приход, включен в дневника за продажбите, но неосчетоводен по сметките от група 70. В резултат на извършеното преобразуване е определено задължение за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 5062.85 лв. и лихва - 2815.73 лв., а за 2008 г. - 40 лв. и лихва 5.11 лв., а за 2006 г. е определена надвнесена сума в размер на 6694.68 лв. вместо 11619.94 лв., посочени в подадената ГДД по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че по силата на договор за лизинг от 7.01.2005 г. дружеството жалбоподател придобива за ползване дълготраен материален актив (ДМА), заведен като такъв, чийто полезен срок на експлоатация е поне 5 години. Отчитани са разходи за амортизации. Безспорно е установено по делото, че ревизираното дружество през ревизирания период от време е осъществявало икономическа дейност и е извършвало облагаеми доставки, не разполага с друго транспортно средство и няма осчетоводени разходи за предоставени му транспортни услуги, извършвал е обслужване на наетите от него складови площи за съхранение на стоките и износ на стоки. Установено е, че от сключването на договора за лизинг до връщането на автомобила на лизингодателя с приемо-предавателен протокол от 9.10.2009 г. същият е експлоатиран, видно от отразените данни от километража му и пътните листи, както и справки за изразходваното гориво, което съответства на данните в пътните листи и на нормите за разход на гориво, според заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Според съда, експлоатацията му е във връзка с икономическата дейност на дружеството, поради което незаконосъобразно на посочените правни основания е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и не са признати разходите по тези фактури при формиране на финансовия резултат. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че за 2005 г. не е налице приход, включен в дневника за продажбите и неосчетоводен по сметките от група 70. Така постановеното решение е правилно. Основният спорен по делото въпрос е дали предоставеният за ползване на дружеството - жалбоподател от "Ейч Би Би Лизинг" ООД по договор за лизинг от 7.01.2005 г. автомобил "Тойота Ланд Круизер" със 7 + 1 места е използван за извършване на облагаеми доставки и във връзка с икономическата дейност. Според определението, съдържащо се в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги. Това е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. (Аналогични са разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС (отм.). От страна на ответника по делото не се оспорва, а и това е установено в констатациите на Ревизионния доклад (РД), че "Фрабул" ООД осъществява търговска дейност - търговия с месо и месни продукти, вкл. внос и износ на месо. Обясненията на управителя и представляващ дружеството, дадени в хода на ревизионното производство, че при внос стоките се складират на пристанище Варна в специални складове, в които се поддържа необходимата температура, а оттам се транспортират до склада на фирмата в Месокомбинат Родопа - гр. Добрич, се потвърждават от констатираните от самите органи по приходите обстоятелства на осъществен от дружеството внос на месо преди всичко от Бразилия, видно от представените митнически декларации, през 2005 г. и 2006 г. (стр. 4 от РД), както и наличието на склад в Месокомбинат Родопа - гр. Добрич, открит на 25.10.04 г. (л. 2 от РД). В хода на ревизията са представени договори за предаване на месо за съхранение, сключени и с други дружества. Отново според писмените обяснения на управителя, за транспортирането на месото от пристанище Варна до складовете преди сключването на договора за лизинг на процесния автомобил са ползвани транспортни услуги, предоставяни от "Мерск България Лимитид" ЕООД, а след 7.01.05 г. такива транспортни услуги не са ползвани, тъй като е използван лизинговият автомобил. Безспорно по делото от представената ССЕ се установява, че през процесния период от време дружеството няма фактурирани предоставени транспортни услуги. Твърденията, че преди придобиването на автомобила по договора за лизинг е имало такива, не е оспорено от ревизиращите органи. Освен това, не е спорно и обстоятелството, че голяма част от стоката е реализирана на вътрешния пазар чрез доставки на фирми-производители на местни продукти или чрез доставки на фирми, осъществяващи предлагането на месо в търговската мрежа. То се установява и от констатациите, съдържащи се в РД, относно декларираните в подадените справки-декларации по ЗДДС данъчни основи на облагаемите доставки, по които дружеството е начислило ДДС, както и декларираните приходи за всяка една от процесните години. Основателен е доводът на ответника по касация, че във връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност се налага да се провеждат срещи и да се водят преговори с търговските партньори, както и да се обслужват складовете на фирмата. Маршрутите, посочени в пътните листове са в гр. Варна, гр. Добрич, Варна - Добрич - Добрич - Варна, пътувания до Разград и др. При така установените факти законосъобразно АС - Варна е приел, че автомобилът е използван за осъществяване на облагаеми доставки и във връзка с осъществяваната от търговеца икономическа дейност. За това дали след връщането на автомобила на лизингодателя през м. октомври 2009 г. дружеството е разполагало с друго собствено или наето транспортно средство и дали е ползвало транспортни услуги, няма данни по делото, защото такава проверка не е била извършвана нито от ревизиращите органи в хода на ревизията, нито е била поставена задача на вещото лице в тази връзка. С оглед на изложеното необоснован и недоказан е доводът, наведен в касационната жалба, че след връщането на автомобила ревизираното дружество не е разполагало с транспортно средство, но независимо от това е продължило да осъществява търговската си дейност. Що се отнася до неиздаването на пътни листове през 2008 г. и 2009 г., това обстоятелство е обяснено с облагането на разходите с данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО, които разходи съгласно чл. 10, ал. 6 се признават за данъчни цели без да е издаден пътен лист. Правилен е и изводът на съда, че с РА незаконосъобразно е преобразуван финансовият резултат за 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) с приход в размер на 8486.07 лв., включен в дневника за продажбите, но неосчетоводен по сметките от група 70. Заключението на вещото лице по назначената ССЕ, изготвено след проверка на счетоводните документи на дружеството, в т. ч. оборотните ведомости за 2005 г., крайните салда, дебитни и кредитни обороти на счетоводните сметки от група 70, по които се отчитат приходи, както и сметки 411 "Клиенти" и 412 "Клиенти по аванси" и декларираните данъчни основи на облагаемите доставки в СД по ЗДДС, опровергава по категоричен начин констатациите в РД и РА относно наличието на приход, включен в дневника за продажбите, но неосчетоводен по сметките от група 70. Заключението не е оспорено от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство и касатор в настоящото производство и няма пречки да не бъде кредитирано. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство и не представя доказателства за направени разходи във връзка с касационното обжалване. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,