Решение № 5186 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2016 г.

Решение № 5186 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ срещу частта от решение № 1904/21.03.2016 г. по адм. дело № 9184/2014 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, отменяща негова заповед № ЧР -173/05.06.2014 г., с която е прекратено служебното правоотношение на И. Г. Ц. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и излага подробни съображения. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - И. Г. Ц., чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението си АССГ е приел, че към момента на издаването на оспорения административен акт И. Ц. е заемала длъжността "главен експерт" в ИАРА с място на работа отдел "Финансово-счетоводно обслужване" в дирекция АПОФСДУСИО с придобит ранг III-ти младши. Преди промяната на длъжностното разписание в дирекцията са обособени четири отдела: отдел "Правно-нормативно обслужване и човешки ресурси" с 11 щатни бройки; отдел "Финансово-счетоводно обслужване" с 6 щ. бр. в който отдел Цветанова е заемала една от двете длъжностни бройки, предназначена за главни експерти; отдел "Управление на собствеността" с 6 щ. бр. и отдел "Административно-информационно обслужване" с 11 щ. бр. На 05.06.2014 г. било утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 05.06.2014 г., според което дирекция АПОФСДУСИО включва три отдела (с един по-малко) - отдел "Правно-нормативно обслужване и човешки ресурси" с 12 щ. бр.; отдел "Финансово-стопанско обслужване" с 10 щ. бр. и отдел "Връзки с обществеността и административно-информационно обслужване" с 12 щ. бр. В общата щатна численост на дирекция АПОФСДУСИО - преди и след изменението на длъжностното разписание - не са настъпили промени. В следствие на измененото длъжностно разписание правоотношението с Цветанова е прекратено поради съкращаване на длъжността. По делото е допусната и приета основа и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. За да отмени обжалвания административен акт съдът е приел от правна страна, че не е било налице реално съкращаване на длъжността и заповедта противоречи на приложимата материално - правна норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е правилно. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или тези функции и задължения да са толкова значително изменени, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното осъществяване д налагат извод за качествено нова длъжност. Двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Няма спор, че длъжността на оспорващия не съществува като нормативноустановена позиция. Докато длъжностното разписание, в сила от 24.04.2014 г. предвижда в отдел "Финансово-счетоводно обслужване" дейностите да се извършват от началник на отдел - 1 щ. бр.; главен експерт - 2 щ. бр.; старши счетоводител - 2 щ. бр.; и "счетоводител" - 1 щ. бр., то в длъжностното разписание, в сила от 05.06.2014 г. длъжността "главен експерт" в Отдел "Финансово-стопанско обслужване" е премахната като нормативно определена позиция. Спорно между страните е дали длъжността е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания. В касационната жалба се приповтарят основно твърдения, изложени пред първоинстанционния съд. Касационният довод, че мотивите в съдебния акт почиват върху необективна експертиза е неоснователен. В проведено открито съдебно заседание на 14.12.2015 г. по адм. д. № 9184/2014 г. процесуалният представител на касатора е оспорил експертизата, поради което, в съответствие със съдопроизводствените правила съдът е допуснал формулиране на допълнителни задачи към вещото лице. След изслушване на допълнителното заключение на експерта същото е прието от страните без възражения, поради което за съда не е имало причина да не го кредитира. Относно втория критерий - наличие на длъжността като система от функции и задължения - при съпоставката на представените по делото длъжностни характеристики, както и от заключението на вещото лице, АССГ обосновано е приел, че длъжността, заемана от Ц., е продължила да съществува като система от функции и задължения. При съпоставка на длъжностните характеристики за длъжност "главен експерт" в закрития отдел "Финансово-счетоводно обслужване" и длъжност "старши счетоводител" в новосъздадения отдел "Финансово-стопанско обслужване", утвърдена на 09.06.2014 г. се установява, че няма различни функции в длъжностните характеристики, но има липсващи функции в длъжностната характеристика на длъжността "старши счетоводител" в новосъздадения отдел, като ежемесечно проверяване на командировъчните документи и др; преглеждане и осчетоводяване на касови документи; изготвяне на необходимите справки за съставяне на отчети, баланс и др; контролиране правилното завеждане на приходите по сметка на ИАРО и др. общо 13 пункта. Твърдението на касатора, че съдът е следвало да изследва функциите и задълженията за длъжността "старши счетоводител" в същата дирекция по друга длъжностна характеристика - утвърдена към 03.09.2014 г. е неоснователно, тъй като правният интерес и доказателствата по делото се преценяват към момента на оспорването. Ирелевантно е обстоятелство, че по делото е представена друга длъжностна характеристика за "длъжността "старши счетоводител", предвид факта, че към момента на влизане в сила на длъжностното разписание към процесния момент - 09.06.2014 г. е била налична друга длъжностна характеристика за същата длъжност. С оглед горното изводът на първоинстанционния съд, че органът по назначаването е премахнал двете длъжности "главен експерт" в закрития отдел "Финансово-счетоводно обслужване" и на тяхно място за изпълнение на същите функции и задачи е разкрил нови две длъжности "старши счетоводител" в новосформирания отдел "Финансово-стопанско обслужване" е правилен". Т. е. не е налице реално съкращаване на щата а само преобразуване на длъжността под друго наименование. Заповедта е издадена в нарушение на целта на закона. Съкращаването на длъжността не е съобразено с обема на работа в отдела, изпълнявана от експертните длъжности, като са съкратени с 2 бр. за длъжността "главен експерт", а в последствие изпълнението на задълженията за длъжността са възложени на служители с по-малко задължения. Следователно действията на органа не са насочени към оптимизиране на работата чрез осъществяване на дейността от по-малко, но по-квалифицирани служители, а към произволно упражняване на административните правомощия по освобождаване на служителите и създаване на нови длъжности, без да е обоснована тяхната необходимост. Целта на закона не е спазена и с оглед обстоятелството, че независимо, че ЗДСл. не изисква извършване на подбор при съкращаване на държавните служители, целта на закона е да останат на работа по-високо квалифицираните и с по-голям професионален опит държавни служители. В конкретния случай, при запазване на броя на щатната численост в дирекцията и извършване на реорганизация, която касае единствено промяна на длъжностите, по същество се цели заобикаляне на закона, чрез промяна само на нормативно определената позиция на длъжността, но при запазена нужда от извършване на задачите и функциите й. Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи е съразмерността. Така както е дефиниран в чл. 6 АПК, принципът изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (ал. 1). Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (ал. 2). Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона (ал. 3). Според ал. 4 на чл. 6 АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (ал. 5). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. На ответника по касация следва да се присъди заплатеното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение на чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 300 (триста) лева, платимо от ИАРА. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение