Решение № 3775 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2014 г.

Решение № 3775 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илия Симеонов Симеонов, чрез процесуален представител адв. Върбанова срещу решение № 1543 от 11.03.2014 г., постановено по административно дело № 7872/2013 г. от Административен съд София-град /АССГ/. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на областния управител по заявление № 0718/11 от 02.07.2013 г. за продажба на ведомствено жилище държавна собственост. Наведени са доводи за неправилност на решението като се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Областен управител на област София чрез юрк. Тихов оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на трето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че депозираната жалба срещу мълчалив отказа на областния управител по заявление № 0718/11 от 02.07.2013 г. за продажба на ведомствено жилище държавна собственост е неоснователна. Решаващият състав е счел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на § 66 от ПЗР към ЗИД на ЗДС /ДВ, бр. 87 от 2010 г./, съгласно която, започнатите производства за продажба на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи на лица, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., по които има издадена заповед и извършено плащане на определената цена, се довършват в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Тази разпоредба не се прилага за разпореждането с жилищата, ателиетата и гаражите от жилищния фонд на Министерството на отбраната. В тази връзка е установено, че в процесния случай липсват материално правните предпоставки за издаване на искания акт, а именно - издадена заповед и извършено плащане на определената цена. Административния съд е посочил в мотивите си, че съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ за отчуждителните производства започнали при действието на отменените /ДВ, бр. 124 от 1998 г./ разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ/, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г. се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността /ЗС/. В чл. 102 от ЗТСУ (отм.) са регламентирани правата на неполучилия обезщетение собственик, чийто имот е бил отчужден по реда на ЗТСУ. След анализ на посочената разпоредба, административния съд е достигнал до извод, че по отношение на неприключилите отчуждителни производства, не се предвижда обезщетение, чрез закупуване на ведомственото жилище, в което е бил настанен отчуждения собственик. С оглед на тези изводи, първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на Илия Симеонов срещу мълчалив отказ на областния управител на Област София за продажба на ведомствено жилище, държавна собственост. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че решаващия състав на АССГ е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Обсъдени са всички доводи на страните и правилно е приложена нормативната уредба. Мотивите изложени от първоинстанционния съд напълно се споделят от касационната инстанция. Правилни са изводите на АССГ, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на § 66 от ПЗР на ЗДС, съгласно която започнатите производства за продажба на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи на лица, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., по които има издадена заповед и извършено плащане на определената цена, се довършват в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Видно от събраните доказателства по делото, тази процедура не е довършена, като няма издадена заповед и съответно плащане на цената. Също така следва да се добави, че за да бъде продаден имот от държавния ведомствен фонд е необходимо лицата, които са настанени в него да отговарят на изискванията на чл. 22, ал 1 от ППЗДС, тоест да са в трудови и служебни отношения със съответното ведомство. В конкретния случай жалбоподателя не е представил доказателства, че същият е в трудови или служебни отношения съответното ведомство. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че отношенията по неприключилата отчуждителна процедура могат да се уредят като на основание чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.) кметът на общината може до предаване на обекта да измени влезлите в сила заповеди за отчуждаване, като определи жилище за обезщетяване с друго местонахождение от общинския жилищен фонд. За да е възможно това да стане, правоимащите следва да подадат молба с нотариална заверка на подписите до кмета на общината, при условие, че инвеститорът е съгласен, и че заповедта не засяга правата на трети добросъвестни лица. Видно от събраните материали по делото, към настоящия момент такава молба не е подавана, което означава, че органът издал заповедта за отчуждаване не е сезиран по съответния ред. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното с писмената защита искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника - Областна администрация - гр. София, се присъжда сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение