Решение № 8514 от 4.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Христов, чрез адв. В. Чолаков срещу решение 1481/13.12.2022 г. постановено по адм. дело 1350/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед З -1859/13.07.2022 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Касаторът по подробно изложени в жалбата доводи счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - председателя на ДАНС, чрез процесуален представител М. Ангелова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установeно, че с оспорената заповед З -1859/13.07.2022 г. на председателя на ДАНС, на Г. Христов старши агент 1 степен, главен експерт в сектор 31 към ДАНС- Бургас, на основание чл. 92, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 3 и чл. 88, ал. 2, т. 1, предл. трето от ЗДАНС, във връзка с чл. 110 г., ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗДАНС е наложено дисциплинарно наказание "недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност" за срок от 1 до три години, в хипотезата недопускане за израстване в степен за срок от една година. Съдът е приел, че със заповед рег. 3-1540/02.07.2021г. изменена със заповед рег. 3-2017/13.08.2021г. на председателя ДАНС е разпоредена проверка за изясняване на данните в писмо на директора на Специализирана дирекция (СД) Сигурност на ДАНС до директора на Специализирана административна дирекция (САД) Инспекторат ДАНС с рег. RB-202001-001-03-Л-6-8984/18.06.2021 г. за евентуално осъществени неправомерни действия от служители на Териториална дирекция Национална сигурност (ТДНС) Бургас, изразяващи се в неспазване на специалния режим, въведен със заповед с рег. 3-427/15.02.2019 г. на председателя на ДАНС за съхраняване на ключовете от помещенията на регистратурата за класифицирана информация и криптографска регистратура на ТДНС Бургас, установени в хода на извършена от ДАНС тематична инцидентна проверка по реда на прекия контрол за защита на класифицираната информация. В писмото е посочено, че при тази проверка е констатирано, че ключовете от тези помещения са били съхранявани лично от служителите на двете регистратури, с което не са спазени изискванията на т. 12 и т. 13 от заповед с рег. 3-427/15.02.2019г. на председателя на ДАНС същите да се съхраняват от директора на ТДНС Бургас в защитена каса, а при негово отсъствие от определения да го замества служител. В приложения по делото протокол с рег. RB-202001-001-03/ИС-6-96/15.09.2021 г. са обективирани правните изводи на комисията извършила проверка, като от същата е отправено предложение до председателя на ДАНС да бъде образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя за посоченото по-горе дисциплинарно нарушение. Председателят на ДАНС се е запознал с цитирания протокол на 17.09.2021 г. Видно от мотивите на оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган изцяло е възприел фактическите констатации и правните изводи на ДРО, изложени в протокол с рег. RB-202001-001-03/ИС-6-96/15.09.2021г. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите правни норми, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 92, ал. 1 ЗДАНС, в изискуемата от закона писмена форма, не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, същата съдържа фактически и правни основания и е мотивирана. Изложил е доводи, че e спазено изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДАНС и чл. 120 от ППЗДАНС, като Г. Христов е бил изслушан и са приети писмените му обяснения. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението в касационната жалба за необоснованост на изводите на АС-Бургас поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което не са изяснени твърдени относими към спора факти. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед с рег. 3-1859/13.07.2022 г., с която на основание чл. 92, ал. 1, изр.първо, във вр. чл. 90, ал. 1, т. 3 и чл. 88, ал. 2, т. 1, предл. 3 от ЗДАНС във вр. чл. 110г, ал. 1, т. 4 от ППЗДАНС на жалбоподателя като старши агент I степен, главен експерт в сектор 31 към ТДНС Бургас е наложено дисциплинарно наказание недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност за срок от една до три години, в хипотезата недопускане за израстване в степен за срок от една година е посочено, че в периода 29.06.2020 г.- 31.08.2020 г., 03-09.2020 г.- 23.12.2020 г. и 11.01.2021 г.- 27.03.2021 г., жалбоподателят в качеството му на директор на ТДНС- Бургас не е съхранявал в извънработно време в защитена каса ключовете от помещението на регистратурата за класифицирана информация на ТДНС- Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДАНС дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като в ал. 3 от същата разпоредба е предвидено, че сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск, или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В настоящия случай съдът е приел, че сроковете за налагане на наказанието са спазени, без да извърши преценка за законосъобразност и да изложи каквито и да е мотиви в тази насока. Съдът е приел началния момент на откриване на нарушението-17.09.2021г., но не е отграничил и извършил дължимата преценка за спазване на срока за налагане на дисциплинарното наказание конкретно по отношение на всеки един от посочените в заповедта периоди поотделно, така както са взети и посочени от дисциплинарнонаказващия орган като периоди за неизпълнение на служебното задължение от служителя. Съдът е посочил единствено, че сроковете по чл. 89, ал. 1 от ЗДАНС са спрели да текат в периодите, в които жалбоподателят е ползвал отпуск за временна неработоспособност и платен отпуск, без да изложи подробни, ясни и конкретни съображения за отделните периоди, посочени в заповедта, кой е началния, съответно крайния момент на спиране и продължаване на сроковете. Липсата на мотиви в тази насока препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на постановеното решение. Ето защо същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на задължителните указания по прилагане на закона. При този изход на спора не следва да се присъждат съдебни разноски, защото по това искане ще се произнесе съда по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение