Решение № 10239 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2014 г.

Решение № 10239 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Димитър Ангелов Молев, от гр. Асеновград против решение по т. 46 от протокол № 1/09.01.2014 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - "понижаване в ранг за срок от две години". Поддържат се оплаквания, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяната му като незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Карагонова изразява становище за неоснователност на същата. Развива своите съображения в подробни писмени бележки, обосновавайки изводи, че при наличните факти, обективиращи извършените нарушения от прокурор Димитър Молев, не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на обжалваното решение. Заинтересованата страна - административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. Асеновград изразява становище за неоснователност на оспорването. В писмено становище от 04.04.2014 г. подробно описва фактите по спора и обосновава извода, че с действията си и бездействията си на 08.06.2013 г. и 09.06.2013 г., дежурният прокурор Димитър Молев като е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, не е разпоредил изрично образуване и започване на незабавни действия по разследването на престъпление по чл. 325б, ал. 1 от Наказателния кодекс срещу Райчо Иванов и по този начин не е изпълнил задълженията си визирани в разпоредбата на чл. 144 и чл. 145 ЗСВ, дезинтересирал се е от развитието на докладвания казус и е въвел в заблуждение прекия си административен ръководител, а също и говорителя на РП - Пловдив, представяйки невярна информация за извършените от него действия, довели до широк обществен отзвук в страната и чужбина. Във връзка с второто вменено нарушение заинтересованата страна сочи, че на 15.06.2013 г. и 16.06.2013 г. прокурор Молев е нарушил грубо служебните си задължения, защото е бил далеч извън гр. Асеновград, опитал се е да създаде организация, така че да бъдат изведени от Районна прокуратура - гр. Асеновград и входирани в Районен съд - гр. Асеновград искания за одобряване на неотложни действия по разследване - претърсване и изземване, неподписани от него, без да се е запознал със съдържанието на протоколите, като по този начин с действията си е подложил на съществен риск образуваното досъдебно производство и събраните с въпросните действия доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Посочва, че при установяване на нарушението и определяне на съответстващото му се наказание дисциплинарнонаказващият орган не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила, приложил е точно материалноправните разпоредби, оценявайки точно формата на вината, характера на допуснатите нарушения и техния отзвук в медиите, имащи връзка с последиците, настъпили от деянията - накърняване престижа на съдебната власт и неизпълнение на служебни задължения, взети предвид съгласно чл. 309 ЗСВ. Отчетени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговата тежест, както и общата оценка на магистрата за цялостния му трудов стаж и поведение, поради което постановеното решение за налагане на дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години" е законосъобразно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Жалбата срещу решение по т. 46 от протокол № 1/09.01.2014 г. на Висшия съдебен съвет е изпратена по пощата на 23.01.2014 г. и предвид липсата на доказателства за датата на съобщаване на решението на жалбоподателя следва да се приеме за подадена в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ. Съществувалата нередовност по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК е отстранена в дадения на жалбоподателя срок, с което всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно обжалване са налични. Липсват процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, поради което предприетото оспорване на решение по т. 46 от протокол № 1/09.01.2014 г. на Висшия съдебен съвет е процесуално допустимо. По делото е установено, че Висшият съдебен съвет е сезиран по предложение на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. Асеновград за налагане на дисциплинарно наказание на прокурор Димитър Ангелов Молев на основание чл. 312, ал. 1, т. 1 вр. чл. 311, т. 2, б. "а" вр. чл. 308, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 6 вр. с чл. 307, ал. 4, т. 2, т. 4 от Закона за съдебната власт. Образувано е дисциплинарно производство и с решение на ВСС от 25.07.2013 г. по протокол № 31 е определен тричленен дисциплинарен състав, който е провел единствено заседание на 18.09.2013 г., на което жалбоподателят се е явил лично, не е възразил по приемането на приложените към административната преписка писмени доказателства, заявил е, че няма други доказателствени искания, дал е обяснения, че не счита да е извършил нарушения за вменените му действия и бездействия по време на дежурствата му на 08-09.06.2013 г. и 15-16.06.2013 г. След хода по същество е заявил, че "поддържа исканията си във възражението при условията на алтернативност". В материалите на административната преписка липсват доказателства за проведено второ заседание на дисциплинарния състав и всички твърдения на жалбоподателя, че дисциплинарното производство не е приключило в едно заседание Върховният административен съд намира за недоказани. Приложеното по дисциплинарната преписка възражение на прокурор Молев е входирано с регистрационен индекс 11-03-862/12.08.2013 г. и в него се изразяват подробни становища и оценки по всички относими факти и обстоятелства във връзка, с които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. При условията на алтернативност привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е направило следното искане: "Алтернативно ако не приемете доводите ми изложени по-горе, Ви моля в случай, че прецените, че съм извършил дисциплинарно нарушение, то съобразно правомощията Ви да предложите на Висшия съдебен съвет да ми бъде наложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 или т. 2 - "забележка" или "порицание", които наказания ще бъдат съобразени с изискванията на чл. 309 от Закона за съдебната власт". Писменото възражение приключва с искане формулирано по следния начин: "Моля да ми дадете възможност при нужда да ангажирам писмени и гласни доказателства, в подкрепа на представеното пред Вас възражение". Отсъствието на неяснота по фактите е мотивирало дисциплинарния състав да не събира допълнителни доказателства, още повече, че в искането на жалбоподателя липсва конкретика досежно доказателствените средства, които желае да ангажира и обстоятелствата, които ще установява. С решение № 10-00-033/19.12.2013 г. по дисциплинарно дело № 22/2013 г. на ВСС дисциплинарният състав е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на Димитър Ангелов Молев, прокурор в Районна прокуратура - гр. Асеновград за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ като дежурен прокурор на 08.06.-09.06.2013 г. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка". Фактите, които е установил дисциплинарният състав досежно твърдените нарушения са възприети и от Висшия съдебен съвет при издаване на оспореното решение. За дежурството на прокурор Молев на 08.06.-09.06.2013 г. е установено, че същото се е осъществило съгласно графика за дежурство на прокурорите и служителите на Районна прокуратура - гр. Асеновград за месец юни 2013 г., утвърден със заповед № РП - 1/15.05.2013 г. на районния прокурор на Районна прокуратура - гр. Асеновград. На 08.06.2013 г. в 09.15 часа в оперативната дежурна част на РУП гр. Асеновград е бил получен сигнал от граждани, че на 07.06.2013 г. по пътя гр. Асеновград - с. Тополово с лек автомобил "Форд" било влачено куче, завързано отзад за автомобила. Случаят бил заснет с мобилен телефон и показан в интернет. Полицейските служители са установили собственика на автомобила - лицето Райчо Димитров Иванов, от с. Тополово, с което била проведена беседа и са открили кучето още живо, в тежко състояние, захвърлено в дере. Около 11.00 часа на 08.06.2013 г. инспектор Джамбов е докладвал на прокурор Молев случая с жестокото отношение към животното и е поискал указания какви действия да предприеме. Според писмените обяснения на полицейския служител, отразени и в доклада от извършената проверка на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив инспектор Джамбов е описал подробно установената фактическа обстановка и се е позовал изрично на текста на чл. 325б, ал. 1 от Наказателния кодекс. След запознаване с инцидента, прокурор Молев е разпоредил да се започне предварителна проверка с оглед установяване на достатъчно данни за престъпление по чл. 325б, ал. 1 НК. В тази връзка е наредил да се установи дали са налице тежки и трайни увреждания на малтретираното животно изисквайки лечение, преглед и заключение за характера на травмите от ветеринарен лекар. Разпоредил е също да се установят свидетелите на деянието, заснели случая с мобилен телефон и да се изготви фотоалбум на раненото животно. По случая е образувана проверка - преписка ЗМ/А-667 от 08.06.2013 г. по описа на РУ"Полиция" - гр. Асеновград. Прокурор Молев не е бил уведомяван за предприетите действия по разследването до приключване на дежурството, както и самият той не е потърсил информация за развитието му от дежурния офицер - инспектор Яни Джамбов, въпреки продължилата комуникация между двамата по други въпроси през целия ден. С писмо рег. № ЗМ/А - 667/2013 г. от 10.06.2013 г. материалите на полицейската преписка за изпратени на административния ръководител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив. Преписката съдържа: докладна записка на инсп. Джамбов до началник РУ"Полиция" - гр. Асеновград; доклад за установен факт и предприети действия, изготвен от служители Борислав Точев и Никола Балтаджиев; обяснение на Райчо Димитров Иванов; справка за започната проверка с оглед данни за престъпление по чл. 325б от НК до директора на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив и протокол за предупреждение на лицето Райчо Димитров Иванов да не нанася физически тормоз над кучето си, при което същото му е върнато за обгрижване. От последващите обяснения на полицейските служители по случая е видно, че във ветеринарна лечебница "Вет" - гр. Асеновград са отказали да прегледат кучето. Отказ за освидетелстване е извършен и от д-р Емил Кръстев от гр. Асеновград, след което животното е било предадено на собственика му с указания да го отведе при ветеринарен лекар и положи необходимите грижи за него. Случаят е станал обществено достояние, поради което медиите са проявили интерес към предприетите действия от прокуратурата и са потърсили информация от районния прокурор на Районна прокуратура - гр. Асеновград и говорителя на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив. Във връзка с това прокурор Молев е съобщил на своя ръководител, че е разпоредил да се образува дознание за престъпление по чл. 325б, ал. 1 НК, а пострадалото животно да бъде прегледано от ветеринарен лекар и се изготви експертиза. От приложените по делото обяснения по случая е видно, че жалбоподателят не оспорва факта, че е подал погрешна информация на своя ръководител и на говорителя на прокуратурата, посочвайки, че това е било продиктувано от влошеното му здравословно състояние. За дежурството на прокурор Димитър Молев на 15.06.-16.06.2013 г. е установено, че с нарочна заповед на районния прокурор на Районна прокуратура - гр. Асеновград е променен първоначално изготвения график за дежурствата за месец юни 2013 г. Ирелевантни за случая са изтъкваните лични причини, обстоятелства касаещи натовареност, второ поред дежурство и др. Значимият за дисциплинарното производство факт е, че прокурор Молев е бил дежурен в дните 15.06.-16.06.2013 г. и не е предприел легални действия за освобождаване от възложените му задължения. По повод проведени по негово разпореждане неотложни процесуални действия по претърсване и изземване от полицейски служители на 14.06.2013 г. вечерта, около 22.00 часа, на 15.06.2013 г. в Районна прокуратура - гр. Асеновград сутринта са били внесени материалите за изготвяне на искания за одобряване от съда на процесните действия. В тази връзка прокурор Молев, който към този момент се е намирал извън гр. Асеновград (дежурството не изисква присъствие в сградата на прокуратурата), за времето от 10.00 часа до 10.50 часа е провел последователно телефонни разговори със старши разследващ полицай Мартин Даракчиев, дежурната служителка в Районна прокуратура - гр. Асеновград - Виолета Игнатова и дежурния съдия в Районен съд - гр. Асеновград - Стефка Пашова. От обясненията на същите е видно, че прокурор Молев е обяснил, че не е в състояние да се прибере в гр. Асеновград и поискал от служителката да оформи исканията и ги предаде на полицай Мартин Даракчиев, за да ги внесе в съда без да са подписани от него, а дежурния съдия помолил да ги разгледа и се произнесе по тях, с уверение, че ще ги подпише в понеделник - първия работен ден. За този разговор служителката на прокуратурата е уведомила районния прокурор и административния секретар на Районна прокуратура - гр. Асеновград. Дежурният съдия е уведомил председателя на Районен съд - гр. Асеновград, който от своя страна е разговарял с районния прокурор и поискал да създаде необходимата организация и внесе исканията за одобряване на следствените действия. В 11.15 часа, прокурор Молев отново е разговарял с дежурната служителка като е обяснил, че ще пристигне в прокуратурата към 16.00 часа, за да подготви исканията. Служителката е уведомила отново районния прокурор за това обаждане на жалбоподателя. Прокурор Молев е разговарял и с дежурния съдия при Районен съд - гр. Асеновград и я уведомил, че ще внесе лично исканията в съда след 16.00 часа, която на свой ред уведомила председателя на районния съд. Независимо от това, исканията били подписани и внесени в Районен съд - гр. Асеновград от районния прокурор към 14.00 часа, за което прокурор Молев не бил информиран. Жалбоподателят е пристигнал към 15.30 часа в сградата на районния съд, при което дежурния съдия му пояснил, че вече се е произнесъл по исканията по чл. 161, ал. 2 НПК. Така възприети горните обстоятелства се подкрепят и от обясненията на Елена Ангелова Шарова - административен секретар на Районна прокуратура - гр. Асеновград, Анна Кутрянска - секретар в Районен съд - гр. Асеновград и Иван Калибацев - председател на Районен съд - гр. Асеновград, имали косвени наблюдения върху случилото се. В рамките на възприетите факти на свое заседание, проведено на 09.01.2014 г. с решение по т. 46 Висшият съдебен съвет е наложил на Димитър Ангелов Молев - прокурор в Районна прокуратура - гр. Асеновград, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - "понижаване в ранг за срок от 2 (две) години". При преценка законосъобразността на оспорения акт, настоящият състав на Върховния административен съд, констатира, че същият е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Спазени са административнопроизводствените правила във връзка с образуване на дисциплинарното производство, определяне на дисциплинарен състав и докладчик по делото, провеждане на дисциплинарното производство по предвидения процесуален ред, постановяване и приемане на решението по д. д. № 22/2013 г. на ВСС, внасяне на решението на дисциплинарния състав в заседание на ВСС и издаване на решение от ВСС по предложението на дисциплинарния състав. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че разминавания в наличния кворум при гласуване на предложенията на ВСС предполага опорочено изразена воля поради нарушение на процедурата. Върховният административен съд намира, че не е налице порок във волята и не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно е от извлечение от пълния стенографски протокол № 1 от заседанието на ВСС, проведено на 09.01.2014 г., че от състава на дисциплинарнонаказващия орган са отсъствали двама членове. При гласуването на първото предложено наказание "забележка" са гласували 20 от членовете на колективния орган в съотношение 5 "за", 10 "против и 5 "въздържали се", като има данни за напуснали залата преди гласуването. На това се дължи "плаващия" кворум, който при следващото гласуване на наложеното наказание отразява 21 гласа, от които 14 "за", 2 "против" и 5 "въздържали се". И в двата случая обаче е налице предвидения по закона кворум, а решението е постигнато с изискуемото от чл. 320, ал. 4 ЗСВ мнозинство от повече от половината от членовете на дисциплинарнонаказващия орган. Важни за изясняване на фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност и съответно за преценка законосъобразността на оспорения акт са и мотивите, изложени от дисциплинарнонаказващия орган, тъй като макар и да е възприел фактите по установяване на дисциплинарните нарушения, той е изложил различни правни основания от тези на дисциплинарния състав при определяне на дисциплинарното наказание, отчитайки различен характер и тежест на нарушенията и формата на вината. На своето заседание от 09.01.2014 г. Висшият съдебен съвет подробно е обсъдил твърдените от вносителя на предложението за допуснати от Димитър Молев дисциплинарни нарушения и установените от дисциплинарния състав такива и е приел, че с поведението си жалбоподателят е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от Закона за съдебната власт, изразяващи се в 1.) неоправдано дезинтересиране от докладвания му случай с малтретирано животно по време на дежурството му на 08-09.06.2013 г.; 2.) въвеждане в заблуждение на прекия си административен ръководител, подавайки му невярна информация, за която е знаел, че ще бъде медийно огласена, за образувано досъдебно производство по време на дежурството от 08-09.06.2013 г. при липса на действително образувано такова производство; 3.) неглижиране на служебните си задължения като дежурен прокурор на 15-16.06.2013 г., напускайки гр. Асеновград на такова отстояние, което му е създало пречка за бързото им ефективно и качествено изпълнение, опитвайки се да създаде неправомерна организация по входиране в Районен съд - гр. Асеновград на искания за одобряване на неотложни следствени действия, реализирането на която би подложило на съществен риск образуваното досъдебно производство и събраните доказателства. Съгласно чл. 320, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание, включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗСВ. Той не е обвързан от предложението на дисциплинарния състав, но не може да излиза извън фактическите установявания по дисциплинарното дело. Правилно при оценка на нарушенията дисциплинарнонаказващият орган е игнорирал голяма част от основанията, включени в предложението на административния ръководител като несъставомерни. Преценката дали са налице достатъчно данни и законен повод да се образува досъдебно производство или да се разпореди проверка е на прокурора и тя е израз на неговата правораздавателната дейност, за която той не може да бъде дисциплинарно отговорен независимо от нейната правилност или неправилност. Възлагането на предварителна проверка по реда на чл. 145 ЗСВ също е израз на правораздавателната му компетентност и разпореденото от него е в съответствие с правомощията му като прокурор, поради което решението му да се проведе предварителна проверка, а не да се образува досъдебно производство е взето в рамките на закона и неговото вътрешно убеждение и неговата правилност не може да бъде обсъждана като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. По тези съображения е безпредметно да бъдат обсъждани всички процесуални доводи, заемащи основна част от възраженията и писмената защита на жалбоподателя досежно техниката по правоприлагане на институтите от наказателния процес. Настоящият състав възприема изцяло направените от дисциплинарния състав в мотивите към решение № 10-00-033/19.12.2013 г. по дисциплинарно дело № 22/2013 г. изводи, възприети и от Висшия съдебен съвет, че "Волеизявлението на прокурора по чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ съставлява активно действие, поради което не може едновременно с това да обективира бездействие, което неоправдано е забавило производството по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. Бездействието като форма на дисциплинарно нарушение означава неизпълнение на законово задължение на съответния прокурор да извърши конкретни процесуални действия, да издаде определени и изискуеми от закона устни и/или писмени актове при упражняване на функционалните си правомощия, което е обусловило забавяне на производството. " В случая такова не е налице и правилно не е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. При определяне размера на дисциплинарното наказание ВСС е дебатирал две предложения - това на дисциплинарния състав и второ предложено на заседанието от членове на дисциплинарнонаказващия орган. Прецизирането на фактите и предпоставките по чл. 309 ЗСВ е налично в изказванията на членовете на ВСС и председателстващия заседанието. При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Отчетени са както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства. При нарушенията от първото дежурство липсата на обратна връзка по случая от полицаите към дежурния прокурор не следва да се вменява единствено във вина на последния. Анализът на съдържанието на полицейската преписка сочи формален подход по прилагането на закона от страна на полицейските органи. Отказът на ветеринарните лекари да прегледат и освидетелстват раненото животно е несъвместим с добрите практики на професията, но действително дезинтересирането на прокурор Молев от процесния случай законосъобразно е ценено като нарушение, за което се следва ангажирането на дисциплинарната му отговорност като магистрат. В този смисъл като проява на бездействие може да се приеме липсата на контрол от негова страна по изпълнението на дадените разпореждания по реда и на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ, което съставлява неизпълнение на служебните му задължения в хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. В тази му част съдът възприема изводите и дадената квалификация на дисциплинарнонаказващия орган, отчитайки посочените по-горе характеристики на нарушението. Верни са изводите на ВСС и досежно второто нарушение от дежурството от 08Ч09.06.2013 г., изразяващо се в въвеждане в заблуждение от прокурор Молев на прекия си административен ръководител, подавайки му невярна информация, за която е знаел, че ще бъде медийно огласена, за образувано досъдебно производство във връзка с малтретираното животно при липса на действително образувано такова. Безспорен е големият обществен отзвук на събитието и излъчените от Прокуратурата противоречиви сигнали във връзка с предприетите от нея действия накърняват престижа на съдебната власт. Съдът възприема изводите, на дисциплинарнонаказващия орган, че основната причина за тези последици е виновното поведение на прокурор Молев. Налице е нарушение на служебните задължения и при втория случай, касаещ дежурството на жалбоподателя на 15-16.06.2013 г. Въпреки, че същото е неприсъствено, но както вярно е отбелязал ВСС макар да няма задължение за дежурния прокурор да присъства в сградата на прокуратурата, той трябва да има готовност в най-кратки срокове и максимално ефективно да изпълни своите правомощия по 145 и чл. 146 от Закона за съдебната власт. Умишленото им отлагане във времето, позовавайки се на инструктивни срокове, съдът възприема като проява на формализъм и неглижиране на преките служебни задължения. Определеният по чл. 161, ал. 2 НПК 24-часов срок за изготвяне и внасяне в съда на исканията за одобряване на неотложни следствени действия е срок не за придвижване на прокурора до работното му място, а за запознаване с материалите и предприемане на адекватно и съответстващо на изискванията на закона решение. Ирелевантни за настоящото производство са характера и сложността на правните действия, които е следвало да предприеме прокурор Молев. Безспорна е и необходимостта от участието на администрацията на прокуратурата в изготвянето и окомплектоването на материалите, но е неприемливо в рамките на така предвидената правораздавателна дейност участието на съдебния магистрат да се свежда само до подписване на изготвените материали. Определеният от законодателя 24 - часов срок по чл. 161 НПК касае от една страна дейност на магистрата, която е свързана с поддържането и укрепването на законността в държавата, отстояване на регламентираните законови ценности и съблюдаване и гарантиране правата на гражданите и от друга страна дейността по администриране на тези действия, осъществявана от съдебната администрация, която дейност има подпомагащ характер. Различни са субектите - носители на различните правомощия и натоварването на дежурния секретар с несвойствени функции не е в унисон с добрите практики на магистратската професия. Съдът споделя възприетата от дисциплинарнонаказващия орган тежест на извършеното нарушение, изразяващо се в неглижиране от наказаното лице на служебните си задължения като дежурен прокурор на 15-16.06.2013 г., напускайки гр. Асеновград на такова отстояние, което му е създало пречка за бързото им ефективно и качествено изпълнение, опитвайки се да създаде неправомерна организация по входиране в Районен съд - гр. Асеновград на искания за одобряване на неотложни следствени действия, реализирането на която би подложило на съществен риск образуваното досъдебно производство и събраните доказателства. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е ясно в какъв ранг е понижението му. По делото е установено, че с решение по протокол № 15/27.04.2011 г. прокурор Димитър Молев е повишен в ранг "прокурор в Апелативна прокуратура", което обстоятелство ясно обективира последиците от наложеното наказание. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо на правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. С решение по т. 46 от протокол № 1/09.01.2014 г. Висшият съдебен съвет точно е индивидуализирал извършените нарушения, вярно е отчел вредоносния резултат, формата на вината и е наложил съответстващо наказание. При тези съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК, Върховният административен съд намира, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. В представената по делото писмена защита, повереникът на Димитър Молев е заявил следното особено искане: " С оглед изложените твърдения и на основание чл. 628, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в случай, че не уважите процесната жалба, моля да спрете производството по настоящото дело пред Вас и да упражните правото си на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване по приложимостта и транспонирането на чл. 3 от Договора за функциониране на ЕС, като моля да ни предоставите подходящ срок подробно да развием основанията си за искането за преюдициалното запитване". Върховният административен съд намира така направеното искане за непрецизно заявено и неоснователно. Разпоредбата на чл. 3 от Договора за функциониране на ЕС се състои от две алинеи със следното съдържание: Ал. 1. Съюзът разполага с изключителна компетентност в следните области: а) митнически съюз; б) установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар; в) парична политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото; г) опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството; д) обща търговска политика. Ал. 2. Съюзът разполага също с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, когато това е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да му позволи да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото може да засегне общите правила или да промени техния обхват. Видно от съдържанието на текста е, че цитираната разпоредба, на която жалбоподателят се позовава в искането си за преюдициално запитване регламентира компетентностите на Европейския съюз и предвид факта, че тя е източник на първично право не подлежи на транспониране, а е задължителна в своята цялост. Освен, че искането е неаргументирано, не е налице основание за тълкуване чрез отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като обществените отношения, свързани с дисциплинарната отговорност на магистратите не попадат в нито една от видовете компетентности на Европейския съюз, изброени във визираната разпоредба. Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение