Решение № 2610 от 14.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Грудков от гр. Русе за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на влязло в сила решение 51/02.12.2021 година на Административен съд гр. Русе по адм.д. 374/2021 година, оставено в сила с решение 5620/9.06.2022 година на Върховния административен съд по адм.д. 1194/2022 година. Молителят не бил конституиран и не участвал в производството по делото, въпреки, че решението разпростирало силата на присъдено нещо в правната му сфера, тъй като подлежащият на премахване незаконен строеж, предмет на отменената по съдебен ред заповед на началника на РДНСК Русе бил в същата сграда над собствения на молителя апартамент, като последният подал сигнала до РДНСК и преживял заболяване в причинна връзка с незаконния строеж. Претендира се отмяна на решението със законните последици, като излага съображения за характера на строежа и неговата незаконност. Ответникът, Началникът на РДНСК - Русе, чрез служител с юридическо образование Трифонова, изразява становище за основателност на искането. Ответниците, Б. Ал-Шабаб, Р. Маркова, М. Марков, не вземат становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срок, но неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска по оспорване на Б. Ал-Шабаб е отменена заповед ДК-02-Р-3/30.09.2020г. на Началника на РДНСК - Русе, с нареждане за премахване на незаконен строеж, представляващ "отвор за врата" в стоманобетонов панел, разделящ два апартамента, находящи се на ет. 4 в 8-етажен жилищен блок [наименование] в гр. Русе. Решението е влязло в сила на 9.06.2022 г., като оставено в сила с решение 5620/9.06.2022 година на Върховния административен съд по адм.д. 1194/2022 година. За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 АПК, лицето, което не е било страна по делото е следвало да има качеството на заинтересувана страна в съдебното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила спрямо него и то да е неблагоприятно, т.е. нормата е приложима не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо молителя, тъй като в качеството си на собственик на съседен апартамент в същата жилищна сграда, в който е изграден спорният строеж, Грудков няма качеството на заинтересована страна - не е адресат на заповедта. В производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж, страни са компетентният административен орган и адресата на административния акт (извършителя или собственика на строежа). Различни от посочените субекти, респ.техните правоприемници, нямат гарантирано право на участие в процеса по оспорване на заповедта с правно основание чл.225, ал.1 ЗУТ, тъй като заповедта за премахване не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера, а евентуалните вреди за третите лица подлежат на обезщетяване по друг процесуален ред. В случай на засягане на други техни права от фактическа страна, защитата им се осъществява по общия исков ред. Поради това и решението се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на всички по смисъла на изричната норма на чл.177,ал.1,предл.второ от АПК. Обстоятелството, че административното производство по установяване на незаконния строеж е започнало по сигнал на Грудков, също не обосновава качеството му на заинтересована страна в съдебното производство по оспорване на заповедта, тъй като в ЗУТ не е разписана процедура и срокове за произнасяне по сигнал в това производство, а същото е уредено при самосезиране на органа по незаконно строителство по чл.225 или чл.225а от ЗУТ. Именно поради това, подателят на сигнала за незаконно строителство, претендиращ неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера, разполага с право на защита извън административното производство - по общия исков ред. С оглед на изложеното, подаденото на основание чл. 246, ал. 1 АПК искане за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 248 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав