Решение № 11291 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12765/2012 г.

Решение № 11291 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12765/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Калоян Владимиров Димов, ЕГН: **********, срещу Решение № 4413/30.07.2012 г., постановено по адм. д. № 705/2012 г. на Административен съд - София град, в частта с която е отменена Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър по отношение на ПИ с идентификатор 68134.509.914 и съседния ПИ, с идентификатор 68134.509.1703. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и се иска отмяната му. Претендират се разноски по делото. Ответникът - Христо Костадинов Каменов оспорва касационната жалба. Претендират се разноски по делото. Ответниците - АГКК и Десислава Владимирова Димова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Христо Костадинов Каменов Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрена КК и КР за част от район "Сердика" -СО, в частта, относно изобразената в КК граница на ПИ с идентификатор 68134.509.914 и съседния ПИ, с идентификатор 68134.509.1703, върнал е делото, като преписка на изпълнителния директор на АГКК за ново произнасяне и е отхвърлил е жалбата в останалата й част. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1-6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст /след изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, имота се нанася по т. 3, а именно: по "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". В конкретния случай не е спорно между страни отсъствието на първия източник на данни - означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или посочени от собствениците гранични точки. От назначената по делото СТЕ, която настоящата инстанция кредитира напълно, е видно, че за процесните имоти има действащ към момента на издаване на заповедта кадастрален план. В т. 5 от заключението на вещото лице изрично е посочено, че границите на процесните имоти, не съвпадат с имотните граници по предходния кадастрален план. Съгласно посочения по-горе приоритетен ред за отразяване на границите на имотите в кадастралната карта, административният орган е следвало при издаване на заповедта да се съобрази с предвижданията на кадастралния план, а не с материализираните на място граници. С оглед изхода на спора на ответника Христо Костадинов Каменов ще следва да се присъдят разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение