Решение № 11295 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12651/2020 г.
ВАСВторо отделение09.11.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 1512/11.08.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 3221/2019 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:ОТХВЪРЛЯ жалбите на Н. Пастърмаджиев, Ц. Пастърмаджиева и Д. Фратев срещу Заповед 539/12.05.2017 г. на кмета на община Родопи.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Пастърмаджиев и Д. Пастърмаджиев срещу Решение 1512/11.08.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 3221/2019 г., с което е отменена Заповед 539/12.05.2017 г. на кмета на община Родопи област Пловдив, одобряваща подробен устройствен план план за регулация на УПИ XVIII-184, УПИ XIX-183 и УПИ XX-182 в ПИ 182, кв. 21 по плана на [населено място], с предвиждане за отпадане на трите УПИ, образуване на нови УПИ XVIII-182, УПИ XIX-182 и УПИ XX-182, всички за жилищно строителство, и проектиране на задънена улица (тупик) с о.т. 97А и 97Б и предназначение за пешеходна зона.
От ответниците кметът на община Родопи е на становище за основателност на жалбата, С. Чуренлиева, И. Чуренлиева, Н. Пастърмаджиев и Ц. Пастърмаджиева са на обратната позиция, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.
Касационната жалба е допустима и основателна.
I. Поземлен имот 182 е обект на съдебна делба, а изменението на регулационния план е предприето на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ по предложение на Районен съд Пловдив, разглеждащ гр. дело 12937/2012 г. за делбата на имота. В изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение 13853/17.10.2019 г. по адм. дело 15016/2018 г. (с което е отменено предходно решение на АС Пловдив по делото и то е върнато за ново разглеждане), за установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, вкл. с използване на специални знания, съгласно изискванията на чл. 201 ЗУТ, при повторното разглеждане на делото съдът е допуснал и приел нова съдебно-техническа експертиза. Предметът на експертното изследване е съобразен със задължителните указания на ВАС.
Формираните въз основа на фактическите установявания правни изводи на съда обаче са неправилни касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Не е налице нито едно от трите възприети основания за отмяна на одобряващата регулацията заповед.
- а. Изискването по чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ за лице на поземлените имоти при преобладаващ стръмен терен най-малко 12 м, както е в случая, е неприложимо с оглед на обстоятелството, че УПИ XVIII-182 (спрямо което съдът е констатирал нарушението) е с изход на задънена улица. Относимо към тази хипотеза е правилото на чл. 81, ал. 3 ЗУТ, допускащо имоти с изход на задънена улица да имат лице към нея с размер не по-малък от нейната широчина. Втората разпоредба регламентира квалифициращ признак при определянето на необходимото лице на имота и отношението й към чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ е като на специална към обща разпоредба с произтичащата последица за действието на всяка една от тях.
б. Макар и да не се е позовало изрично на чл. 81, ал. 3 ЗУТ в тази част на заключението си, вещото лице е констатирало принципно, че лицето на УПИ XVIII-182 с изход към улицата (тупик) на пешеходната зона съответства на нормативно предвиденото. Това следва и от фактическите установявания на съда във връзка с широчината на тупика. Неправилността на крайния извод е функция единствено от пропуска да се издири приложимата разпоредба.
- Противно на следващия мотив на съда, за предвиденото отнемане на 13 кв.м. от територията на ПИ 182, попадащи в проектираната улица-тупик, не е било необходимо съгласие от страна на съсобствениците съделители.
а. Чл. 15, ал. 3 ЗУТ е неотносим към изменението на регулацията по повод на делба. От една страна, разпоредбата предполага промяна в границите на съседни поземлени имоти, а не на съсобствен имот, от друга делбата е съдебна, а не доброволна, което по хипотеза сочи липсата на съгласие между титулярите на права върху имота по условията за прекратяване на съсобствеността. Чл. 201, ал. 3 ЗУТ препраща само към ал. 6 на чл. 15 ЗУТ във връзка с разрешението относно момента на влизане в сила на акта за одобряване на плана за регулация, когато страните са внесли общ проект за изменение на ПР.
б. По правило регулацията по ЗУТ (с изключение на плана по чл. 16) няма вещно-транслативен ефект. Затова с предвиждането определена част от територията на имота да бъде отредена за улица-тупик по същество не се накърнява делбената маса, както е приел съдът. Имотът би могъл да бъде поделен въз основа на границите на отделните УПИ според плана за регулация, а евентуално последващо отчуждаване на част от него за реализирането на тупика е въпрос по приложението на плана, което е осъществимо едва след влизане в сила на съдебното решение за делба арг. чл. 201, ал. 3, изр. 2 ЗУТ. Предвиждането не противоречи на критериите по ал. 2 на чл. 201 от закона, а тезата, че излиза извън обхвата на производството по съдебна делба, не почива на установено от закона ограничение или по предположение на същината на процедурата.
- Засягането чрез въпросната улица на съществуващото благоустрояване подпорни зидове и стоманобетонни стълби, което в следващите етапи на инвестиционното проектиране би довело до разрушаването им и изграждането на нови, е възприето от съда за значимо, без да е очертана връзката му с основанията за незаконосъобразност на отменената заповед. Следващите етапи на проектирането са вън от обсега на дължимата проверка по чл. 201, ал. 2 ЗУТ, за чието извършване са дадени и указанията в решението на ВАС по адм. дело 15016/2018 г. Проблемът е по изпълнението на ПР, а не по предпоставките за законосъобразност на акта за одобряването му, и може да бъде разрешен в по-нататъшно административно производство с различен предмет.
- При установяването на СТЕ, че проектът не нарушава забраните по чл. 201, ал. 2 ЗУТ, т.е. не създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и УПИ с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване, и с оглед отсъствието на други констатирани основания за отмяна на заповедта, тя е следвало да бъде потвърдена.
II. Неоснователен е доводът на касатора за частична недопустимост на съдебното решение поради участието в процеса на Д. Фратев като оспорващ и на А. Веселинов и наследниците на К. Чуренлиев в качеството им на заинтересовани страни.
- Мотивите на съда за заинтересованост на тези лица в хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ се споделят от настоящата инстанция, а препратката към тях е допустима по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
- Независимо дали уличната регулация по действащия ПУП е приложена, правният интерес на собствениците на съседни имоти да участват по делото, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана, се преценява според предвиденото по ПУП, а не осъщественото при приложението му предназначение на територията. Релевантен е фактът на разпоредената в действителност промяна на предходния ПУП с предвижданията на одобрения нов план.
III. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и произнасянето по същество с отхвърлянето на жалбите срещу отменената от първостепенния съд заповед чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение