Решение № 6326 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12534/2016 г.

Решение № 6326 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12534/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. А. от гр. Р. срещу решение № 23 от 30.09.2016 г. по адм. дело № 233 от 2016 г. на Русенския административен съд. В жалбата се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Р., чрез пълномощника старши юрк. Ибрям, в депозирания писмен отговор на касационната жалба, изразява мотивирано становище за нейната неоснователност. Отправя се искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата на Ахмедов срещу заповед № РД-01-2040 от 7.07.2016 г. на зам. кмета на община Р., оправомощен със заповед № РД-01-1948 от 29.06.2016 г., с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост е било постановено прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателя. Решението е правилно. Обоснован е изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно предоставените му от закона правомощия и при наличие на визираните заповедта предпоставки на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС. Ф. основание за издаване на заповедта е изтичането на срока на настанителната заповед и договора за наем на 20.06.2016 г. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС, изтичането на срока по наемния договор е основание за прекратяване на същия. При фактически установеното, Административен съд - Р. е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон, като не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и не са налице основания по чл. 209 АПК за неговата отмяна. Правилно съда е приел, че в чл. 46, ал. 4 ЗОбС/ аналогичен на чл. 31, ал. 5 от Наредба № 6 на ОбС- Р./ има предвидена възможност при изтичане на срока за настаняване - наемното правоотношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Но тези норми са диспозитивни по своя характер и не съдържат безусловно задължение за продължаване на наемното правоотношение. Това е само възможност, а не задължение на органа по настаняването. Правилен и обоснован е извода на съда, че органът е изявил изрично воля за непродължаване на наемното правоотношение, позовавайки се в заповедта на решението по Протокол № 6 от 21.06.2016 г. на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6, където е изследван въпроса дали жалбоподателят и домакинството му отговарят на условията за настаняване. Прието е, че те не отговарят на условията по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 на ОбС - Р., тъй като съпругата С. А. е собственик на имот в с. Ю., общ. Сливо поле. Условието за кандидатстване е кандидатстващото лице и семейството му да не притежават жилище, вила, идеални части от такива имоти, да нямат учредено право на строеж или право на ползване върху такива имоти, на което условие явно не отговарят. В тази насока са развити подробни мотиви от първостепенния съд, които се споделят от настоящата инстанция. Обоснован е и изводът на съда, че общинското жилище е обитавано от пълнолетни лица, които не фигурират в наемния договор, без значение, че те са низходящи на жалбоподателя. Нарушен е чл. 12 от договора, според който "наемателят няма право да предоставя на други лица ползването на наетия жилищен имот или на части от него", което е самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 31, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6 вр. с чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС. К. е достигнал до аналогични изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,