Решение № 2477 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Димитрова против Решение 93 от 04.01.2024 г., постановено по адм. дело 9270/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Релевират се доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С Решение 93 от 04.01.2024 г., постановено по адм. дело 9270/2023 г., Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък ЕАД срещу Заповед за налагане на санкции РД-25-1194/01.09.2023г. на заместник-директора на Районната здравноосигурителна каса Бургас и е присъдил разноски. Съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания акт, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че дружеството е сключило с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) договор 022103/18.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) и извършване на амбулаторни процедури (АПр). Със Заповед РД-25-495/07.04.2023г. директорът на РЗОК-Бургас е наредил да бъде извършена тематична проверка на лечебното заведение, включително за спазване на изискванията на Националния рамков договор за Медицински дейности (НРД за МД) по отношение на дейности от м.март 2023г. В резултат на това е бил съставен Протокол 735/30.06.2023г., който е бил връчен на дружеството на 12.07.2023г. В т.14, т.16, т.17 и т.18 от протокола са установени четири случая, при които от здравноосигурени лица (ЗОЛ), хоспитализирани в болницата, е изискано и извършено допълнително заплащане за подобрени битови условия в размер на 25 лева на ден: от К. Г. Г., История на заболяването (ИЗ) 5247 - 50 лева (2 дни х 25лв); от Е. Х. Х., ИЗ 4042 - 75 лева (З дни х 25лв); от П. К. Т., ИЗ 3783 - 50 лева (2 дни х 25лв); от А. Ю. М. , ИЗ 3982 - 100 лева (4 дни х 25лв). Във всички посочени ИЗ са приложени декларации от пациентите, че са запознати с ценоразписа на услугите на болницата, включително допълнителните услуги, изброени в табличен вид. В таблицата на първо място е посочена услуга подобрени битови условия с цена 25 лева, следва услугата възможности за придружители с цени от 50, 80 или 100 лева, съответно за придружаване на дете, непълнолетно лице и възрастно лице. Посочени са и допълнителни услуги: самостоятелна стая на ден - 150 лева; индивидуален сестрински пост за 12 часа - 100 лева; индивидуално санитарно обслужване за 12 часа - 50 лева; леглоден по желание в отделение - 120 лева; леглоден в интензивно отделение в КАИЛ - 500 лева. В декларацията е посочено, че пациентът се подписва срещу желаната услуга. В никоя от представените декларации няма подпис на пациента срещу услугата подобрени битови условия , а само подпис в края на декларацията. Срещу услугата подобрени битови условия е поставена отметка (-). Установено е по т.15 от протокола нарушение при попълване на документацията на К. Г. Г., ИЗ 5247, изразяваща се в неотразяване на стр. 10 Декурзуси към ИЗ на проведено лечение с [заличен текст]. От представената с административната преписка Епикриза от Клиника по неврология, издадена на К. Г. Г. при дехоспитализацията му, е отразена проведена терапия в стационара именно с [заличен текст], за която обаче липсва запис както в раздел Процедури , така и в раздел Ход на болестта (Декурзус). Административното производство е приключило с постановяване на оспорената заповед за налагане на санкции. Неоснователни са оплакванията на касатора за нищожност, свързани с компетентността на административния орган. Органите на Изпълнителна Агенция Медицински надзор разполагат с компетентност да налагат административни наказания като административнонаказващ орган по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с нарушения на правата на пациентите - чл. 233а във връзка с чл. 221 във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ). Административнонаказателната отговорност по ЗАНН е различна от отговорността за неспазване на договора с НЗОК, която се реализира по реда на АПК. Не е спорно по делото, че лечебното заведение - обект на проверката попада в териториалния обхват на РЗОК - Бургас, поради което нейният директор е органът, компетентен да сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ, да осъществява контрол по изпълнението им и да налага предвидените в закона санкции. Възражението за необоснованост на съдебния акт поради неизследване на събрания по делото доказателствен материал също е неоснователно. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЗО, контролните органи по чл. 72, ал. 2 от с.з. осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод на подадени жалби. Текстът на чл. 74, ал. 4 сочи, че лицето - обект на проверката има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. Видно от доказателствата по делото, изготвеният протокол 735/30.06.2023 г. е връчен на лечебното заведение на 12.07.2023 г. От този момент за касационния жалбоподател е започнал да тече преклузивният 7-дневен срок до 19.07.2023 г. В представеното известие за доставяне на писмо от Български пощи ЕАД на 19.07.2023 г. не е било описано съдържанието на пощенската пратка, а именно цитираното възражение, поради което не се установява какъв точно документ е бил изпратен с писмото с обратна разписка. При липсата на яснота какъв документ е бил подаден в куриерската служба не може да се направи извод, че действително се касае за изпращане на обсъжданото възражение против констатациите, обективирани в протокола. Правилно първоинстанционният съд е приел също, че актът е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. Националните рамкови договори уреждат условията и реда за оказване на помощта по т. 2 (отделните видове медицинска помощ по чл. 45) и други въпроси от значение за здравното осигуряване / чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО/. Съгласно чл. 30, т. 5 от НРД за МД 2020-2022 г., изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигурено лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. сочи, че НЗОК закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба 9 от 2019 г., като в т. 1 са описани дейностите по клинични пътеки. Съгласно чл. 350 от НРД за МД 2020-2022 г. НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една клинична пътека на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Допълнително поисканите услуги, които здравноосигурените лица могат да получат срещу заплащане по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, са изброени в чл. 24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. За осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, по време на престоя в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, ЗОЛ имат право срещу заплащане да получат следните допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, с или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. В разпоредбата на чл. 24б от Наредбата е предвидено, че допълнително поисканите услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 1 и 2 се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. От приложените декларации на пациентите е видно, че ценоразписът на болницата не е съобразен с изискването на чл.24а, ал.1, т.1 от Наредбата да включва в цената на самостоятелната стая от 150,00 лева и стойността на битовите условия, а определя цена от 25,00 лева само за подобрените битови условия, което е в нарушение на наредбата. На следващо място следва да се отбележи, че декларациите са отбелязани с (отметка) срещу услугата, която е ползвана, което не може да се приеме като безспорно и еднозначно изразено съгласие от страна на пациента. Това е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 24б от Наредбата. Санкциите са определени в предвидените от закона размери, като са отчетени видът и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, съответно поредността на извършването му. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е достигнал до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано то следва да бъде потвърдено. Ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,