Решение № 437 от 9.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2186/2011 г.

Решение № 437 от 9.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2186/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата от защитника на подсъдимия Г. Р. А. против решение № 181/30.05.2011 г. по въззивно нохд № 296/2011 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да бъдат конкретизирани, нарушение на закона с отказа да се приложи чл. 15 НК и за явна несправедливост на наложените наказания в определените им размери. С касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК се обосновават алтернативни искания - за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване, за изменение с намаляване размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права. От името на частните обвинители М. Я. А. и К. Я. М., действащи чрез А. А. Ф. като майка и законен представител, не е подадено възражение срещу жалбата и не изразено становище по основателността й. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателна колегия, 32-ри състав с присъдата от 27.01.2011 г. по нохд № 5172/2010 г. признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 15.04.2010 г. в гр. София при управление на МПС в нарушение на правилата за движение - чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 139, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Я. М. и средни телесни повреди на Р. Ш.. На основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. Б, пр. 1 вр. ал. 1, б. В вр. чл. 54 НК го осъдил на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим и затворническо общежитие от открит тип. Приложил чл. 343г НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 296/2011 г. изменил присъдата в частта относно наказанията като намалил размера на лишаването от свобода на 3 години и на основание чл. 66, ал. 1 НК определил 5-годишен срок на изпитание, а на лишаването от права - на 3 години. Потвърдил присъдата в останалата й част. В жалбата се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но без да са конкретизирани, а са мотивирани бланкетно с нормите на чл. 13, чл. 14 , чл. 107, ал. 2 и ал. 5 НПК. От съдържанието на решението е видно, че във въззивното производство е извършена цялостна проверка както по повод на същите доводи, така и с оглед процесуалното задължение по чл. 314 НПК. Изложени са подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, че събирането, проверката и оценката на доказателствения материал е извършен съобразно правилата по НПК. Този извод е извел след самостоятелна проверка и оценка на гласните доказателствени средства, на заключенията на вещите лица, въз основа на които е установен механизма на произшествието и причините за настъпилия вредоносен резултат - смърт на едно лице и средни телесни повреди на друго от пътуващите в автомобила на подсъдимия. Обосновал е и правилността на подхода за отстраняване на констатираните противоречия, съответстващ на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Решението да оцени като неоснователни доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила, дали отражения върху правата на подсъдимия, е формулирано с подробни и убедителни съображения. Неоснователно се поддържа, че е допуснато нарушение на закона като не е приложен чл. 15 НК. Въз основа на приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, въззивният съд е направил верен правен извод, мотивиран с подробни съображения, че има извършено деяние, законосъобразно квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, б. В от НК и че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност. Случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК не е налице в случаите когато деецът сам се е поставил в невъзможност да предотврати внезапно възникналата опасност при управлението на превозното средство. Допуснатите нарушения на правилата за движение са конкретизирани с правилата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП - поради установеното поведение, несъответстващо на задължението за непрекъснато контролиране на управляваното превозно средство и правилна дейност с уредите за управление и на чл. 139, ал. 1 ЗДвП - поради техническата неизправност като последица от неизпълнение на задължението всички гуми да отговарят на стандарта за съответната марка автомобил и състояние на пътната настилка. Установената причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици изключва възможността да се приеме, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, когато деецът не следва да отговаря за тези последици. В този смисъл поддържаните доводи в жалбата за нарушение на закона са неоснователни. Не се подкрепя от фактическа страна и възражението за неправилна и непълна оценка на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, довело и до явна несправедливост на наложените по вид и размер наказания независимо от изменението на първоинстанционния съдебен акт. Въззивният съд е обсъдил подробно този довод и е приел, че всички обстоятелства, имащи значение за решаване на въпросите за наказанията са взети предвид, но че за някои от тях е допуснато нарушение при оценката им - защото е елемент от състава на престъплението, защото е даден превес на генералната превенция или защото някое от нарушенията е отчетено с по-голяма тежест от действително установената. Въз основа на цялостната обоснована оценка на всички установени индивидуализиращи обстоятелства, въззивният съд е приел, че са налице само смекчаващи ( този извод е в определена степен произволен, защото е мотивиран с липсата на санкции за други нарушения на ЗДвП, без да са събирани доказателства за това или е обоснован със социална и емоционална оценка за тежестта на нарушението по чл. 139 ЗДвП), но които нямат тежест на многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 НК, и е намалил както размера на наказанието лишаване от свобода до предвидения минимум и е приложил института на условното осъждане, така и на наказанието лишаване от права. Няма обстоятелства от значение за наказателната отговорност, които да не са оценени с оглед действителния им смисъл или оценката им да е във вреда на подсъдимия. По-голяма снизходителност би довела до определяне на наказания в нарушение на правилото по чл. 35, ал. 3 НК и на целите по чл. 36 НК. С оглед на изложеното следва извода, че доводите в касационната жалба са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение