Решение № 13402 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5111/2010 г.
ВАСIV отделение10.11.2010 г.докладчик т Цветана Сурлекова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Административен съд София град № 86/8.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4609/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-085/29.04.2009 г. на кмета на район Възраждане, с която е определено класирането в конкурса за организирано ученическото столово хранене в 76 ОУ "Уилям Сароян". Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13402 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5111/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Денис ЕР ЕООД" гр. София срещу решение на Административен съд София град № 86/8.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4609/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-085/29.04.2009 г. на кмета на район Възраждане, с която е определено класирането в конкурса за организирано ученическото столово хранене в 76 ОУ"Уилям Сароян". Приложени са препис извлечение от условията за провеждане на конкурс за организирано ученическо столово хранене - ученически стол и бюфет. Поддържа се твърдение за незаконосъобразност на решението, тъй като съдът не е взел предвид, че при обявяване на конкурса е допуснато нарушение - липсвало решение на общинския съвет, каквото било изискването на НУРПТК на Столична община. Ответникът по жалбата - кметът на общината - я оспорва. Заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него цитираното решение на СОС от 2006 г. не е отменено. То нямало еднократно действие и давало възможност да се организират в неограничено време конкурси . От това следвало, че конкурсът е организиран при наличие на валидно и неотменено решение на СОС. Касационната жалба е подадена в срок, допустима е процесуално, но е неоснователна поради следните съображения: В жалбата си до административният съд настоящият касатор е поддържал незаконсъобразност на оспорената заповед на кмета, с която е определено класирането на участниците в обявения конкурс, тъй като оценката не била обективна, а критерият за икономически най-изгодна цена не бил правилен, тъй като това не винаги значело и най-ниска. В хода на производството е допълнил оплакването си и за това, че липсвало решение на СОС за конкурса. Съдът е отхвърлил жалбата му като е приел, че провеждането на конкурса е взето въз основа на съществуващо решение на СОС № 503/22.06.2006 г., с което се давало съгласие за провеждане на конкурси без ограничение във времето, като е възложено на кмета да открива процедурите въз основа на конкретни доклади. Взето е предвид, че съгласно Наредбата, въз основа на която се провеждат конкурсите не се поставят изисквания за задължителни реквизити на решението. Прието е, че не са налице нарушения на процедурни правила при оценяване на кандидатите, поради което и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Касаторът оспорва изводите на съда. Счита, че цитираното решение на СОС е неотносимо за конкретния конкурс, тъй като касае предишен такъв. Освен това неправилно съдът бил приел за несъществени констатирани нарушения при провеждане на процедурата. Върховният административен съд намира възраженията неоснователни. Решение № 503/22.06.2006 г. на Столичен общински съвет, приложено към делото, е издадено на основание чл. 41, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси /НУРПТК/, чл. 14, ал. 7 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и касае откриване на процедури за отдаване на части от помещения публична общинска собственост за осъществяване на дейностите по ученическото столове хранене. Съдържанието му сочи, че е относимо за всички процедури за осъществяване на посочените дейности. Решението не е отменено и е в действие и за процесния конкурс, поради което възражението за липса на такова правилно е прието неоснователно. Неоснователни са и възраженията, свързани с допуснати нарушения при оценяване на участниците. Комисията е съобразявала въведените и приети от участниците критерии и методиката за оценяване и не се установява наличието на пороци при определянето на оценките. Основателно е прието и, че липсата на един подпис на чл. от комисията е несъществено нарушение, тъй като със същия не се нарушава решаващия кворум 2/3 за вземане на окончателно решение. Съдът е изложил аргументирани мотиви, които Върховният административен съд напълно споделя, поради което и приема постановеното решение законосъобразно. При постановяването ме не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. При липса на отменителни основания същото ще следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение