Решение № 5797 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4149/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. Х. от гр. София срещу Решение № 6598 от 18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 13280/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 56 от 29.01.2025г. на управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/ и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед и касаторът бъде възстановен на предишната длъжност, както и бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции, включително по първото и второто разглеждане на делото. Ответникът – управител на НОИ, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Йорданова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Б. Х. против заповед № 56 от 29.01.2025г. на управителя на НОИ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, както и във връзка със заповед № 1016-40-103/29.01.2025 г. за утвърждаване на длъжностно разписание на НОИ, в сила от 01.02.2025 г. е прекратено служебното й правоотношение за длъжността „старши експерт по осигуряването“ в отдел „Методология на осигурителния архив“ към дирекция „Електронен обмен, дигитализация и архиви“ при Централно управление /ЦУ/ на НОИ, поради съкращаване на длъжността, считано от 01.02.2025 г. По така подадената жалба е било постановено решение на Административен съд – София град, с което е била отхвърлена жалбата, което съдебно решение е обжалвано от Б. Х. и с решение № 12804/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9480/2025 г. по описа на ВАС, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с указание да се изложат мотиви за релевантните факти и приложимите правни норми, като се установи вакантната длъжност „главен експерт по осигуряването“ в дирекцията, идентична ли е с длъжността, заемана от жалбоподателката и оттук да се обоснове извод налице ли е реално съкращаване на длъжността. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимата материално-правна норма и целта на закона. Прието е от съда, че с влизане в сила на новото длъжностно разписание е извършено действително съкращаване на длъжността „старши експерт по осигуряването“ в отдел „Методология на осигурителния архив“, като това обстоятелство се установява при сравнителния анализ на утвърдените с длъжностните характеристики преки задължения за длъжността, заемана от жалбоподателката, с тези за длъжността „главен експерт по осигуряването“ в отдел „Дигитализация и електронен осигурителен архив“, при който се установява пълно разминаване между тях. Според съда при длъжността, заемана от жалбоподателката, се касае за изпълнение на по-прости функции, свързани с физическо извличане на информация от документи, докато за длъжността „главен експерт по осигуряване“ се касае за функции, свързани със събиране, обработка и съхранение на дигитални данни и осигуряване на правилното функциониране и поддръжка на електронния архив на НОИ, т. е. в случая няма съответствие и покритие между двете длъжности, като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, за всяка от тях. Административният съд е приел също така, че органът по назначаването не е длъжен да посочи мотиви защо се закрива една или друга структура в подчинената му администрация, защото това е свързано с оптимизацията на нейното функциониране, както и че не подлежи на съдебен контрол и въпроса дали действително е целесъобразно съкращаването на заеманата от жалбоподателката длъжност, имайки предвид нейния опит и квалификация. Обоснован е и извода че не съществува и законово задължение, при извършване на съкращения на структурни звена в дадена администрация, на съкратените служители да се предложат други подходящи длъжности или да им се предложи да заемат незаети длъжности, както и да се извърши подбор на служителите при съкращаването, като в случая такъв и не е бил възможен, тъй като длъжността, заемана от жалбоподателката е била единствена в отдела. Съдът не споделя и оплакванията, че направеното съкращение е резултат на вложените отношения между жалбоподателката и началника на отдел „Методология на осигурителния архив“, както и на обстоятелстото, че служителката е била в отпуск поради временна неработоспособност предимно през 2024 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 108 от ЗДСл при спазване на административнопроизводствените правила, както и че същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай са налице материално-правните и кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че касаторката – жалбоподател в първоинстанционното производство, е заемала длъжността „старши експерт по осигуряването“ в отдел „Методология на осигурителния архив“ към дирекция „Електронен обмен, дигитализация и архиви“ в ЦУ на НОИ, и съгласно длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите, в сила от 01.01.2025 г. до 01.02.2025 г., в отдел „Методология на осигурителния архив“ е имало общо седем щатни бройки, от които една бройка „началник на отдел“, една бройка „държавен експерт по осигуряването“, четири бройки „главен експерт по осигуряването“ и една бройка „старши експерт по осигуряването“. Съгласно ново длъжностно разписание и поименно щатно разписание, в сила от 01.02.2025 г., отдел „Методология на осигурителния архив“ е с обща численост шест щатни бройки, като една щатна бройка за длъжността „старши експерт по осигуряването“ в отдела е трансформирана в една щатна бройка за длъжността „главен експерт по осигуряването“ в отдел „Дигитализация и електронен осигурителен архив“, която и длъжност е вакантна към датата на издаване на процесната заповед. По делото се установява още, че новото длъжностното разписание е утвърдено със заповед № 1016-40-103/29.01.2025 г. на управителя на НОИ във връзка със становище вх. № 1007-40-98/27.01.2025 г. на главния секретар на НОИ и докладна записка изх. № 1007-40-72#1/22.01.2025 г. на директора на дирекция „Електронен обмен, дигитализация и архиви“. При така установеното по делото настоящата съдебна инстанция намира за безспорно, че към датата на издаване на оспорената заповед заеманата от жалбоподателката длъжност „старши експерт по осигуряването“ в новото длъжностно разписание е престанала да съществува като нормативно установена позиция и система от функции. Този извод не се променя и от наличието на вакантната длъжност „главен експерт по осигуряване“ в отдел „Дигитализация и електронен осигурителен архив“, в която и длъжност е била трансформирана заеманата от жалбоподателката длъжност. В тази връзка, обратно на изложеното в касационната жалба, правилно административният съд приема, при съпоставяне на преките задължения за длъжността „главен експерт по осигуряването“ и „старши експерт по осигуряването“ по представените по делото длъжностни характеристики, че не е налице идентичност между функционалните задължения на изпълняваната от касаторката длъжност с тези, предвидени за длъжността „главен експерт по осигуряването“ в отдел „Дигитализация и електронен осигурителен архив“. При съпоставяне на представените длъжностни характеристики безспорно се установява, че основните задължения за длъжността „старши експерт по осигуряването“ са свързани с физическото извличане на информация от документи и обработка на тази информация, както и изготвянето на образци на формуляри, докато основните задължения на вакантната длъжност в отдел „Дигитализация и електронен осигурителен архив“ касаят функции, свързани със събирането, обработката и съхранението на дигитални данни и осигуряването на правилното функциониране и поддръжка на електронния архив на НОИ, т. е. тези дейности изцяло са свързани с дигитализацията на дейности в НОИ и с електронния осигурителен архив. Поради и това правилно съдът приема, че заеманата от Х. длъжност е премахната като нормативно определена позиция и не съществува в новото длъжностно разписания, тъй като не е налице идентичност между функциите и задълженията, изпълнявани от нея и тези на длъжността „главен експерт по осигуряването“ в отдел „Дигитализация и електронен осигурителен архив“. Правилно административният съд приема също така, че в кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й. В интерес на работата органът по назначаването може да извърши промени в длъжностното разписание, като преценката за това по какъв начин да се организира дейността на отделните дирекции и какъв да е броят и вида на длъжностите в отделните структури е такава по целесъобразност, поради и което в настоящото съдебно производство не би могло и не следва да се обсъждат мотивите в докладните записки на началника на отдел „Дигитализация и електронен осигурителен архив“ и директора на дирекция „Електронен обмен, дигитализация и архиви“. Изборът на органа по назначаването не подлежи на проверка от съда, който упражнява контрол единствено за наличието на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като определящото в случая е обективното наличие на извършена промяна в утвърдено длъжностно разписанието. Това правомощие на административния орган в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.02.2025 г., въз основа на което и е прекратено служебното правоотношение със служителя Б. Х. в хипотезата на премахване на длъжността като нормативно определена позиция, което премахване е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, съобразно легалното определение на понятието „длъжност в администрацията“, регламентирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. С оглед на това в случая безспорно се установява по делото, че е налице реално съкращаване на длъжността „старши експерт по осигуряването“ в отдел „Методология на осигурителния архив“, което от своя страна обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, обратно на твърдяното от касаторката в касационната жалба. В този контекст не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и несъответствие с целта на закона. Установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел при съкращаване на длъжността на служителката. Незаетите щатни бройки на други длъжности, различни от тази на жалбоподателката, нямат също така отношение към преценката дали е действано съразмерно при прекратяване на служебното правоотношение. Доводите, изложени в касационната жалба относно професионалния опит на касаторката, липсата на подбор и непредлагането й да заеме вакантните длъжности, са ирелевантни, тъй като за органа по назначаването не е налице задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга подходяща позиция в рамките на същата администрация, както и за него не съществува законово задължение за извършване на подбор, нито за мотивиране на преценката му. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Не се споделят от настоящата съдебна инстанция и изложените от касаторката доводи относно нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в несъобразяване на административния съд с дадените му от ВАС задължителни указания. Обратно на твърдяното от касаторката, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд в съответствие с дадените му от ВАС указания е изследвал материалната законосъобразност на обжалвания акт, преценявайки дали е налице действително съкращаване на длъжността въз основа на представените по делото две длъжностни характеристики. В тази връзка следва да се има предвид, че изрично в решението на ВАС е указано, че при новото разглеждане на делото съдът следва да установи вакантната позиция за длъжността „главен експерт по осигуряването“ в отдел „Дигитализация и електронен осигурителен архив“, идентична ли е с длъжността, заемана от жалбоподателката. Обратно на изложеното в касационната жалба, ВАС не е указвал на административния съд при новото разглеждане на делото да разгледа и обсъди длъжностните характеристики за длъжността „главен експерт по осигуряването“ в отдел „Методология на осигурителния архив“ и за заеманата от жалбоподателката длъжност. Обстоятелството също така, че съдът не се е позовал на свидетелските показания, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото със същите не би могло да се установява идентичност между двете длъжности. Направеното в касационната жалба възражение за допуснато от съда нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, поради неанализиране на свидетелските показания относно личното негативно отношение към жалбоподателката и заканите за изгонване от администрацията, също не се споделя от настоящата инстанция, доколкото това обстоятелство е ирелевантно при преценката за наличието на материално-правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователни са и оплакванията на касаторката за нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК, във връзка с тежестта на доказване върху оспорващия, вместо върху органа. Тежестта на доказване в процеса е разпределена с нарочно определение № 42778/19.12.2025 г. съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Установяването на липсата на реално съкращаване на длъжността „старши експерт по осигуряването“ е в тежест на жалбоподателката, тъй като този факт е благоприятен за нея, а доводът в обратен смисъл в касационната жалба е неоснователен. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касаторката основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което следва да бъде определено в размер на 102.26 евро /200 лева/, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,